Трета армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трета българска армия)
Направо към: навигация, търсене
Трета българска армия
Активна 17.09 1912 - 29.07 1913
09.09 1915 - 06.11 1918
1941 - 1945
Държава България
Тип полева армия
Битки/войни Балканска война
Лозенградска операция (1912)
Люлебургаско-Бунархисарска операция (1912)
Чаталджанска операция (1913)
Междусъюзническа война (1913)
Първа световна война (1915-18)
Румънска кампания (1916-17)
Тутраканска битка (1916)
Бой при Добрич (1916)
Боеве при Кубадинската позиция (1916)
Втора световна война (1941-44)

Трета армия е българска военна част формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.

Трета военноинспекционна област[редактиране | edit source]

Трета военноинспекционна област е формирана с указ №148 на княз Фердинанд I през януари 1907 година в Русе на основание приетия през 1903-1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията са сформирани три военноинспекционни области - ВИО (военни инспекторати): I-ва с щаб в София : II-ра с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 г. – в Пловдив); IIIта – с щаб Русе. За пръв командващ е назначен генерал-лейтенант Радко Димитриев, а за началник-щаб - полковник Константин Жостов.

Задачата на военноинспекционната област е да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части разположение на територията на областта, като на нея са подчинени 4, 5 и 9 дивизионна област, както и съответните дивизии. В периода (1919 - 1938) носи наименованието Трета военна инспекция, а през (1938-1944) - Трета армейска област. В периода (1912 - 1913), (1915 - 1918) и през 1941 областта формира Трета армия'.'[1]

Формиране[редактиране | edit source]

На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили и от 3-та военноинспекционна област е формирана Трета армия.

Балканска война (1912-1913)[редактиране | edit source]

В началото на войната и трите български армии са разположени на границата с Османската империя в Източна Тракия. Планът предвижда нанасяне на основния удар с Първа и Трета армия в пространството между Одрин и Лозенград и общо направление към Цариград. Командването разчита да постигне успех чрез изненада. Затова Първа армия е изнесена напред, на един преход от българо-турската граница, а войските на Радко Димитриев са оставени на два прехода от границата, прикрити зад самостоятелната Кавалерийска дивизия.

Балканска война (1912-1913)[редактиране | edit source]

Командване и състав[редактиране | edit source]

Щаб на армията

Дивизии, полкове и отделения

Към началото на войната армията има следния състав:

Боен състав на Tрета армия
Батальони Души Пушки Картечници Оръдия
Щаб и обслужващ персонал 1,295 356
Четвърта пехотна преславска дивизия 25 36,551 25,524 24 72
Пета пехотна дунавска дивизия 25 30,892 22,046 24 70
Шеста пехотна бдинска дивизия 17 23,637 17,571 16 36
Осми кавалерийски полк 462 328
Армейски единици 2,642 430 42
Общо 67 95,479 66,255 64 220

На 5 октомври България обявява война на Османската империя и полевите армии започва настъплението си срещу османската Източна армия, която е все още не е мобилизирана докрай. До 8 октомври Трета армия се премества на юг и успява да се изравни в една линия с Първа армия, без да бъде открита от османското разузнаване, успявайки да изпълни очакванията на предварителния план за водене на войната. Двете български армии са готови да започнат атаката на линията Одрин - Лозенград.

Командирът на Османската армия Абдулах паша, под натиска на началниците си, планира да атакува българите по фланговете и да ги отблъсне с неговия Трети корпус и силите на Одринската крепост. Липсата на достатъчно информация, довеждат до голяма степен да се подцени силата на нахлуващите армии и има тежки последици за хода на войната за османците.

На 9 октомври на българското висше командване нарежда на Трета армия, която формира левия фланг на атакуващите сили, да обхване Лозенград. Това съвпада с началото на атаката на Трети корпус срещу българския ляв фланг. Нейният командир Махмуд Мухтар паша очаква слаба съпротива, но вместо срещу 23 пехотни батальона се изправят срещу 48 пехотни батальона на българските 4-та и 5-та дивизии. Армиите се сблъскват в района на селата Петра и Ескиполос. В последвалата битка османците са отблъснати и са принудени да се оттеглят панически, което означава, че планираното обкръжаването на българите е невъзможно. Останалите сили на Османската армия на запад са също търпят поражения и цялостната ситуация се влошава бързо. Абдуллах паша заповядва общо отстъпление и изоставя най-изгодната отбранителна позиция на Османската империя на Балканския полуостров. В допълнение, повече от 60,000 османска армия е обкръжена в Одрин на 11 октомври.

С края на битката при Лозенград българското висше командване заповядва почивка от няколко дни за силите си, вместо да продължи енергично преследване на отстъпващите османците. Османците използват времето, за да изградят нова отбранителна линия на рубежа Люлебургас-Бунархисар. Българското командване е принудено да проведе Люлебургазко-Бунархисарската операция. В тази битка българите са принудени да участват в пряка фронтална атака с около 108 000 души срещу 126 000 от османска страна. Това е най-кръвопролитното сражение през Балканската война. Основната тежест е поета от Трета армия, тъй като Първа армия е принудена да отдели значителни сили за охрана на десния фланг в посока на Одрин. Въпреки численото си превъзходство на османските армии са разгромени и обърнати в бягство през нощта на 2 ноември. Загубите за Трета армия са тежки - 15561 убити или ранени и 2911 безследно изчезнали. Обявено е няколкодневна почивка, а бягащите османци се укрепват на позициите при Чаталджа. Това е последната укрепена линия преди столицата Цариград.

Първите български части достигат Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври ст. ст.). Българският цар като номинален главнокомандващ успява да наложи волята си над българското висше командване в полза на атака на османските позиции, въпреки възраженията за прибързано организирана атака, повдигнати от генерал Иван Фичев и разразилата се холера в армиите. Становището на генерал Михаил Савов (де факто главнокомандващ), който разглежда незабавна атака като тактическа и стратегическа необходимост също подкрепя становището на Фердинанд.

Така ген. Димитриев, сега командващ на група армии, съчетаваща българските Първа и Трета армии, е натоварен с планирането и изпълнението на атаката на Чаталджа. Поне на хартия може да разчита на 175 000 души със 118 000 пушки срещу 140 000 души на Османската армия и 103 000 пушки. В действителност наличните сили и на двете страни са по-малко заради разразилата се епидемия от холера. Досегашното водене на войната кара ген. Димитриев да подцени Османската армия и той не ангажира всички свои сили, с които разполага. Този път обаче османците удържат всички свои позиции и отблъскват всички български атаки, подкрепяни от артилерията, която за разлика от предишните битки се представя далеч по-добре от българската. Резултатът е поражение и около 12 000 български жертви, от които около 8451 са в Трета армия.

Първа и Трета български армии остават на линията Чаталджа до края на войната и успяват да отблъснат няколко османски опита за пробив през 1913 г.

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | edit source]

Почти веднага след края на Първата балканска война България започва да прехвърля своите сили от Източна Тракия към Македония, с цел защита на застрашените си интереси в района.

До началото на юни по-голямата част от Българската армия е концентрирана на главният театър на операциите във Вардарска и Егейска Македония срещу сръбската и гръцката армия. Българското висше командване поставя своите Първа и Трета армии по старата сръбска граница. Тъй като тази област се разглежда като второстепенен театър на операциите силите на двете армии са намалена значително. Трета армия сега в действителност е една от най-малките армии и има следния състав:

Боен състав на Трета армия в началото на Междусъюзническата война
Батальони Батареи Ескадрони Хора Пушки Оръдия
Първа пехотна софийска дивизия 16 12 26,931 16,560 60
Тринадесета пехотна дивизия 12 6 14,517 12,527 60
3/5 пехотна бригада 8 7 ? ? ?
Кавалерийска дивизия 1 13 1,745
Прикриващи войски 4
Общо 36 30 17 43,906 29,087 120

Първоначално армията има само една цел - защита на столицата София. Когато войната започва на 16 юни и тя и съседната и Първа армия остават пасивни и дори служат като източник на подкрепления. Така за засилване на Пета армия срещу сърбите на ген. Димитриев е наредено да изпрати 3/5 пехотна бригада (45-ти и 46-ти пехотен полк), а 2/5 пехотна бригада - на Първа армия. На 20 юни ген. Михаил Савов е заменен от ген. Димитриев като помощник на главнокомандващия (цар Фердинанд I), а командването на Трета армия е дадено на ген. Рачо Петров. Някъде по това време българското командване решава да използва бездействащите 1-ва и 3-та армии и им дава заповед, да превземат сръбския град Княжевац и след това заедно да блокират Пирот.

Срещу Трета армия е изправена сръбската 2-ра армия - общо около 35 батальона, 13 батареи и 3 ескадрона. Сръбската отбрана е концентрирана около важния пътен и железопътен възел Пирот.

На Трета армия е наредено да атакува директно сръбските войски, а Първа армия след приключване на своите задачи на север да се обърне на юг и да се блокира Пирот. За да се постигне тази задача ген. Р. Петров разделя силите си в две групи. Задачата на едната група, състояща се от 13 пехотна дивизия и 1/1 пехотна бригада, е да се атакува Пирот. Лявата група (известна още като Трънски отряд), в състав от 2/1 пехотна бригада, 2/5 пехотна бригада, кавалерийската дивизия и 46-ти полк, е напредване в посока Враня. Поради голямото разстояние между двете групи те действат самостоятелно. Единствената връзка между тях е един батальон, подкрепян от един ескадрон кавалерия и две батареи .

Лявата група на лявата тръгва напред на 22 юни. Лошото време, лошите пътища и мъгла затрудняват скоростта на придвижване, както и сръбското противодействие попречва на настъплението. На 5 юли групата, разположена около Трън с 18 батальона, 2 ескадрона и 11 батареи, е поставена под командването на Пета дунавска дивизия. Щабът на армията нарежда да се атакува и проникне в сръбската отбранителна линия и отрязване на комуникациите между Враня и Ниш. След няколко дни боеве, на 12 юли, българите успяват да изтласкат сърбите от основната им отбранителна линия на Букова глава и да проникнат в сръбска територия. Поради изчерпване на резервите атаката се задъхва и спира. Сръбското командване решава да подсили войските си с подразделения от Македонския фронт, където отслабва настъплението си. Група на лявата на 3-та армия обаче е било разпоредено да се оттеглят назад към пансионер защото беше счетено за игли, за да го изложи на бой със свежи подкрепления сръбски.

Атаката на дясната група започва на 24 юни, след кратки боеве сръбските части са изтласкани обратно към Пирот и българите заемат благоприятни позиции на височините, с изглед към областта около крепостта. На 30 юли на групата е наредено да се окопае и да отблъсне сръбските атаки, които са главно с разузнавателна цел. На този ден, поради заплахата за тила на Първа армия, в резултат от румънската окупация на северна България, българското висше командване нарежда отстъпление от Княжевац, който е наскоро окупиран. Това развитие на нещата прави планираното превземане на Пирот невъзможно и оставя Трета армия, да защитава заетите позициите.

Както е предвидено от Договора от Букурещ (1913 г.) Трета българска армия е демобилизирана на 29 юли.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | edit source]

Две години след края на Втората балканска война България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. Общата мобилизация е обявена на 9 септември (23 септември) със специален царски указ. В съответствие с това Трета армия е мобилизирана на 12 септември и е поставена под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев и началник-щаб полковник Стефан Попов.

Командване и състав[редактиране | edit source]

Към 15 септември 1915 година Трета армия има следния състав и командване:

Щаб на армията

Войски

Укрепени пунктове

  • Гигенски, Сомовитски, Никополски, Свищовски и Бургаски гарнизони
  • Русенски, Разградски, Шуменски и Варненски укрепени пунктове

Гранични дружини

  • 14 гранична дружина
  • 15 гранична дружина
  • 16 гранична дружина
  • 17 гранична дружина
  • 18 гранична дружина

Армейски административни части и служби

  • 4 етапен полк
  • 5 етапен полк
  • 3 армейски огнестрелен парк (4 и 5 паркови колони)
  • 3 армейски тилен транспорт (4 и 5 тилни транспорти)
  • 3 армейска хлебарска полурота
  • 3 евакуационно разпределителна болница
  • Четири запасни болници (по две за дивизия)
  • Две етапни болници (по една за дивизия)
  • Шест подкрепителни пункта (по три за дивизия)
  • 3 армейска ветеринарна лечебница
  • 3 разходен санитарен склад
  • 3 армейска подвижна артилерийска работилница
  • 3 армейски инженерен парк
  • Шест пътни участъка

На 15 септември генералът издава заповед за определяне бойният състав както следва:

Tрета българска армия
Батальони Оръдейни разчети Батареи Оръдия ескадрони Картечници
Щаб и обслужващ персонал
Четвърта пехотна преславска дивизия 17.5 4.5 17 74 9.5 2
Пета пехотна дунавска дивизия 23 6 17 78 1.5
Видинска укрепена зона 4 31
Русенска укрепена зона 4 24 1
Шуменска укрепена зона 4 35 1
Варненска укрепена зона 5.5 1.5 8 20
Гарнизони 16 23 1
Aрмейски единици 8 8 26 5 1
Общо 82 12 50 401 19 3

На 21 септември ген. Тошев получава инструкции от началник-щаба на Българската армия ген. Константин Жостов да предислоцира армията си за защита на черноморския бряг срещу Румъния в съответствие с плана на висшето командване за война срещу Сърбия и Гърция. Тази задача остава непроменена дори след обявяването на война на Сърбия и навлизането на Българските Първа и Втора армии в т. нар. Сръбска кампания .

Неутралитетът на Румъния по това време позволява на българското висше командване да използва на Трета армия като резерв на свежи сили за операциите в Македония. Така на 5 октомври на Пета пехотна дунавска дивизия е наредено да се присъедини към Втора армия, срещу сърбите и съюзниците, дебаркирали в Солун. За да се компенсира тази загуба командването използва гарнизоните на Оряхово, Гиген, Сомовит, Никопол и Свищов, за да сформира новата Дванадесета смесена (сборна) пехотна дивизия. На 14 октомври руския флот, който включвал линкорът "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул", подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда бомбардират пристанището на Варна. Флотилията изстрелва няколко стотин снаряда, но атакувана от немските, подвдници, базирани във Варна се оттегля около обяд на същия ден. Щетите не са големи - няколко войници и около 27 цивилни стават жертви. След тази атака командването на армията взема мерки срещу възможен руски десант в околностите на Варна - бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, а българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. Това става факт на 25 май 1916 г., а подводницата е Подводник № 18. През ноември 1915 г. към армията се присъединяват части от германската 105-та пехотна дивизия, а през февруари 1916 г. цялата Първа пехотна софийска дивизия е прехвърлена от Македония в Северна България.

С 11 287 души от 105-та германска дивизия са формирани мобилни сили на армията за действие в крайбрежните райони за защита от десанти в районите на Варна и Бургас. Тъй като в следващите няколко месеца няма такива действия през май 1916 г. българското командване се съгласява да изпрати 105-та дивизия в Македония, с изключение на един пехотен батальон, две картечници и 105-та тежка батарея, които да останат в Шумен и Варна. Предвид и първите признаци за предстоящата румънска намеса във войната на страната на Съглашението ген. Тошев е принуден да усили на Трета армия през юли и август с Първа кавалерийска дивизия и щабът на Шеста пехотна бдинска дивизия, заедно с една от нейните бригади. Защитата на река Дунав става все по-важна и през юли се сформира специален германски отряд от 3019 души с командир полковник фон Кауфман. Те са подчинени на немските войски, останали във Варна и Шумен, подсилени с Шести улански полк, щабът на Седми резервен хусарски полк с два ескадрона, два планински картечни ескадрона и една полева батарея от 11 армия.

Румънска кампания (1916)[редактиране | edit source]

Войските на Трета българска армия, като основно самостоятелно действащо формирование, остават в историята най-вече със забележителните си победи и освобождаването на Добруджа в 1916г. Кампанията е подробно представена в основната статия.

Втора световна война (1941 - 1945)[редактиране | edit source]

На 8 септември 1944 Съветски войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна с морска пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на Трета българска армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист.[2]

1945-1989[редактиране | edit source]

През 1951 г. щабът на трета армия е преместен от град Варна в град Сливен. В края на 50-те години са премахнати конните части и животинския транспорт към сухопътната армия. Пехотните дивизии на армията са преобразувани на стрелкови. Към трета армия се придават нов род войски, ракетни, автомобилни, парашутни, радиотехнически[3]. По-късно е предадена поддържаща и обслужваща авиация.

1989-2006[редактиране | edit source]

На 1 януари 1996 г. трета българска армия е преобразувана в трети армейски корпус, който на 1 юни 2003 г. е преобразуван на командване Изток. Командването е разпуснато на 31 май 2006 г., а на 31 декември 2006 г. трета българска армия окончателно е разформирована[4].

Командващи[редактиране | edit source]

Командващи на 3 армия и началници на 3 военноинспекционна област.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1. генерал-лейтенант Радко Димитриев януари 1907 - 20 юни 1913
2. генерал-майор Рачо Петров 20 юни 1913 - 29 юли 1913
генерал-лейтенант Иван Фичев 14 януари 1914 - 1 септември 1914
генерал-лейтенант Стефан Тошев 14 септември 1915 - 25 ноември 1916
генерал-майор Стефан Нерезов 25 ноември 1916 - 30 юли 1917
генерал-лейтенант Михаил Савов 30 юли 1917 - 30 ноември 1917
генерал-лейтенант Георги Тодоров 30 ноември 1917 - 08 декември 1918
генерал-лейтенант Пантелей Киселов от октомври 1918 (началник)
генерал-майор Тодор Георгиев от 1932
генерал-майор Иван Халачев 1935 - 23 октомври 1935
генерал-майор Георги Попов 23 октомври 1935 - 13 май 1941
генерал-лейтенант Иван Цонев 13 май 1941 - 24 август 1941
генерал-лейтенант Никола Стойчев 24 август 1941 - 9 януари 1943
генерал-лейтенант Никола Христов 9 януари 1943 - 9 септември 1944
генерал-лейтенант Георги Николов - Врид 9 септември 1944 - 14 септември 1944
генерал-майор Асен Кръстев 14 септември-20 декември 1944
генерал-майор Райчо Славков 20 декември 1944 - 20 юли 1945
генерал-лейтенант Никола Генчев 20 юли 1945 - 20 декември 1945
15. генерал-майор Стефан Таралежков 20 декември 1945 - 1 януари 1946
16. генерал-майор Марко Атанасов 1 януари 1946 - 7 октомври 1949
17. генерал-майор Славчо Трънски 7 октомври 1949 - 13 март 1951
18. генерал-майор Добри Джуров 14 април 1951 - 8 август 1956
19. генерал-майор Крум Радонов 18 август 1956 - 12 ноември 1956
20. генерал-майор Иван Врачев 12 ноември 1956 - 30 януари 1960
21. генерал-майор Кирил Косев 30 януари 1960 - 18 октомври 1966
22. генерал-майор Тенчо Папазов 18 октомври 1966 - 12 октомври 1971
23. генерал-майор Александър Митев 12 октомври 1971 - 17 август 1976
24. генерал-лейтенант Стоян Събев 17 август 1976 - 18 декември 1981
25. генерал-майор Иван Стефанов 18 декември 1981 - 8 ноември 1987
26. генерал-лейтенант Йордан Мутафчиев 8 ноември 1987 - 28 декември 1989
27. генерал-лейтенант Ангел Ангелов 28 декември 1989 - 16 ноември 1990
28. генерал-майор Люцкан Люцканов 16 ноември 1990 - 30 август 1991
29. генерал-майор Цветан Тотомиров 30 август 1991 - 14 май 1993
30. генерал-майор Методи Гелев 14 май 1993 - 2 декември 1994
31. генерал-лейтенант Гиньо Тонев 2 декември 1994 - 3 юли 1996
32. генерал-майор Тодор Тодоров 14 юли 1996 - 6 юли 2000
33. генерал-майор Иван Добрев 7 юли 2000 - 13 юни 2002
34. генерал-майор Димитър Димитров 13 юни 2002 - 20 май 2003
35. бригаден генерал Никола Славев 20 май 2003 - 12 май 2005
36. полковник Добрин Сарачев 12 май 2005 - 31 май 2006

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

генерал-майор Димитър Димитров, 3 армия (3 корпус, командване Изток)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 73
  2. Хронология 1944-1947
  3. 3 армия (3 корпус, командване Изток)
  4. 3 армия (3 корпус, командване Изток)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Third Army (Bulgaria)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.