Триглав (Стара планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Триглав

Масивът Триглав, поглед от хижа „Мазалат
Максимална височина вр. Голям Кадемлия
(Триглав) 2275,4 m
Местоположение
Триглав (Стара планина) (България)
Montanya.svg
България
Планинска верига Стара планина
Географски координати 42°43′38″ с. ш. 25°03′23″ и. д. / 42.727222° с. ш. 25.056389° и. д.

Триглав (до 1942 г. Кадемлия) е планински масив, дял на Калоферска планина, южно от Главното Старопланинско било, в Област Стара Загора, между реките Тъжа и Габровница (леви притоци на Тунджа).

Планинският масив Триглав се издига южно от Главното Старопланинско било и е дял от Калоферска планина. На запад се простира до долината на река Тъжа, а на североизток и изток — до долината на река Габровница и двете леви притоци на Тунджа. На юг достига до северозападната периферия на Казанлъшката котловина, а на север, в района на връх Расоватец чрез висока (1913 м) седловина се свързва с Калоферска планина.

От запад на изток масивът има дължина около 16 км, а ширината му е до 10 км. Билото е широко, скалисто, наклонено на югоизток, със стръмни, скалисти и труднодостъпни склонове и откоси. Долините са стръмни, дълбоки, с прагове и водопади. Името „Триглав“ е свързано с характерните три последователно разположени върха: Голям Кадемлия (2275,4 м), разположен в северната му част, Малък Кадемлия (2225,7 m) и Пиргос (2195,2 m). След връх Пиргос билото постепенно приема югоизточна посока и преминава през върховете Зли връх (2196,9 m) и Танастепе (1874,9 m).

По-важни разклонения:

  • Чимколиба представлява сравнително къс рид, в западните склонове на който е разположена хижа "Русалка";
  • Обширният страничен масив Ливадата, разположен югоизточно от връх Зли връх;
  • Ридът Сахранка, на югоизток от връх Танастепе;
  • Ридът Синаница, отделящ се на югоизток от връх Гьолтепе, с характерния тесен гребен на връх Курткая.

По-важни реки:

  • Кадемлийско дере, извиращо от югозападните склонове на връх Гроба. Тук е разположен водопадът Кадемлийско пръскало с височина на пада от 72 m.
  • Бабска река извира югозападно от връх Малък Кадемлия. На нея е разположен водопадът Бабското пръскало с височина 54 m.
  • Елидере, извиращо на югозапад от връх Пиргос, с разположения на него водопад Тъжанско пръскало, висок около 65 m.
  • Курудере извира източно от връх Зли връх. Образува характерното ждрело на резерват "Соколна", с изключително трудностъпни скалисти склонове и вековни букови гори в по-ниските части. Множество живописни водопади.
  • Кюйдере, извиращо южно от връх Гьолтепе, също в рамките на резерват "Соколна".

Масивът е изграден от триаски варовици и палеозойски кристалинни скали и гранити на Ботеввръшкия навлак. Почвите са кафяви-горски и планинско-ливадни. По билото и във високите планински пояси има хубави пасища с високопланинска тревна и храстова растителност. Среща се еделвайс. Средно високите пояси в долините на реките Тъжа и Габровница са обрасли с букови гори. Южният склон е обезлесен, като в ниските части се срещат горунови гори, примесени с ясен и габър.

По южното му подножие са разположени селата Тъжа и Скобелево (Област Стара Загора).

В южната му част, в резервата "Соколна" е разположена хижа "Соколна", а в най-горното течение на река Габровница е природната забележителност "пеещите скали".

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


До връх Голям Кадемлия води камионен път, ползван преди от военните.