Триглав (Стара планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Триглав
Масивът Триглав, поглед от хижа „Мазалат“
Масивът Триглав, поглед от хижа „Мазалат
Триглав (Стара планина) (България)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение България (Област Стара Загора)
Част от Стара планина
Най-висок връх Голям Кадемлия
Надм. височина 2275,4 m

Поглед към Триглав от Републикански път I-6

Триглав (до 1942 г. Кадемлия) е планински масив, дял на Калоферска планина, южно от Главното Старопланинско било, в Област Стара Загора, между реките Тъжа и Габровница (леви притоци на Тунджа).

Планинският масив Триглав се издига южно от Главното Старопланинско било и е дял от Калоферска планина. На запад се простира до долината на река Тъжа, а на североизток и изток — до долината на река Габровница и двете леви притоци на Тунджа. На юг достига до северозападната периферия на Казанлъшката котловина, а на север, в района на връх Расоватец чрез висока (1913 м) седловина се свързва с Калоферска планина.

От запад на изток масивът има дължина около 16 км, а ширината му е до 10 км. Билото е широко, скалисто, наклонено на югоизток, със стръмни, скалисти и труднодостъпни склонове и откоси. Долините са стръмни, дълбоки, с прагове и водопади. Името „Триглав“ е свързано с характерните три последователно разположени върха: Голям Кадемлия (2275,4 м), разположен в северната му част, Малък Кадемлия (2225,7 m) и Пиргос (2195,2 m). След връх Пиргос билото постепенно приема югоизточна посока и преминава през върховете Зли връх (2196,9 m) и Танастепе (1874,9 m).

По-важни разклонения:

  • Чимколиба представлява сравнително къс рид, в западните склонове на който е разположена хижа "Русалка";
  • Обширният страничен масив Ливадата, разположен югоизточно от връх Зли връх;
  • Ридът Сахранка, на югоизток от връх Танастепе;
  • Ридът Синаница, отделящ се на югоизток от връх Гьолтепе, с характерния тесен гребен на връх Курткая.

По-важни реки:

  • Кадемлийско дере, извиращо от югозападните склонове на връх Гроба. Тук е разположен водопадът Кадемлийско пръскало с височина на пада от 72 m.
  • Бабска река извира югозападно от връх Малък Кадемлия. На нея е разположен водопадът Бабското пръскало с височина 54 m.
  • Елидере, извиращо на югозапад от връх Пиргос, с разположения на него водопад Тъжанско пръскало, висок около 65 m.
  • Курудере извира източно от връх Зли връх. Образува характерното ждрело на резерват "Соколна", с изключително трудностъпни скалисти склонове и вековни букови гори в по-ниските части. Множество живописни водопади.
  • Кюйдере, извиращо южно от връх Гьолтепе, също в рамките на резерват "Соколна".

Масивът е изграден от триаски варовици и палеозойски кристалинни скали и гранити на Ботеввръшкия навлак. Почвите са кафяви-горски и планинско-ливадни. По билото и във високите планински пояси има хубави пасища с високопланинска тревна и храстова растителност. Среща се еделвайс. Средно високите пояси в долините на реките Тъжа и Габровница са обрасли с букови гори. Южният склон е обезлесен, като в ниските части се срещат горунови гори, примесени с ясен и габър.

По южното му подножие са разположени селата Тъжа и Скобелево (Област Стара Загора).

В южната му част, в резервата "Соколна" е разположена хижа "Соколна", а в най-горното течение на река Габровница е природната забележителност "пеещите скали".

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]