Триград
| Триград | |
 Главната улица на село Триград |
|
 Триград
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 640 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 77,993 km² |
| Надм. височина | 1240 m |
| Пощ. код | 4825 |
| Тел. код | 03040 |
| МПС код | СМ (См) |
| ЕКАТТЕ | 73105 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община - кмет |
Девин Цветалин Пенков (БСП, ОСД) |
| Кметство - кмет |
Триград Цветан Славков (ГЕРБ) |
Триград е село в Южна България. То се намира в община Девин, Област Смолян.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1872 година в Триград има 300 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т.нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 254 души, през 1946 – 609 души, а през 1965 – 982 души.[1]
По време на Балканските войни жителите на Триград са подложени на изпитания, а самото село е опожарявано. По време на Междусъюзническата война през 1913 година местни жители се вдигат на бунт, поради което Триград е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.[2] Селото е повторно опожарено от Българската армия и в края на 1913 година, когато тя потушава нов бунт, инспириран от правителството на т.нар. Гюмюрджинска република.[3]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Триград (Trigrad).[4]
[редактиране] Религии
Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Триград (Триградъ) се състои от помаци.[5]
В селото живеят основно помаци, изповядващи сунитски ислям, и малка част от българи-християни, изповядващи православието. В селото има джамия и малка църква.[6]
[редактиране] Обществени институции
- Кметство село Триград;
- Основно училище;
- Народно читалище;
- Мюсюлманско джамийско настоятелство;
[редактиране] Културни и природни забележителности
Край Триград се намират три от Стоте национални туристически обекта — Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло , Триградското ждрелои музей на мечката.
[редактиране] Редовни събития
В Триград от 2003 година в началото на август се провежда Фестивалът на Орфическите мистерии. В селото се почитат празниците Предой и Сределято.[6]
[редактиране] Личности
- Хасан ага Триградлията - един от управниците на Тъмръшката република.[7]
[редактиране] Други
След картографирането на остров Ливингстън, една от седловините на острова е наречена Триградска седловина по името на селото.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
- ↑ Добрев, Петър. Съдбата на българите мохамедани в годините на прехода. София, СУ - Факултета по журналистика и масова комуникация, 2006/2007. с. 15. Посетен на 2009–03–22.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.. Посетен на 2009–04–16. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 2009-03-16.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ а б Камбаната на нас не ни пречи. // БГНЕС, 2011–05–22. Посетен на 2011–05–31.
- ↑ Хайтов, Николай и др. Пътеводители или... пътевредители. // Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1985. с. 617. Посетен на 2009-03-22.
|
|||||
