Тридесет и осми пехотен полк
| Тридесет и осми пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 септември 1912 – 3 август 1913 10 август 1913 – 1928 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Тридесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тридесет и осми пехотен полк е формиран на 17 септември 1912, като щабът на полка и 1-ва и 2-ра дружини са формирани в Орхание от състава на 16-и пехотен ловчански полк, а 3-та и 4-та в Цариброд от състава на 25-и пехотен драгомански полк. Десет дни по-късно полкът е групиран в София и заминава на фронта. [1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Балканска война (1912 – 1913) в състава на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.
| дружини | официери | чиновници | подофицери и редници | яздитни коне | впрегатни коне | товарни коне |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 4 | 57 | 3 | 4669 | 47 | 142 | 181 |
Не взема участие в Междусъюзническата война (1913), а като след края на война на 3 август е демобилизиран и разформирован в Цариброд. Действащите чинове се завръщат отново в 16-и пехотен ловчански и 25-и пехотен драгомански полкове. Седмица по-късно, съгласно заповед №2 отново е формиран, но този път от състава на 56-и и 62-ри пехотни полкове.[1] В края на 1913 и началото на следващата година полкът е разположен в Кърджали.[3]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Участва и в Първата световна война (1915 – 1918), в състава на 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери и лекари: 55 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 4719 |
Коне: 569 | – | Пушки и карабини: 4194 Картечници: 4 |
На 19 април 1917 от четвъртите дружини на 22–ри, 37–и и 38–и пехотен полк се формира 86-и пехотен полк.[4]
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
През ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 38-а пехотна одринска дружина, която от 1928 година става 2-ра дружина от 23-ти пехотен шипченски полк и се установява на гарнизон в Търново Сеймен.[1]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Тридесет и осми пехотен полк (17 септември 1912 – ноември 1920)
- Тридесет и осма пехотна одринска дружина (ноември 1920 – 1928)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Дионисий Писинов | Балканска война |
| Капитан | Петър Коняров | Балканска война | |
| Полковник | Иван Луков | от 9 март 1914 | |
| Подполковник | Димитър Василев | Първа световна война | |
| Полковник | Димитър Комсиев | Първа световна война |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I, стр. 514
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 70.
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
