Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк
	Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк
Информация
Активна	12 февруари 1900 – 1918; май 1919 – 27 юли 1919; 5 юни 1937 – декември 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Лом (12 февруари – 23 април 1900); Видин (23 април 1900 – 1903); Оряхово (1903 – декември 1944)
Марш	Козлодуйски марш; (марш на 36-и Козлодуйски полк) Юначен дух се в нази крий,; за родний край се бихме ний.; За тоя хубав майски кът,; с дела зачудихме светът!; С усмивка мряхме в бой жесток –; Родината ни – скъп залог –; я тъпчеше коварен враг,; но днес е той под наший крак.; При Тимок, Роглево сред кръв; летеше наший пол най-пръв!; Блювановац, Алия в прах; обърнахме със горд замах.; Духът на Ботев вижда, чуй; за горди полк на Козлудуй,; узна от подвига светът,; как лаври славно се берат.; Родино мила, ти си нам; живот и майка, бог и храм,; за който всичко ще дадем,; и с гордост ще за теб да мрем.

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран в Лом под името Дванадесети пехотен резервен полк на 12 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 23 май 1899 г. се премества във Видин.^[1] Съгласно указ №84 от 29 декември 1903 година полкът се развръща от една в две дружини и се преименува на 36^-и пехотен козлодуйски полк. Част е от състава на 2^-ра бригада на 6^-а пехотна бдинска дивизия. Установява се на гарнизон в Оряхово.^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран през септември 1912 година във връзка с участието му във Балканската война (1912 – 1913) и от дву дружинен става четири дружинен. В началото на Балканската война съставът на полка наброява 4671 души.^[3] Участва в боевете за Кавакли, Люлебургас и Чаталджа. ^[2]^[1]

След сключването на Лондонския мир на 17 май 1913 г. полкът с цялата 6^-а пехотна бдинска дивизия се прехвърля на запад от Чаталджа към Македония. Установява се в района на град Струмица. Тук дивизията е разделена. 36^-и пехотен козлодуйски полк е насочен към град Щип към района, в който е разположена 8^-а пехотна тунджанска дивизия. по време на Междусъюзническата война воюва при Струмица и Хамзали, при Пехчево и с. Дубочица.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1915 година полкът е мобилизиран във връзка с участието му в Първата световна война (1915 – 1918).^[2] Влиза в състава на 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия. На 28 септември 1916 влиза в състава на 2^-ра бригада от Сборната дивизия, заедно с 35^-и, 53^-ти, 6^-и, 82^-ри пехотни полкове, 11^-и и 6^-и маршеви полкове, 3^-ти и 4^-ти конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2^-ри артилерийски полк и пионерна дружина. Сражава се в Добруджа през 1916 в състава на Трета армия и на Македонския фронт през 1917. Участва в атака на Кубадинската позиция.^[4]

На 20 октомври 1918 година 1^-ва, 2^-ра и 3^-та дружина остават в заложничество, а 4^-та се завръща в България и е демобилизирана.^[2]^[1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[4]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 75 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5220	Коне: 644	Обикновени: 85 Товарни: 368 Специални: 4	Пушки и карабини: 4537 Картечници: 4

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран отново през май 1919 година от 36^-а пехотна допълваща дружина, но съгласно предписание №2781 от 27 юни 1919 е разформирован, като от кадъра му се формира 3^-та дружина на 3^-ти пехотен бдински полк. На основание царска заповед №25 от 5 юни 1937 година 2^-ра дружина от 4^-ти пехотен плевенски полк се преименува на 36^-и пехотна козлодуйска дружина, която през август 1938 се развръща в полк.^[2]^[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941) в района на Елхово, след което от 1942 до 1943 г. е в състава на 1^-ви български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 9^-а пехотна плевенска дивизия.^[2]^[1]

Към 1 септември 1939 полкът е в състава на 9^-а пехотна Плевенска дивизия, заедно с 4^-ти и 34^-ти пехотни полкове.
През 1941 полкът е мобилизиран в състава на 6^-а пехотна Бдинска дивизия и изпратен на Прикриващия фронт в района на Елхово.
От 12 април 1944 влиза в състава на 29^-а пехотна дивизия, към 1^-ви корпус, заедно с 3^-ти и 42^-ри пехотни полкове.
На 17 септември 1944 полкът е прегрупиран във 2^-ра пехотна Тракийска дивизия, заедно с 9^-и, 21^-ви, 27^-и пехотни полкове и 3^-ти дивизионен артилерийски полк, в състава на новосформираната Първа армия.
Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. В тези боеве полкът дава 132 убити.
За проявен героизъм и военна техника командирът на 36^-и пехотен Козлодуйски полк, полковник Павел Панов, получава два ордена „За храброст“, връчени му от командира на Първа армия – генерал Владимир Стойчев. Единият – за боевете при Крива паланка, а другият – за битката при Страцин.

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е демобилизиран през декември 1944 година. Към него се числи и Гвардейската дружина от Оряхово

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Дванадесети пехотен резервен полк (12 февруари 1900 – 29 декември 1903)
Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (29 декември 1903 – 27 юли 1919)
Тридесет и шести пехотна козлодуйски дружина (5 юли 1937 – август 1938)
Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (август 1938 – декември 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание	име	дати
Майор	Иван Петров	от 1903
Подполковник	Хараламби Янакиев	от 1904
Полковник	Спас Чилингиров	към 1904
Полковник	Станчо Радойков	1912 – 1913
Подполковник	Константин Гладичев	октомври 1914 – 1917
Подполковник	Стефан Соларов	Първа световна война
Подполковник	Йосиф Шишков	Първа световна война
Полковник	Георги Шкодрев	1941 – 1942?
Полковник	Павел Панов	12 май 1942 – 1945
Майор	Борис Иванов
	Кирил Граменов	1947

Други командириː подполковник Димитър Николов

Други[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври е бойният празник на 36^-и пехотен Козлодуйски полк.
В началото на 20 век, след като завършва военна гимназия, в редовете на 36^-и пехотен Козлодуйски полк служи бъдещият военен пилот полковник Радул Милков, извършил по-късно – на 16 октомври 1912 г., първия разузнавателен полет в историята на българската авиация.
По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война в редовете на 36^-и пехотен Козлодуйски полк е служил бъдещият политически и военен деец генерал-лейтенант Фердинанд Козовски.
От 1931 до 1958 във военния духов оркестър към 36^-и пехотен Козлодуйски полк е бил назначен големият български композитор Дико Илиев. Това е най-плодотворния период от творчеството му и там той създава легендарните хора „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Дайчово хоро“, „Селски празник“, правото хоро „Александрийка“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, и много други хора̀ и маршове. Особено благотворно влияние за израстването му изиграва диригентът на оркестъра подпоручик Александър Вейнер – чех по произход. Дико Илиев участва в първата фаза на Втората световна война в редовете на 36^-и пехотен козлодуйски полк като щабс-тръбач.
На 27 юни 1942, в чест на падналите войници от 36^-и пехотен Козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война, село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ДВИА, ф. 85, История на фондообразувателя
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 60
↑ Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. София, Анжела, 2005. ISBN 954-90587-2-7. с. 28.
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Централен военен архив, ф.85, а.е.350
Крапчански, В., Христов, Г., Възелов, Д., Скачоков, И., „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на Българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство
Тодоров, Т., Александрова, Я., „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945“, София, 1977, Военно издателство, Том 2, стр. 60
Въчков, А., „Балканската война 1912 – 13“, 2005, Издателство „Анжела“, ISBN 954-90587-2-7, стр. 28
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359

Портал „Военна история на България“

[dvia-1] а ^б ^в ^г ^д ДВИА, ф. 85, История на фондообразувателя

[paf-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 60

[3] Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. София, Анжела, 2005. ISBN 954-90587-2-7. с. 28.

[psv_kes-4] а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1]

[2]

[3]

[4]