Триизмерен печат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от серията статии за
История на печата

Metal type kerning.svg

Триизмерният печат или 3D печат е съвременна технология за печат (изработка) на триизмерен твърд предмет с произволна форма с помощта на цифров модел. Реализира се като адитивен процес, като се нанасят последователни слоеве от материала, така че да оформят искания предмет. В този смисъл триизмерният печат е коренно различен от традиционните техники, при които за оформяне на искания предмет обикновено се отнема материал (например рязане и струговане)[1].

Триизмерният печат се основава на цифрови технологии. Първият работещ триизмерен принтер е създаден през 1984 от Чък Хъл.[2] От началото на 21-ви век се наблюдава увеличение в продажбите на тези принтери и спад на цената им.[3]

Принтер за триизмерен печат „ORDbot Quantum“.
Забавено видео на процеса на изработка на хиперболоид от разтопен полимер с принтер „Prusa Mendel“

Триизмерният печат намира приложение както при изработката на прототипи, така и в редовното производство в секторите архитектура, строителство, автомобилна индустрия, самолетостроене, биотехнологии, мода, и др.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) 3D Printer Technology – Animation of layering. // Create It Real. Посетен на 2012-01-31.
  2. ((en)) http://www.pcmag.com/slideshow_viewer/0,3253,l=293816&a=289174&po=1,00.asp
  3. ((en)) Sherman, Lilli Manolis. 3D Printers Lead Growth of Rapid Prototyping (Plastics Technology, August 2004). // Посетен на 2012-01-31.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „3D printing“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.