Тринадесета пехотна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българската военна част. За османската вижте Тринадесета пехотна дивизия (Османска империя).

Тринадесета пехотна дивизия
Информация
Активна12 май 1913 – юли 1913
ДържаваБългария
Командири
Текущ
командир
ген. Христо Луков
Ceremonial chiefген. Иван Попов

Тринадесета пехотна дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тринадесета пехотна дивизия е формирана на 12 май 1913 г., непосредствено след Балканската война (1912 – 1913).[1] Командването ѝ е поверено на генерал-майор Христо Луков[2], а в състава и влизат 62-ри, 63-ти и 64-ти пехотни полкове, 13 артилерийски полк и 13-а пионерна рота. Разформирована е през юли 1913 г., когато влиза в състава на 10 пехотна беломорска дивизия.

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническа война (1913) дивизията се командва първоначално от генерал-майор Христо Луков, след което от генерал-майор Иван Попов и като част от 3-та армия воюва срещу сръбската армия.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втора пехотна резервна дивизия (12 май 1913 – 17 май 1913)
  • Тринадесета пехотна дивизия (17 май 1913 – юли 1913)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Христо Луков 12 май 1913 – юни 1913
2. Генерал-майор Иван Попов юни 1913 – юли 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 190
  2. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 85

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“