Тринадесети пехотен рилски полк
| Тринадесети пехотен рилски полк | |
 Паметник на марша на 13-и полк в Кюстендил | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 31 август 1886 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон/щаб | Кюстендил |
| Годишнини | 13 февруари |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Никола Бочев Ген. Панайот Сантурджиев |
13 пехотен рилски полк е създаден през 1886 г. на основата на Втори пехотен струмски полк, който е разформирован заради участието си в преврата срещу княз Александър Батенберг.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тринадесети пехотен рилски полк е формиран в Кюстендил под името Тринадесети пеши рилски полк с указ № 186 от 31 август 1886 г., от състава на разформирования 2-ри пеши струмски полк.[1] Полкът получава знамето си на 19 октомври 1891 г. в Кюстендил от княз Фердинанд I.[2]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1912 г. полкът е мобилизиран и взема участие в Балканската война (1912 – 1913) в състава на 7-а пехотна рилска дивизия и се намира на фронта в Македония, в райна на Кочани, Щип, Царево село, Струмица, Демир Хисар и Кукуш. В края на есента и началото на зимата на 1912 г. дивизията е преместена на фронта срещу Цариград.
Полка първоначално е разположен край Дедеагач, а към средата на януари е прехвърлен на фронта край Булаир. Полкът участва в страховития бой при Булаир като подпомага 22 пехотен Тракийски полк.
По време на Междусъюзническата война полкът води боеве срещу сърбите при селата Тахон, Райчани и Гърляни. На 18 юни 1913 година, след като българското командване заповядва прекратяване на огъня, полкът е нападнат от сръбски части и претърпява големи поражения, като дава и много пленени.[3][4]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1915 г. полкът е мобилизиран и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[5]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 58 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5724 |
Коне: 879 | Товарни коли: 440 | Пушки и карабини: 4428 Картечници: 4 |
13-ти Рилски пехотен полк срещу сърбите и французите при височините Проклетия, Модрика и селата Крива фея, Несвърта, Сливница, Островец и Боровик и др.
На 15 април 1917 от четвъртите дружини на 13-и пехотен рилски, 14-и пехотен македонски и 26-и пехотен пернишки полк се формира 84-ти пехотен полк, а на 16 май 1917 заедно с Допълняющия македонски полк влизат в състава на новосформираната Втора окупационна бригада.[5]
Полкът е демобилизиран е през октомври 1918 година.
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
През месец декември 1921 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 13-а пехотна рилска дружина. През май 1925 г. дружината взема участие в акции по преследването на нелегални в района на Дупница.[6] През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 13-а пехотна рилска дружина и 5-а кюстендилска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е в подчинение на Първи български окупационен корпус (1941 – 1944). Взема участие в двете фази на заключителния етап на войната в състава на Единадесета пехотна дивизия с която участва при Страцин, Куманово, река Пчиня и Драва.[1]
По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон се формира 13-а пехотна допълваща дружина, която се разформира съгласно служебно писмо №175 от 24 февруари 1945 година. От състава на 13-а пехотна допълваща дружина, Народоосвободителна бригада „Георги Димитров“ и Партизански отряд „Димитър Каляшки“ се формира 13-и пехотен рилски гвардейски полк. Неговото военновременно формирование е намиращият се на фронта 13-и пехотен рилски полк.[1]
Наследник на полка е 13-и стрелкови полк „Васил Коларов“ (поделение 45220).[6]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Тринадесети пеши рилски полк (1886 – 1893)
- Тринадесети пехотен рилски полк (1893 – 1920)
- Тринадесета пехотна рилска дружина (1920 – 1928)
- Тринадесети пехотен рилски полк (1928 – 1945)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Капитан | Никола Бочев | 1 септември 1886 – 26 ноември 1888 |
| 2. | Майор | Никола Антикаров | 26 ноември 1888 – 7 октомври 1890 |
| 3. | Майор | Михаил Вълков | 9 октомври 1890 – 22 януари 1893 |
| 4. | Подполковник | Иван Пенев | 22 февруари 1893 – 12 януари 1903 |
| 5. | Полковник | Димитър Минков | 12 януари 1903 – 10 януари 1904 |
| 6. | Подполковник | Иван Паскалев | 22 януари 1904 – 3 януари 1908 |
| 7. | Подполковник | Рашо Георгиев | 4 януари 1908 – 24 март 1909 |
| 8. | Полковник | Никола Бояджиев | 25 март 1909 – 20 юли 1909 |
| 9. | Полковник | Стефан Манов | 15 август 1909 – 25 май 1914 |
| 10. | Полковник | Панайот Сантурджиев | 26 май 1914 – 10 септември 1915 |
| 11. | Подполковник | Кръстю Киров | 10 септември 1915 – 7 септември 1917 |
| 12. | Полковник | Жечо Йовчев | 7 септември 1917 – 24 юни 1919 |
| 13. | Полковник | Харалампи Тишков | до 24 септември 1919 |
| 14. | Полковник | Стоян Гашаров | 24 септември 1919 – 20 юли 1920 |
| 15. | Подполковник | Христо Данчев | 21 декември 1920 – 24 април 1921 |
| 16. | Подполковник | Георги Стоилков | 25 септември 1921 – 17 декември 1922 |
| 17. | Подполковник | Владимир Ангелов | 26 декември 1922 – 31 август 1923 |
| 18. | Подполковник | Димитър Петров | 5 ноември 1923 – 3 септември 1924 |
| 19. | Подполковник | Иван Тодоров | 4 септември 1924 – 3 юни 1925 |
| 20. | Полковник | Захари Доспевски | 4 юни 1925 – 30 януари 1928 |
| 21. | Полковник | Константин Захов | 1 февруари 1928 – 28 февруари 1931 |
| 22. | Полковник | Захари Доспевски | 28 февруари 1931 – 9 юни 1934 |
| 23. | Подполковник | Владимир Йорданов | 9 юни 1934 – 6 декември 1934 |
| 24. | Полковник | Никола Чолаков | 20 декември 1934 – 30 март 1935 |
| 25. | Полковник | Александър Казаков | 1 май 1935 – 10 март 1939 |
| 26. | Полковник | Апостол Веселков | 10 март 1939 – 1939 |
| 27. | Полковник | Георги Младенов | 1939 – 1940 |
| 28. | Полковник | Христо Стоянов | 26 октомври 1940 – 12 май 1942 |
| 29. | Подполковник | Панчо Йосков | 12 май 1942 – 1946 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 34 – 35
- ↑ Държавен вестник, бр. 248 от 1891 г., с. 3 и 4
- ↑ Марков, Георги. Българското крушение 1913, София 1991, с. 83.
- ↑ Калонкин, Марин. Ташев, Васил Коларов – за бойните действия на 13-и пехотен рилски полк на 17 и 18 юли 1913 година (Един неизвестен досега документ), Известия на Националния военноисторически музей, том VІІІ, София 1989, с. 32 – 38.
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б ДВИА, ф. 75, История на фондообразувателя
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитров, Т. „Железният полк – тринадесети пехотен рилски (1886 – 1945 г.)“, Кюстендил, 2009, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
