Трисекторна хипотеза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Икономически сектори |
| Трисекторна хипотеза |
| Първичен сектор: суровини и материали Вторичен сектор: производство Третичен сектор: услуги |
| Теоретици |
| Колин Кларк · Жан Фурастие |
| Допълнителни сектори |
| (други предложения към три-секторната хипотеза) Четвърти сектор · Пети сектор |
| Според собствеността |
| Публичен сектор · Частен сектор Бизнес сектор · Доброволчески сектор |
Трисекторната хипотеза е икономическа теория, която разделя икономиките на три сектора на активност: добив на сурови материали (първичен), производство (вторичен) и услуги (третичен). Хипотезата е създадена от Колин Кларк и Жан Фурастие.
Съдържание |
Структурна трансформация според Фурастие [редактиране]
Дистрибуцията на работната сила между трите сектора прокресира през различните етапи, според Фурастие, така:
Първа фаза: традиционни цивилизации [редактиране]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 70%
- Вторичен сектор: 20%
- Третичен сектор: 10%
Втора фаза: преходен период [редактиране]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 20%
- Вторичен сектор: 50%
- Третичен сектор: 30%
Трета фаза: третична цивилизация [редактиране]
Дялове на работната сила:
- Първичен сектор: 10%
- Вторичен сектор: 20%
- Третичен сектор: 70%
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Three-sector hypothesis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
