Трисекторна хипотеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теорията на трите сектора или трисекторната хипотеза е икономическа теория, разработена през 1930-те от британския икономист Колин Кларк (Colin Clark) и френския икономист Жан Фурастие (Jean Fourastié), която разделя икономическото поведение на три оперативни сегмента:

Структурна трансформация според Фурастие[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на работната сила между трите сектора прогресира през различните етапи, според Фурастие, така:

Първа фаза: традиционни цивилизации[редактиране | редактиране на кода]

Дялове на работната сила:

  • Първичен сектор: 70%
  • Вторичен сектор: 20%
  • Третичен сектор: 10%

Втора фаза: преходен период[редактиране | редактиране на кода]

Дялове на работната сила:

  • Първичен сектор: 20%
  • Вторичен сектор: 50%
  • Третичен сектор: 30%

Трета фаза: третична цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Дялове на работната сила:

  • Първичен сектор: 10%
  • Вторичен сектор: 20%
  • Третичен сектор: 70%
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Three-sector hypothesis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​