Триумф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Триумф.

Детайл от Арката на Тит, изобразяващ неговия триумф през 71 г. по повод превземането на Йерусалим.
Триумфът на Титкартина от Алма-Тадема

Триумф (лат. triumphus) — в Древен Рим пищно шествие в чест на блестяща военна победа, най-висшата награда за един военачалник. Единствено Сенатът е имал правото да присъжда подобно отличие. Завърналият се военачалник е трябвало да изчака извън градските стени разрешението на Сената да влезе в града. Мандатът му изтичал в момента, в който прекрачи померия.

Произход[редактиране | edit source]

Според легендата, първите римляни нямали жени и затова отвлекли няколко от околните селища. В последвалата битка, Ромул убил в единоборство водача на местните племена. Той свалил и окачил всички доспехи от убития си противник върху един дъбов клон, като трофейна плячка. След това се окачил с лавров венец, метнал плячката си на рамо и повел бойците си в процесия, която пеела триумфални песни.

Право[редактиране | edit source]

Право на триумф имал само генерал спечелил пълна победа във война. По време на империята било забранено за императора и неговото семейство организирането на триумф.

Съществувала и по-опростена форма за оказване на почести от триумфа — овацията.

Маршрут[редактиране | edit source]

Процесията минавала по Виа Сакра и през двата цирка, преди да обиколи Небесния хълм и да тръгне нагоре по свещения път към Форума. Обичайно на Тарпейската скала се изпълнявала екзекуцията на най-видния пленник. След това процесията се изкачвала по капитолийския хълм и спирала в очакване на новината за екзекуцията, след което генералът в чиято чест е организиран триумфа пренасял в жертва белия вол пред храма на Юпитер.

Церемонията[редактиране | edit source]

Триумфаторът бил посрещан с царски, почти божествени почести. Тържественото шествие навлизало през триумфалната порта по посока на Капитолия. Улиците били украсявани с венци, а храмовете — отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали пленниците, понякога носени на рамо върху платформи, заедно с трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи белия вол за жертвоприношението и по-знатните военнопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница окичена с гирлянди цветя, теглена от четири бели коня. Триумфаторът бил облечен в пурпурна (царска) туника (tunika palmata) и пурпурна, украсена със златни звезди тога (toga picta). В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал:

((la)) Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te! Hominem te esse memento!
Помн̀и, че си смъртен! Помн̀и, че си само човек! Огледай се наоколо! Не забравяй този момент!

Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали „Io triumphe(„Ето Триумфа!“) или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали — „Римляни, крийте жените си — водим у дома плешивия развратник“.

Видни военнопленници екзекутирани по време на най-блестящите триумфи[редактиране | edit source]

Римските триумфи неминуемо са свързани с разгрома на най-големия и опасен враг на Древен Рим — Картаген. Първият officium триумф е даден в чест на Сципион Африкански за победата му в битката при Зама (202 г. пр.н.е.), а последния (534 г.) — в Новия Рим в чест на Велизарий за победата му във Вандалската война.

По време триумфа на Цезар бил екзекутиран Версенжеторикс. По случай победата в първата римско-юдейска война, завършила с превземането на Ерусалим (70 година), в Рим бил организиран най-блестящия в историята триумф, като по време на процесията бил екзекутиран Симон Бар Гиор. Друг виден военнопленник — Персей избегнал тази злощастна участ, т.к. бил царска особа, поради и което завършил земните си дни в римския затвор.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]