Триумф
Вижте пояснителната страница за други значения на Триумф.
Триумф (лат. triumphus) — в Древен Рим пищно шествие в чест на блестяща военна победа, най-висшата награда за един военачалник. Единствено Сенатът е имал правото да присъжда подобно отличие. Завърналият се военачалник е трябвало да изчака извън градските стени разрешението на Сената да влезе в града. Мандатът му изтичал в момента, в който прекрачи померия.
Съдържание |
Произход [редактиране]
Според легендата, първите римляни нямали жени и затова отвлекли няколко от околните селища. В последвалата битка, Ромул убил в единоборство водача на местните племена. Той свалил и окачил всички доспехи от убития си противник върху един дъбов клон, като трофейна плячка. След това се окачил с лавров венец, метнал плячката си на рамо и повел бойците си в процесия, която пеела триумфални песни.
Право [редактиране]
Право на триумф имал само генерал спечелил пълна победа във война. По време на империята било забранено за императора и неговото семейство организирането на триумф.
Съществувала и по-опростена форма за оказване на почести от триумфа — овацията.
Маршрут [редактиране]
Процесията минавала по Виа Сакра и през двата цирка, преди да обиколи Небесния хълм и да тръгне нагоре по свещения път към Форума. Обичайно на Тарпейската скала се изпълнявала екзекуцията на най-видния пленник. След това процесията се изкачвала по капитолийския хълм и спирала в очакване на новината за екзекуцията, след което генералът в чиято чест е организиран триумфа пренасял в жертва белия вол пред храма на Юпитер.
Церемонията [редактиране]
Триумфаторът бил посрещан с царски, почти божествени почести. Тържественото шествие навлизало през триумфалната порта по посока на Капитолия. Улиците били украсявани с венци, а храмовете — отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали пленниците, понякога носени на рамо върху платформи, заедно с трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи белия вол за жертвоприношението и по-знатните военнопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница окичена с гирлянди цветя, теглена от четири бели коня. Триумфаторът бил облечен в пурпурна (царска) туника (tunika palmata) и пурпурна, украсена със златни звезди тога (toga picta). В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал:
| „ | ((la)) Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te! Hominem te esse memento! | “ |
| „ | Помн̀и, че си смъртен! Помн̀и, че си само човек! Огледай се наоколо! Не забравяй този момент! | “ |
Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали „Io triumphe“ („Ето Триумфа!“) или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали — „Римляни, крийте жените си — водим у дома плешивия развратник“.
Видни военнопленници екзекутирани по време на най-блестящите триумфи [редактиране]
Римските триумфи неминуемо са свързани с разгрома на най-големия и опасен враг на Древен Рим — Картаген. Първият officium триумф е даден в чест на Сципион Африкански за победата му в битката при Зама (202 г. пр.н.е.), а последния (534 г.) — в Новия Рим в чест на Велизарий за победата му във Вандалската война.
По време триумфа на Цезар бил екзекутиран Версенжеторикс. По случай победата в първата римско-юдейска война, завършила с превземането на Ерусалим (70 година), в Рим бил организиран най-блестящия в историята триумф, като по време на процесията бил екзекутиран Симон Бар Гиор. Друг виден военнопленник — Персей избегнал тази злощастна участ, т.к. бил царска особа, поради и което завършил земните си дни в римския затвор.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.
