Триумфална арка (Париж)
Триумфалната арка (на френски: Arc de Triomphe) е един от най-известните монументи в Париж. Тя е разположена в центъра на площад "Шарл дьо Гол", в западния край на Шанз-Елизе. Съществува и по-малка Триумфална арка, която се намира западно от Лувъра. Триумфалната арка е построена в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата Френска република и Наполеоновите войни (1789-1815 г.). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода и лежи гроба на незнайния воин от Първата световна война.
Строежът и започва по времето на Наполеон Бонапарт 1806 година и завършва през 1836. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено "Площадът на звездата" (Etoile), заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.
Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (Axe historique) - поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до Голямата арка в Дефанс. Проектирана е от Жан Шалгрен през 1806 година, като иконографите изобразяват голи френски младежи борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжета дава тон за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.
Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е със ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма Триумфална арка в света, след Триумфалната арка в Пионянг. Дизайнът и е вдъхновен от римската Арка на Тит. Триумфалната арка е толкова колосална, че три седмици след парада на победата в Париж през 1919 година, Шарл Годефроа прелита с неговия самолет Нюпорт през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.
Съдържание |
[редактиране] История
Триумфалната арка се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на дванадесетоъгълна конфигурация от дванадесет булеварда. Възложена е за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 година след победата при Остерлиц. Само поставянето на основите трае две години, и през 1810, когато Наполеон влиза в Париж със своята годеница дукесата на Австрия Мария-Луиза, е бил завършен дървеният макет на арката. Архитекта Жан Шалгрен умира през 1811 година и работата по изграждане на арката е поета от Жан-Никола Уйот. По време на възстановяването на монархията от Бурбоните, изграждането на Триумфалната арка е спряно, като нейното завършване се осъществява при управлението на крал Луи-Филип между 1833 и 1836 година. През декември 1840 година, на връщане от Св. Елена, тленните останки на Наполеон минават под Триумфалната арка на път за мястото където ще бъдат положени за последно - Дома на Инвалидите. Преди да бъде погребано в Пантеона, тялото на Виктор Юго е изложено под арката в нощта на 22 май 1885 година.
След построяването си, Триумфалната арка се превръща в мястото където френските войски организират своите паради след успешни военни кампании, както и за годишния военен парад в Деня на Бастилията. Известни победни маршове извършени под арката са тези на немските войски през 1871 г. и 1940 г., на френските през 1919, и на Съюзническите сили от Втората световна война през 1944 г. и 1945 г. Американска пощенска марка от 1945 г. показва Триумфалната арка и американски войски маршируващи по Шанз-Елизе на 29 август 1944 г. След погребението на незнайния воин обаче, всички военни паради (включително и споменатите след 1919 г.) вече не минават през свода на арката, а я заобикалят от уважение към гроба на незнайния воин и символизма, който носи. И Хитлер през 1940, и Шарл дьо Гол през 1944 спазват този ритуал.
В годините след 1960 г. Триумфалната арка започва да почернява от въглищни сажди и автомобилните газове, което води до нейното почистване през 1965-1966 г. чрез избелване.
Продължението на булевард Шанз-Елизе включва и построяването на нова арка през 1982 г., Голямата арка на Дефанс, която завъшрва поредицата от монументи, известна като Историческа ос (на френски: Axe historique).
[редактиране] Дизайн
Дизайна, при който не се използват колони, е дело на Жан Шалгрен (1739–1811) и е в неокласическа версия на старинната Римска архитектура (например Триумфалната арка на Тит). В изграждането на Триумфалната арка са представени големите академични скулптори на Франция: Жан-Пиер Корто, Франсоа Руд, Антоан Етекс, Джеймс Прадие и Филип-Жозеф Анри Лемер. Основните скулптури не са съставна част от фризовете, а се третират като отделни части прикрепени към зидарията от дялан камък. Четирите скулптурни групи в основата на арката са Триумфът от 1810 г. (Корто), Съпротива и Мир (и двете на Антоан Етекс), и най известната от всички Заминаване на Доброволците от 1792 г., наричана Ла Марселез (Франсоа Руд). Тя е представена в токата на колана, който се дава за титлата Маршал на Франция, и олицетворява Франция, която призовава своя народ. След падането на Наполеон (1815), скулптурата Мир се интерпретира като почитане на Мира от 1815 г.
В горната част на арката, над богато изваяният фриз от войници има 30 щита, гравирани с имената на големи военни победи от периода на Френската революция и Наполеоновите войни. На вътрешните стени на монумента са изписани имената на 660 души, от които 558 френски генерали от Първата френска империя, като имената на тези които са загинали в битка са подчертани. На по-късите страни на четирите носещи колони пък са изписани имената на големите спечелени битки през Наполеоновите войни. Битките в периода между заминаването му от Елба до последната му загуба при Ватерло не са включени.
От 1882 г. до 1886 г. на върха на Триумфалната арка се е намирала скулптурата "Триумфа на революцията" на Александър Фалжиер, изобразяваща колесница, теглена от коне готови да разбият "Анархията и Деспотизма". Скулптурата съществува само четири години преди да се разпадне.
През февруари 2007 във вътрешността на арката е открита постоянна експозиция на артиста Морис Бенаюн и архитекта Кристоф Жиро, която поставя под въпрос символичното значение на арката през последните две столетия, балансирайки между мира и войната.
[редактиране] Незнайният Воин
Под свода на Триумфалната арка се намира Гроба на Незнайния воин от Първата световна война. Той е поставен в Деня на примирието през 1920 г. когато е запален и първият вечен пламък в Западна и Източна Европа откакто огъня на Веста бил загасен през IV в. Пламъка гори в памет на всички загинали, които не са били идентифицирани (в момента гори за загиналите и в двете Световни войни). Според телевизионна програма от 2008 г., представена от Риф Джоунс, вечният пламък е бил гасен само веднъж, от пиян мексикански футболен почитател, в деня в който Франция побеждава Бразилия. Най-вероятно става въпрос за финала на Световното първенство по футбол през 1998 г.
На всеки 11 ноември, под Триумфалната арка се провежда церемония в чест на годишнината от примирието подписано между Франция и Германия през 1918 г. На 12 ноември 1919 г. първоначално е решено тленните останки на Незнайния воин да се преместят в Пантеона, но обществена кампания води до решението те да бъдат оставени в Триумфалната арка. На 10 ноември 1920 г. ковчега е положен в параклиса на първия етаж на арката, а на сегашното си място е от 28 януари 1921 г. Върху горната плоча на ковчега е вписано ICI REPOSE UN SOLDAT FRANÇAIS MORT POUR LA PATRIE 1914–1918 ("Тук лежи френски войник, загинал за своята родина 1914–1918").
През 1961 г. американският президент Джон Кенеди и първата дама Жаклин Кенеди показват уважението си към гроба на Незнайния воин, като го посещават заедно с френския президент Шарл де Гол. След убийството на Кенеди през 1963 г., спомняйки си за вечният огън на Триумфалната арка, г-жа Кенеди настоява вечен огън да гори и на гроба на съпруга и в Националното гробище в Арлингтън, Вирджиния. Шарл де Гол заминава за Вашингтон, за да присъства на държавното погребение на което Жаклин Кенеди запалва вечния огън, от който е била вдъхновена при нейното посещение във Франция.
[редактиране] Достъп
До Триумфалната арка се достига чрез RER или метро, като спирката се казва Шарл дьо Гол Етуал.
Поради силния трафик около кръстовището в центъра на което се намира арката, се препоръчва пешеходците да използват един от двата подлеза разположени на Champs Élysées и Avenue de la Grande Armée.
В Триумфалната арка съществува асансьор, който води посетителите почти до върха, в малко таванско помещение. Там се намира музей, който съдържа модели на арката, и в който се разказва за нейната история още от построяването и. От този музей до терасата, от която има панорамна гледка към Париж, остават да се изкачат само 46 стъпала.
