Троен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тройния съюз или още ѝ Триплис е геополитически блок оформен в края на 70-те години и началото на 80-те години на 19 век. През Първата световна война прераства в Централни сили.

История[редактиране | edit source]

Началото на Тройния съюз се поставя непосредствено след Берлинския конгрес, когато на 7 октомври 1879 година се подписва таен съюзен договор между Германската империя и Австро-Унгария, известен още и като Двоен съюз. Към този двоен съюз се присъединява и Италия на 20 май 1882 година, с което съюза прераства в троен. Окончателния договор за създаване на Тройния съюз е подписан във Виена. Първоначално договора е подписан за 5 години, но по-късно многократно е продължаван (1887, 1891, 1902 и 1912). През 1883 година към съюза се присъединява и Румъния. Чрез устна договорка към съюза се присъединява и Испания, която поема задължението да подкрепи Германия в случай на френско-германски конфликт. Тройния съюз е първия геополитически блок в Европа, който я разделя на два противостоящи си лагера преди началото на Първата световна война /другия блок е Антантата/. [1]

Клаузи[редактиране | edit source]

Съгласно клаузите на окончателния договор, Германия и Австро-Унгария се задължават да подкрепят военно Италия, в случай че тя бъде нападната от Франция. Италия поема същото задължение, ако Германия се окаже обект на френско нападение. В случай на нападение срещу Германия, Австро-Унгария запазва неутралитет до намесата на Русия на страната на Франция. Трите държави се задължават също да спазват неутралитет в случай на война с друга държава освен Франция и да си окажат помощ, ако една от тях бъде нападната от две или повече Велики сили.

Развитие[редактиране | edit source]

След избухването на Първата световна война Италия обявява неутралитет, а през май 1915 година излиза от съюза и се включва във войната на страната на Антантата. Италианското правителство безупречно мотивира от юридическа гледна точка тази си постъпка. Чл. 2 и чл. 3 от договора за създаване на Тройния съюз предвиждат оказване на помощ само в случай, че някоя от страните-членки бъде нападната. Нито Германия, нито Австро-Унгария de jure са жертва на нападение номинално в началото на световния конфликт. В действителност, истинската причина за тази постъпка на Италия се крие в териториалния ѝ спор с Австро-Унгария. Виенското правителство се оказва неотстъпчиво и недипломатично, което в крайна сметка води до загуба във войната, последвано от разпадане на държавата.

В геополитическата дипломатическа прелюдия към началото на Втората световна война, Нацистка Германия не допуска дипломатическата грешка на австрийската и германска дипломация от предходната световна война и се стига до подписване на Тройния пакт, като към геополитическия съюз е привлечена и Япония. Непосредствено преди началото на Втората световна война към съюза е привлечен и Съветския съюз чрез пакта Рибентроп-Молотов.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.

Вижте също[редактиране | edit source]