Троян
Вижте пояснителната страница за други значения на Троян.
| Троян | |||
Изглед от града с река Бели Осъм. |
|||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 23 422 (ГРАО, 2010-12-15)* 21 194 (НСИ, 2011-02-01) |
||
| Землище | 60,243 km² | ||
| Надм. височина | 400 m | ||
| Пощ. код | 5600 | ||
| Тел. код | 0670 | ||
| МПС код | ОВ (Л) | ||
| ЕКАТТЕ | 73198 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Ловеч | ||
| Община - кмет |
Троян Донка Михайлова (БСП) |
||
| Адрес община | |||
| тел. централа: (0670) 68050 факс: (0670) 23215 |
|||
Троя̀н е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян. Разположен е по поречието на река Бели Осъм. Населението на града към 2011 година е 25 890 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта. Троян е българска и европейска столица на сливата,както и българска столица на керамиката.[източник?]
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Местоположение
Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-К алоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 км от София, на 120 км от Пловдив, на 70 км от Плевен и на 35 км от гр. Ловеч, който се използва за транспортна връзка с Троян. Градът е крайна гара на ж.п. линията Левски - Троян. Има шосейни връзки с Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив.
[редактиране] Административно деление
Квартали - Балкан, Кнежи лъг, Хр.Цонковски, Велчевски, Васил Левски, Ливадето, Попешка, Търнето.Ж.К-ТА-Черногор, Буковец, Младост, Христо Ботев, Лъгът,Хр.Смирненски.
[редактиране] Паркове
- "Централен парк"
- "Парк при НГПИ"
- "Парк в ж-ка Лъгът"
- "Парк в ж-ка Младост"
- "Парк Къпинчо"
[редактиране] Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Троян | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 5 206 | 9 946 | 19 005 | 23 708 | 26 109 | 25 104 | 23 332 | 22 357 | 22 327 | 21 997 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
[редактиране] История
[редактиране] Древност и античност
Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост СОСТРА. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Пойтингеровата карта от 8 в.
Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.
Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.
Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002- 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб под ръководството на доц. д- р Иван Христов.
Друг интересен обект е пътя Виа Траяна. При одвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна - Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.
Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV ВЕК, в земите на днешния роянски край били издигнати три станции - кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността" Шамака" при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността "Карцовия бук".Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход - Троянския
Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път Виа Траяна
[редактиране] Турско робство
В началото на турско време тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.По време на турското робство жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са били нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не осядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.
През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.
[редактиране] След Освобождението
На 05.07.1905 г. в Троян е Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.
През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.
[редактиране] Политика
[редактиране] Кметове от 1990 г.
- 2011 - Донка Михайлова (БСП) печели на втори тур с 56% срещу Минко Акимов (ГЕРБ)
- 2007 - Минко Акимов (ГЕРБ) печели на втори тур с 55% срещу Дилян Енкин (БСП)
- 2003 — Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на първи тур с 57% срещу Вълчо Вълчев (СДС).
- 1999 — Дилян Енкин (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, КП, ОБТ, СО) печели на първи тур с 53% срещу Красимир Кънчев (ОДС плюс).
- 1995 — Дилян Енкин (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 50% срещу Тотю Тотев (СДС, БСДП, ДПС).
[редактиране] Побратимени градове
Виньо на Сена, Франция
Дойран, Република Македония
Елванген, Германия
Марина Горко, Беларус
Перн ле Фонтен, Франция
Форли, Италия
[редактиране] Икономика и инфраструктура
На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“], Actavis. СОФАРМА, ВИТЕКС, МЕБЕЛ, РИКО СТИЛ, ВИНПРОМ ТРОЯН, ЕЛМАТЕХ, УНИТЕХ ГРУП. Също така в града и околните села процъфтява занаятчийството - керамика и производството мебели и врати от масив.Троян разполага със собствен хлебозавод,който обслужва цялата област Ловеч.В града има и няколко мандри,в които се произвеждат различни видове млечни изделия.В града има и 4 завода за произвеждане на местни изделия.
[редактиране] Туризъм
[редактиране] Транспорт
Троян има междуградски линии с София(Нешев,Юнион Ивкони)с Ловеч(Елит бус,Троян автотранспорт) с Велико Търново(Троян автотранспорт) с Свищов(Експрес - Георги Енчев,Троян автотранспорт) с Севлиево(Троян автотранспорт) с Плевен(Юнион Ивкони, Хеброс бус ООД,ЕТ Борис Борисов) с Пловдив(Хеброс бус ООД,ЕТ Борис Борисов) с Априлци(Троян автотранспорт) с околните села(Троян автотранспорт,Нешев ООД).Градските линии(10) се поддържат от "Ет Цанко Мичев" и "Троян автотранспорт".Троян е последна спирка на ж.п. линията Свищов-Левски-Ловеч-Троян.
[редактиране] Образование и култура
В Троян се намира Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.
[редактиране] Училища
- СОУ.Св Климент Охридски
- СОУ. Васил Левски
- НУ.Св.Св.Кирил и Методий
- НУ.Христо Ботев
- ОУ Иван Хаджийски
- НГПИ Проф.Венко Колев
- ПГМЕТ
- ОУ.Васил Левски
- НУПВ Васил Левски
- ООУ Христо Ботев
- ОУ Любен Каравелов
- ООУ Никола Войновски
[редактиране] Читалища
- Народно читалище Наука
- Читалище Борци за свобода
- Читалище Просвета
- Читалище Знание
- Читалище Зора
- Читалище Творчество
[редактиране] Културни и природни забележителностти
[редактиране] Църкви и манастири
- Троянски манастир "Успение Богородично" - в околностите на Троян (на 10 км) е историческият, трети по големина в България.
- Зелениковски манастир
- Църква Света Петка-Параскева
- Древноримска църква Св.Георги
- Параклис Св.Георги
[редактиране] Паметници и други
- Паметник на Ген.Карцов
- Паметник на загиналите във войните
- Паметник на Иван Хаджиййски
- Паметник на Съветската армия
- Паметник на Димитър Икономов-Димитраката
- Паметна плоча с лика на Васил Спасов
- Паметник на Васил Попов- Героя
- Архитектурен комплекс "Нунки" - с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил.
- Строящият се паметник на Иван Хаджийски.
[редактиране] Троянски Балкан
В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.
В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.
Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма. Интересно карстово образувание е скалният свод “Крали Маркова дупка”, в близост до хижа Амбарица.
Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.
[редактиране] Беклемето
Местността Беклемето в Троянския проход е разположене на 1320 м. надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.
[редактиране] Музеи
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства — уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е. - предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от 19 век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.
Природонаучен музей в с. Черни Осъм - уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.
Национално изложение на народните и художествени занаяти — в с.Орешак, разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страна, а често и от чужбина. Тук посетителят може не само да се наслади на форми и багри, но и да си купи сувенир за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.
[редактиране] Редовни събития
- 14 октомври - Празник на Троян — денят на Св. Петка-Параскева, небесната покровителка на града.
- Празник на сливата и сливовата ракия — ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители — дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
- 15 август (Успение Богородично) - стотици честват храмовия празник на Троянския манастир с литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Троеручица".
[редактиране] Спорт
[редактиране] Карате
Един сред най-ведещите спортове в гр. Троян е Карате. През годините в града е имало различни клубове по бойни изкуства, но като доминиращ се утвърждава КК "Атнес". В следващия абзац е представена историята на "Атнес". Карате клуб „АТНЕС” е учреден през 1990 г. в град Троян. През 1991 г. е приет за член на БНФК ( Българска Национална Федерация Карате), като от този момент започва и активното участие в състезания от спортния календар на федерацията. Резултатите от сериозните тренировки не закъсняват и още същата година Милен Наков печели първия медал за клуба, а през 1994 г. идва и първият златен медал от национално първенство на България, спечелен от Мариан Вачевски. Две години по- късно, през 1996 г. , Цветомир Стоилов печели първи медал при мъжете. През 1997 г. клубът е лицензиран от ДАМС и е приет за член на IKGA( International Karate-do Goju-kai association) със седалище в Токио, Япония. През последвалите години спортните успехи на каратеките от клуба стават нещо обичайно, като 2001 г. е една от най- запомнящите се. Състезателите от клуба завоюват 27 призови места в 11 първенства и турнири, като отборът участвал на националното първенство на България се завръща с три златни медала на Красимир Лалев, Светла Димитрова и Маргарита Цвяткова; два сребърни медала на Георги Петков и Румен Атев; и два бронзови медала на Мирослав Христов и Димитър Христов. Освен участието в събития със състезателен характер, трениращите, треньорите и помощник-треньорите ежегодно взимат участие в множество тренировъчни лагери, семинари и демонстрации. Редовно се полагат изпити пред комисия, за технически степени – кю/дан. Друга добра практика, станала традиционна след 2007 г. са международните семинари по Карате и Лична самозащита организирани от КК”Атнес”. Гост треньори в град Троян са световно признати специалисти и майстири на бойните изкуства.През 2007 г. гостува сенсей Фернандо Серано – 5 дан Шито-рю; 1 дан Ко-бу-до; национален треньор на Испания; международен съдия по ката и кумите; 5-кратен шампион по Ко-бу-до на Испания и член на изпитната комисия за кю/дан. През 2008 г. Гостува шихан Кони Ферм – 7дан;двукратен Европейски шампион;треньор на националния отбор на Швеция и вицепрезидент на Европейската Годжу-кай асоциация. През 2009 г. гости бяха сенсей Нукина Нобоюки – 5 дан; световен шампион по карате;капитан на националния отбор по карате на Япония и международен инструктор; и шихан Тони Петров – 5 дан Джу-джуцу; 4 дан Карате; 6 дан Полицейска лична защита и главен инструктор на МВР. Очертаваща се като основна спънка за развитието на спортния клуб е липсата на собствена спортна база, което сериозно ограничава броя и времетраенето на тренировките, както и провеждането на семинари и състезания. С решение на Общински съвет – Троян, за безвъзмездно ползване е предоставено помещение, подходящо за оборудване на зала. Но т.к. КК”Атнес” е сдружение с нестопанска цел и се финансира само от членски внос и дарения, подобна инвестиция , в моментните условия на финансова криза е непосилна за ръководството на клуба. Тренировъчните занимания се провеждат в Понеделник и Четвъртък от 18:00 часа в спортнат зала на СОУ”Свети Климент Охридски” Гр.Троян и се ръководят от основателя и главен инструктор на Карате Клуб „АТНЕС” – г-н Емил Атев, който е и председател на стил „Годжу” в Българската национална федерация по карате. От 2008 година клубът е член на Българска Джу Джицу федерация, като инструктури са Красимир Лалев (1-ви Дан) и Милен Бочев (2-ри Дан). В следващия абзац ще намерите част от медалистите на клуба (списъкът е актуален към 2011 година).
ЮСВ- юноши старша възраст ЮМВ- юноши младша възраст ДСВ- девойки старша възраст ДМВ- девойки младша възраст
[редактиране] Медалисти от Национални първенства
- М.Вачевски– кумите– до 14 г.-Златен медал - 1994 г. – София
- Отбор - кумите – ДМВ - Бронзов медал – 1994 г. – София
- М. Вачевски – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 1995 г. – София
- Цв. Стоилов – кумите - мъже – Бронзов медал – 1996 г. – София
- Кр. Димовска – кумите - до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – София
- М. Цвяткова – ката – до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – София
- Кр.Лалев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 1998 г. – София
- Кр.Димовска- кумите – до 14 г.- Златен медал – 1999 г. – София
- Д. Христов – кумите – до14 г. – Бронзов медал – 1999 г. – София
- Кр. Лалев – ката – младежи – Бронзов медал – 1999 г. – София
- Дочо Цвятков – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2000г – Хасково
- Г. Христов – кумите – младежи – Бронзов медал – 2000 г. – Плевен
- Кр. Лалев – кумите – младежи – Бронзов медал – 2000 г. – Плевен
- Отбор(5д.) – кумите – мъже – Бронзов медал – 2000 г. - В.Търново
- Кр. Лалев – кумите – мъже – Бронзов медал – 2000 г. – В.Търново
- Г.Петков – кумите – мъже- Сребърен медал – 2000 г. В.Търново
- М. Цвяткова – кумите – до14 год. – Златен медал – 2001 г. – В.Търново
- Р. Атев – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2001 г. – В.Търново
- Д.Христов – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – София
- М.Христов – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – София
- Кр.Лалев – кумите - Младежи – Златен Медал – 2001 г. – София
- Г. Петков – кумите – младежи – Сребърен медал – 2001 г. – Плевен
- Св. Димитрова – кумите – ДСВ – Златен медал – 2001 г. – Плевен
- Кр.Лалев – кумите- мъже – Бронзов медал – 2001 г. – София
- Г.Петков – кумите – мъже – Бронзов медал – 2001 г. – София
- Д. Цвятков – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2002 г. – Габрово
- Д. Христов – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2002 г. – Габрово
- Кр. Лалев – кумите – мъже – Сребърен медал – 2002 г. – София
- Г.петков – кумите – мъже – Бронзов медал – 2002 г. – София
- В.Василев – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2003 г. – В.Търново
- Пл. Мошеков – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2003 г. – В.Търново
- П.Дишев – кумите- до 14 г. – Бронзов медал – 2003 г. – В.Търново
- М.Цвяткова – кумите – ДМВ – Бронзов медал – 2003 г. – Плевен
- Д. Цвятков – кумите – младежи – Златен медал – 2003 г. – Хасково
- М.Христов – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 2003 г. – Хасково
- Д.Цвятков – кумите – младежи – Сребърен медал – 2004 г. – София
- Пл. Мошеков – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2004 г. – В.Търново
- В. Василев – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2004 г. – В.Търново
- В. Василев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2006 г. – Плевен
- П. Дишев – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 2007 г. – София
- М. Гечев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2007 г. – София
- М. Гечев – кумите – ЮСВ – Златен медал – 2008 г. – София
- Т. Стайковски – кумите – младежи – Бронзов медал – 2008 г. - София
- Десислава Станева - Национално първенство - Златен медал - 2010 г. - Сливен
[редактиране] Медалисти от национални купи/турнири
- Отбор – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 1997 г. – Силистра
- Н.Алашки – ката – ЮСВ – Бронзов медал – 1997 г. – Силистра
- М.Цвяткова – ката – до 14 г. – Сребърен медал – 1998 г. – Пазарджик
- Н. Алашки – ката – ЮСВ – Бронзов медал – 1998 г. – Монтана
- Кр. Лалев – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 1998 г. – Монтана
- М. Цвяткова – ката – до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – Свищов
- Кр.Димовска – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 1999 г. – Свищов
- Кр. Лалев – кумите – Нац. Полицейски турнир – Златен медал – 2001 г. – Пловдив
- Кр. Лалев – кумите – Нац. Студентски турнир – Сребърен медал – 2001 г. – София
- М.Цвяткова – кумите - до 14 г. – Сребърен медал – 2001 г. – В. Търново
- Р.Атев – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – В.Търново
- М. Христов – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – В.Търново
- Кр. Лалев – кумите – Нац. Полицейски турнир – Златен медал - 2002 г. – Плевен
- Г.Петков – кумите – Нац. Полицейски турнир – Сребърен медал – 2002 г. – Плевен
- Кр.Лалев – кумите – Нац. Студентско първенство – Бронзов медал – 2002 г. – София
- Г.Петков – кумите – Нац. Студентско първенство – Бронзов медал – 2002 г. – София
- Кр.Лалев – кумите – Балканиада – Сребърен медал – 2002 г. – Варна
- Кр.Лалев – кумите – Нац.Полицейски турнир – Сребърен медал - 2003 г. – Варна
- Пл. Мошеков – кумите - до 14 г. – Сребърен медал – 2003 г. – В.Търново
- Р. Атев – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2003 г. – Добрич
- М.Цвяткова – кумите – Бронзов медал – 2003 г. – Добрич
- В.Василев – кумите - до 14 г. – Златен медал – 2004 г. – В.Търново
- Т.Калевска – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2004 г. – В.Търново
- Минко Гечев – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2005 г. – Добрич
- П.Дишев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2005 г. – Добрич
- Йор.Димитров – до 14 г. – Сребърен медал – 2006 г. – София
- В.Василев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2006 г. – София
- В.Василев – кумите – Купа „СПАРТАК” – Бронзов медал – 2006 г. – Добрич
- Минко Гечев – кумите – ЮСВ – Златен медал – 2007 г. – София
- П.Дишев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2007 г. – София
- Вл.Пенков – кумите – Нац. купа младежи – Бронзов медал – 2007 г. – София
- М.Гечев – кумите – международна Купа „Компас” – Бронзов медал – 2008 г. – Монтана
- М.Бенева – кумите – Нац. Годжу купа – Бронзов медал – В.Търново
- Десислава Станева - Нац. купа „Камае“ - Сребърен медал - 2010 г. - Русе
- Митко Ковачев - Нац. купа „Камае“ - Сребърен медал - 2010 г. - Русе
- Павлин Дишев - Нац. купа - Бронзов медал - 2010 г. - Троян.
- Отбор кумите, мъже - Нац. купа - Бронзов медал - 2010 г. Троян.
[редактиране] Носители на черен пояс
[редактиране] Карате
- Емил Атев – 1 дан(1993 г.); 2 дан(1996 г.)
- Красимир Лалев – 1 дан(1998 г.)
- Николай Алашки – 1 дан(1998 г.)
- Дочо Цвятков – 1 дан(2003 г.)
- Минко Гечев – 1 дан(2009 г.)
- Павлин Дишев – 1 дан(2009 г.)
[редактиране] Джу Джицу
- Милен Бочев 2-ри дан
- Красимир Лалев 1-ви дан
[редактиране] Футбол и баскетбол
Водещ спорт в Троян е баскетболът.Мъжкият отбор Чавдар играе във втория ешалон на българският баскетбол.Играе домакинските си мачове в модерната зала "Чавдар",която отговаря на всички изисквания с капацитет 650 души. БК Чавдар е създаден 1954, kato първите деатели са др.Стефан Кожухаров, Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Вълов и др.
От 1955 г. мъжкия отбор на клуба участва последователно Б РБГ мъже във втора А група мъже до 1986 г., като има призови класирания от второ до шесто място. През този период известни състезатели и треньори в клуба са Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Генков и др.треньори , бившите национални състезатели Климент Каменаров, Койо Коев, състезателите Минко Лалев-Финта , Веселин Йорданов-Сико, Минко Влайков. Борис Денчев, Илия и Стефан Пиронкови, Димитър Ангелов-Акифа, Радослав Столаров-Тафьо. Красимир Добрев –Кафа. През различни периоди в клуба са играли и др.състезатели известни състезатели Петко Ковачев, Илчо Панайотов, Иван Кънчев , Слави Кътев, Радослав и Владимир Младенови. От 1978 г. до 1987 г. женския отбор на клуба участва в Б РБГ жени с треньори Христо Христов, Иван Христов, Стефан Генков. От 1990г до 1993г под ръководството на президента Милко Вачев мъжкия отбор на клуба възстанови участието си в Б РБГ мъже, като в отбора играха състезателите Койо Коев, Димитър Титов- Джинги, Пламен Кукенски, Пламен Ночев , Пламен Лалев, Иво Райковски , Ради Ибов, Даниел Минков и др. под ръководството на треньорите Нето Бренишки и Стефан Генков. След този период до 2009 г. клуба развива ДЮШ с участието на деателите Марин Вачевски, Владимир Младенов, Цветослав Петров, Милко Вачев, Иван Макариев и др. Треньори в клуба са Димитър Титов- Джинги, Минко Лалев-Финта, Георги Шейтанов, по късно Даниел Минков, Иво Райковски, Пламен и Надежда Ночеви, Петър Лалев. Школата създава състезатели , като Иво Райковски , Цветослав Острев, Пламен Ночев, Петър Лалев, като част от тях се завръщат като треньори. От сезон 2009/2010 мъжкия отбор отново участва А група мъже.
Друг практикуван спорт е футбола. Троян се гордее с историята на ФК ЧАВДАР Троян-участвал 17 сезона в "Б група".Има формации мъже,юноши старша възраст,юноши и деца.Домакинските мачове се играят на стадион Чавдар(10хил.души),който през 2011 г. е реконструиран.
[редактиране] Мотописта
В близост до Троян се намира мото-крос писта с дължина 1550 м.. На нея се провеждат кръг от Световния шампионат в клас МХ3 и Европейския шампионат по мотокрос ЕМХ2 и Източноевропейскияшампионат по мотокрос в класове 65сс, 85сс, МХ1, МХ2, МХ3 и АТV. В пистата са инвестирани близо 100 000 хил.лева. Официалното откриване на пистата се състои на на 14 юни 2009. Пистата е оградена с двойни прегради, има лента за линейки, нов питлейн с 40 бокса и отговаря на последните световни изисквания.
[редактиране] Други
До стадион "Чавдар" се намират тенис кортове.На него се провежда турнира "Troyan Open".Тенис кортовете разполагат с осветление и е с твърда червена настилка.Всеки от кортовете разполага с 100 седящи места.На тях всекидневно се провеждат тренировки и уроци.
Джудото е друг от най-практикуваните спортове в Троян.Отборът постоянно печели медали и носи слава на града.Троян беше домакин на Републикански шампионат 2011 както и на редица други състезания.Отборът използва зала Чавдар до едноименния стадион.
[редактиране] Известни личности
- Родени в Троян
- Аня Пенчева - актриса
- Теодор Шишманов - певец
- Минко Босев (1927 - 1990) артист, оперен певец
- Николай Акимов (р. 1952), режисьор и сценарист
- Милко Балев (1920 - 2002), политик
- Ангел Балевски (1910 - 1997), инженер
- Васил Балевски (1885 - 1973), български революционер от ВМОРО
- Власи Власковски (1883 - 1959), политик
- Димитър Гимиджийски (1893 - 1966), писател
- Лиляна Кисьова (р. 1928), оперетна актриса
- Милко Диков (р. 1930), карикатурист
- Иван Пейковски (1931 - 2008), журналист, краевед, писател
- Сашо Диков (р. 1952), журналист
- Мартин Кушев (р. 1973), футболист
- Любомир Левчев (р. 1935), писател
- Росен Марковски (р. 1964), художник
- Екатерина Ненчева (1885 - 1920), поетеса
- Минко Николов (1929 - 1966), литературен критик
- Найден Шейтанов (1890 - 1970), философ
- Иван Хаджийски (1907 - 1944), социолог и публицист
- Стоян Хитровски (1873 - ?), български офицер и революционер от ВМОРО
- Никола Шипковенски (1906 - 1976), български психиатър
- Тончо Стаевски (Григор), партизанин от Партизански отряд "Христо Кърпачев". Български поет.
- Aли Моллов (р.1970),спортист
- Максим Стойков -Футболист
- Стефано Кунчев -футболист
- Таско Тасков -футболен съдия
- Яна Акимова - трикратен шампион на България и треньор по спортни танци.Победител в първия български " Dansing stars ".
- Иван Балсамаджиев - български артист
- Починали в Троян
- Власи Власковски (1883-1959), политик
- Димитър Гимиджийски (1893-1966), писател
- Васил Попов (1879-1927), анархист
- Други
- Данаил Василев (1906-1993), композитор, учител в града (1945-1948)
- Марко Семов (1939-2007), писател и философ, завършва гимназия в града през 1956 г.
- Лалю Маринов (Ламар) (1898-1974) - поет и писател.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Троян
- Информационен сайт на Община Троян
- Троян на живо-online webcam
- CityNet Troyan OnLine)
|
|||||