Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Троян.

Герб на Троян
Троян
Troyan1.jpeg
Мост над река Бели Осъм.
България
Red pog.png
Троян
Област Ловеч
Red pog.png
Троян
Общи данни
Население 22 179 (ГРАО, 2014-06-15)*
21 194 (НСИ, 2011-02-01)
Землище 60,243 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5600
Тел. код 0670
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 73198
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Адрес община
тел. централа: (0670) 68050
факс: (0670) 23215

Троя̀н е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян. Разположен е по поречието на река Бели Осъм. Населението на града към 2011 година е 21 194 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 km от София, на 120 km от Пловдив, на 70 km от Плевен и на 35 km от гр. Ловеч, който се използва за транспортна връзка с Троян. Градът е крайна гара на ж.п. линията Левски - Троян. Има шосейни връзки с Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив.

Административно деление[редактиране | edit source]

Квартали: Балкан, Кнежки лъг, Велчевски, Васил Левски, Ливадето, Попешка, Търнето; жилищни комплекси: Черногор, Буковец, Младост, Христо Ботев, Лъгът, Хр. Смирненски.

Паркове[редактиране | edit source]

  • Централен парк
  • Парк при НГПИ
  • Парк в ж.к. Лъгът"
  • Парк в ж.к. "Младост"
  • Парк "Къпинчо"

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Троян
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 206 9 946 19 005 23 708 26 109 25 104 23 332 22 357 22 327 21 997
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | edit source]

Древност и античност[редактиране | edit source]

Надпис от Состра в чест на Император Антонин Пий 145 г.
Надпис от Состра в чест на Император Публий Луциний Галений, 253-268 AD

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край с. Ломéц се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През IV в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 - 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна - Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати три станции – кастел Состра при село Ломéц, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход - Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход.

Името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име.

Троян днес

Турско робство[редактиране | edit source]

В началото на турско робство тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на турското робство жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.

През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

След Освобождението[редактиране | edit source]

На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

Политика[редактиране | edit source]

Кметове от 1990 г.[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“, Actavis, СОФАРМА, ВИТЕКС, РИКО СТИЛ, ВИНПРОМ ТРОЯН, ЕЛМАТЕХ, УНИТЕХ ГРУП. Също така в града и околните села процъфтява занаятчийството — керамика и производството мебели и врати от масив. Троян разполага със собствен хлебозавод, който обслужва цялата област Ловеч. В града има и няколко мандри, в които се произвеждат различни видове млечни изделия. В града има и 4 фирми за произвеждане на месни изделия.

Туризъм[редактиране | edit source]

В Троян има добре развит планински и селски туризъм. На 15 km южно от града е туристическото селище Беклемето, където могат да се карат ски. В близост има няколко хижи, които са притегателна цел за любителите на планинските преходи. Курортните села Чифлик и Шипково предлагат топли минерални басейни. Изградени са няколко модерни хотела.

Транспорт[редактиране | edit source]

Троян има междуградски линии със София (Нешев, Юнион Ивкони), с Ловеч (Елит бус), с Велико Търново, със Свищов (Експрес — Георги Енчев), със Севлиево, с Плевен (Юнион Ивкони, Хеброс бус ООД, ЕТ Борис Борисов), с Пловдив (Хеброс бус ООД, ЕТ Борис Борисов), с Априлци, както и с околните села (Нешев ООД). Градските линии (10) се поддържат от ЕТ "Цанко Мичев". Троян е последна спирка на ж.п. линията Свищов — Левски — Ловеч — Троян.

Образование и култура[редактиране | edit source]

В Троян се намира Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.

Училища[редактиране | edit source]

  • СОУ "Васил Левски"
  • СОУ "Св. Климент Охридски"[4]
  • НУ "Св. св. Кирил и Методий"
  • НУ "Христо Ботев"
  • ОУ "Иван Хаджийски"
  • НГПИ "Проф. Венко Колев"
  • ПГМЕТ
  • ОУ "Васил Левски"
  • НУПВ "Васил Левски"
  • ООУ "Христо Ботев"
  • ОУ "Любен Каравелов"
  • ООУ "Никола Войновски"

Читалища[редактиране | edit source]

  • Народно читалище "Наука"
  • Читалище "Борци за свобода"
  • Читалище "Просвета"
  • Читалище "Знание"
  • Читалище "Зора"
  • Читалище "Творчество"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църкви и манастири[редактиране | edit source]

  • Троянски манастир "Успение Богородично" - в околностите на Троян (на 10 км) - трети по големина в България.
  • Зелениковски манастир "Св. Йоан Предтеча" (на ок. 20 км от Троян - над с. Черни Осъм)
  • Църква "Света Петка Параскева"
  • Параклис "Св. вмчк. Пантелеймон"

Паметници и други[редактиране | edit source]

  • Паметник на ген. Карцов
  • Паметник на загиналите във войните
  • Паметник на Иван Хаджийски
  • Паметник на Съветската армия
  • Паметник на Димитър Икономов – Димитраката
  • Паметна плоча с лика на Васил Спасов
  • Паметник на Васил Попов – Героя
  • Архитектурен комплекс "Нунки" – с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил
  • Строящият се паметник на Иван Хаджийски

Троянски Балкан[редактиране | edit source]

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето[редактиране | edit source]

Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Музеи[редактиране | edit source]

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства — уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от X — IX век пр.н.е. - предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от XIX век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.

Природонаучен музей в с. Черни Осъм - уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.

Национално изложение на народните и художествени занаяти — в с. Орешак, разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страна, а често и от чужбина. Тук посетителите могат не само да се насладят на форми и багри, но и да си купят сувенири за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 14 октомври - Празник на Троян — денят на Св. Петка - Параскева, небесната покровителка на града.
  • Празник на сливата и сливовата ракия — ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители — дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
  • 15 август (Успение Богородично) - стотици честват храмовия празник на Троянския манастир с литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Троеручица".

Спорт[редактиране | edit source]

Туризъм[редактиране | edit source]

Троян е от първите градове в България, където зародилото се в края на ХІХ в. туристическо движение намира благоприятна почва. През 1912 г. Никола Габърски основава първата туристическа група, прерасла в дружество „Природа”. На 8 март 1913 г. то става член на основания от Хелмут Брокс Юношески туристически съюз, а от 1915 г. дружеството носи името на връх Амбарица в Стара планина. През 1920 г. младежко комунистическо дружество „Балкански Спартак”.[5]

Ориентиране[редактиране | edit source]

Един от най-успешно развиваните спортове в Троян е ориентирането. То бележи началото си от 50-те на ХХ в. В града е създаден клуб по ориентиране - „Хемус”. Ветерани на ориентирането в Троян са Минко Чолаков и м.с. Марин Кънчев. В града съществуват цели фамилии, които се занимават с този спорт - Чолакови, Кънчеви, Камачарови, Терзиеви, Михайлови, Къневи, Кънчевски, Лесидренски, Маринови.[6]

Пещернячество[редактиране | edit source]

Пещерното дело и пещерният туризъм в Троян се развиват от началото на 60-те години на ХХ в., когато към туристическото дружество „Амбарица” е създаден пещерен клуб „Стенето” (1963) с председател д-р Любен Пенев.[7]

Карате[редактиране | edit source]

Един от водещите спортове в гр. Троян е карате. През годините в града е имало различни клубове по бойни изкуства, но като доминиращ се утвърждава КК "Атнес".

Футбол и баскетбол[редактиране | edit source]

Водещ спорт в Троян е баскетболът. Мъжкият отбор "Чавдар" играе във втория ешелон на българския баскетбол. Играе домакинските си мачове в модерната зала "Чавдар", която отговаря на всички изисквания и има капацитет 650 души. БК "Чавдар" е създаден през 1954 г., като първите деятели са Стефан Кожухаров, Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Вълов и др.

От 1955 г. мъжкият отбор на клуба участва последователно Б РБГ мъже във втора А група мъже до 1986 г., като има призови класирания от второ до шесто място. През този период известни треньори в клуба са Иван Христов-Ицата, Стефан Генков и Иван Милиджийски - треньори допринесли с всеотдайната си работа за популяризирането на Бскетбола.През 1979 Година Троян е организатор на Финалния Турнир на Баскетболните Отбори от "А" Републиканска Група Юноши старша Възраст, като отбора на Юноши Старша Възраст "Хемус" Троян с Треньор Стафан Генков се класира на 8 место.Бившите национални състезатели Климент Каменаров-Климбо, Койо Коев, състезателите Минко Лалев — Финта, Веселин Йорданов — Сико, Минко Влайков, Борис Денчев, Илия и Стефан Пиронкови, Димитър Ангелов — Акифа, Радослав Столаров — Тафьо, Красимир Добрев – Кафа,Пламен Кукенски-Кукена,Пламен Лалев -Пацо,Петър Малевски-Паржо,Стефан Манчев,Ради Ибов,Христослав Калчев-Нафтата. През различни периоди в клуба са играли и др. известни състезатели Петко Ковачев, Илчо Панайотов, Иван Кънчев, Слави Кътев, Радослав и Владимир Младенови. От 1978 г. до 1987 г. женският отбор на клуба участва в Б РБГ жени с треньори Христо Христов, Иван Христов, Стефан Генков. От 1990 г. до 1993 г. под ръководството на президента Милко Вачев мъжкият отбор на клуба възстанови участието си в Б РБГ мъже, като в отбора играха състезателите Койо Коев, Димитър Титов — Джинги, Пламен Кукенски, Пламен Ночев, Пламен Лалев, Иво Райковски, Ради Ибов, Даниел Минков и др. под ръководството на треньорите Нето Бренишки и Стефан Генков. След този период до 2009 г. клубът развива ДЮШ с участието на деятелите Марин Вачевски, Владимир Младенов, Цветослав Петров, Милко Вачев, Иван Макариев и др. Треньори в клуба са Димитър Титов — Джинги, Минко Лалев — Финта, Георги Шейтанов, по-късно Даниел Минков, Иво Райковски, Пламен и Надежда Ночеви, Петър Лалев. Школата създава състезатели като Иво Райковски, Цветослав Острев, Пламен Ночев, Петър Лалев, като част от тях се завръщат като треньори. От сезон 2009/2010 мъжкият отбор отново участва А група мъже.

Друг практикуван спорт е футболът. Троян се гордее с историята на ФК "Чавдар" Троян, участвал 17 сезона в "Б група". Има формации мъже, юноши старша възраст, юноши и деца. Домакинските мачове се играят на стадион "Чавдар" (10 хил. души), който през 2011 г. е реконструиран.

Мотописта[редактиране | edit source]

В близост до Троян се намира писта за мотокрос с дължина 1550 м. На нея се провеждат кръг от Световния шампионат в клас МХ3 и Европейския шампионат по мотокрос ЕМХ2 и Източноевропейския шампионат по мотокрос в класове 65сс, 85сс, МХ1, МХ2, МХ3 и АТV. В пистата са инвестирани близо 100 000 хил. лева. Официалното откриване на пистата се състоя на 14 юни 2009 г. Пистата е оградена с двойни прегради, има лента за линейки, нов питлейн с 40 бокса и отговаря на последните световни изисквания.

Други[редактиране | edit source]

До стадион "Чавдар" се намират тенис кортове. На него се провежда турнирът "Troyan Open". Тенис кортовете разполагат с осветление и са с твърда червена настилка. Всеки от кортовете разполага с 100 седящи места. На тях всекидневно се провеждат тренировки и уроци.

Джудото е друг от най-практикуваните спортове в Троян. Отборът постоянно печели медали и носи слава на града. Троян беше домакин на Републикански шампионат 2011 както и на редица други състезания. Отборът използва зала "Чавдар" до едноименния стадион.

Известни личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. СОУ.Св Климент Охридски
  5. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.
  6. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.
  7. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.

http://troyaninfo.com

Външни препратки[редактиране | edit source]