Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Троян.

Троян
Troyan1.JPG
Изглед от града с река Бели Осъм.
Герб на Троян
Троян (България)
Red pog.png
Троян
42° с. ш. 24° и. д. / 42.883° с. ш. 24.717° и. д. (G)
Общи данни
Население 23 422 (ГРАО, 2010-12-15)*
21 194 (НСИ, 2011-02-01)
Землище 60,243 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5600
Тел. код 0670
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 73198
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Адрес община
тел. централа: (0670) 68050
факс: (0670) 23215

Троя̀н е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян. Разположен е по поречието на река Бели Осъм. Населението на града към 2011 година е 25 890 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта. Троян е българска и европейска столица на сливата,както и българска столица на керамиката.[източник?]

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Местоположение

Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-К алоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 км от София, на 120 км от Пловдив, на 70 км от Плевен и на 35 км от гр. Ловеч, който се използва за транспортна връзка с Троян. Градът е крайна гара на ж.п. линията Левски - Троян. Има шосейни връзки с Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив.

http://troyaninfo.com

[редактиране] Административно деление

Квартали - Балкан, Кнежи лъг, Хр.Цонковски, Велчевски, Васил Левски, Ливадето, Попешка, Търнето.Ж.К-ТА-Черногор, Буковец, Младост, Христо Ботев, Лъгът,Хр.Смирненски.

[редактиране] Паркове

  • "Централен парк"
  • "Парк при НГПИ"
  • "Парк в ж-ка Лъгът"
  • "Парк в ж-ка Младост"
  • "Парк Къпинчо"

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Троян
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 206 9 946 19 005 23 708 26 109 25 104 23 332 22 357 22 327 21 997
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

[редактиране] История

[редактиране] Древност и античност

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост СОСТРА. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Пойтингеровата карта от 8 в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002- 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб под ръководството на доц. д- р Иван Христов.

Друг интересен обект е пътя Виа Траяна. При одвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна - Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV ВЕК, в земите на днешния роянски край били издигнати три станции - кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността" Шамака" при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността "Карцовия бук".Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход - Троянския

Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път Виа Траяна

Троян днес

[редактиране] Турско робство

В началото на турско време тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.По време на турското робство жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са били нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не осядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.

През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

[редактиране] След Освобождението

На 05.07.1905 г. в Троян е Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

[редактиране] Политика

[редактиране] Кметове от 1990 г.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Икономика и инфраструктура

На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“], Actavis. СОФАРМА, ВИТЕКС, МЕБЕЛ, РИКО СТИЛ, ВИНПРОМ ТРОЯН, ЕЛМАТЕХ, УНИТЕХ ГРУП. Също така в града и околните села процъфтява занаятчийството - керамика и производството мебели и врати от масив.Троян разполага със собствен хлебозавод,който обслужва цялата област Ловеч.В града има и няколко мандри,в които се произвеждат различни видове млечни изделия.В града има и 4 завода за произвеждане на местни изделия.

[редактиране] Туризъм

http://troyaninfo.com

[редактиране] Транспорт

Троян има междуградски линии с София(Нешев,Юнион Ивкони)с Ловеч(Елит бус,Троян автотранспорт) с Велико Търново(Троян автотранспорт) с Свищов(Експрес - Георги Енчев,Троян автотранспорт) с Севлиево(Троян автотранспорт) с Плевен(Юнион Ивкони, Хеброс бус ООД,ЕТ Борис Борисов) с Пловдив(Хеброс бус ООД,ЕТ Борис Борисов) с Априлци(Троян автотранспорт) с околните села(Троян автотранспорт,Нешев ООД).Градските линии(10) се поддържат от "Ет Цанко Мичев" и "Троян автотранспорт".Троян е последна спирка на ж.п. линията Свищов-Левски-Ловеч-Троян.

[редактиране] Образование и култура

В Троян се намира Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.

[редактиране] Училища

  • СОУ.Св Климент Охридски
  • СОУ. Васил Левски
  • НУ.Св.Св.Кирил и Методий
  • НУ.Христо Ботев
  • ОУ Иван Хаджийски
  • НГПИ Проф.Венко Колев
  • ПГМЕТ
  • ОУ.Васил Левски
  • НУПВ Васил Левски
  • ООУ Христо Ботев
  • ОУ Любен Каравелов
  • ООУ Никола Войновски

[редактиране] Читалища

  • Народно читалище Наука
  • Читалище Борци за свобода
  • Читалище Просвета
  • Читалище Знание
  • Читалище Зора
  • Читалище Творчество

[редактиране] Културни и природни забележителностти

[редактиране] Църкви и манастири

  • Троянски манастир "Успение Богородично" - в околностите на Троян (на 10 км) е историческият, трети по големина в България.
  • Зелениковски манастир
  • Църква Света Петка-Параскева
  • Древноримска църква Св.Георги
  • Параклис Св.Георги

[редактиране] Паметници и други

  • Паметник на Ген.Карцов
  • Паметник на загиналите във войните
  • Паметник на Иван Хаджиййски
  • Паметник на Съветската армия
  • Паметник на Димитър Икономов-Димитраката
  • Паметна плоча с лика на Васил Спасов
  • Паметник на Васил Попов- Героя
  • Архитектурен комплекс "Нунки" - с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил.
  • Строящият се паметник на Иван Хаджийски.

[редактиране] Троянски Балкан

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма. Интересно карстово образувание е скалният свод “Крали Маркова дупка”, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

[редактиране] Беклемето

Местността Беклемето в Троянския проход е разположене на 1320 м. надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

[редактиране] Музеи

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства — уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е. - предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от 19 век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.

Природонаучен музей в с. Черни Осъм - уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.

Национално изложение на народните и художествени занаяти — в с.Орешак, разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страна, а често и от чужбина. Тук посетителят може не само да се наслади на форми и багри, но и да си купи сувенир за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.

[редактиране] Редовни събития

  • 14 октомври - Празник на Троян — денят на Св. Петка-Параскева, небесната покровителка на града.
  • Празник на сливата и сливовата ракия — ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители — дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
  • 15 август (Успение Богородично) - стотици честват храмовия празник на Троянския манастир с литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Троеручица".

[редактиране] Спорт

[редактиране] Карате

Един сред най-ведещите спортове в гр. Троян е Карате. През годините в града е имало различни клубове по бойни изкуства, но като доминиращ се утвърждава КК "Атнес". В следващия абзац е представена историята на "Атнес". Карате клуб „АТНЕС” е учреден през 1990 г. в град Троян. През 1991 г. е приет за член на БНФК ( Българска Национална Федерация Карате), като от този момент започва и активното участие в състезания от спортния календар на федерацията. Резултатите от сериозните тренировки не закъсняват и още същата година Милен Наков печели първия медал за клуба, а през 1994 г. идва и първият златен медал от национално първенство на България, спечелен от Мариан Вачевски. Две години по- късно, през 1996 г. , Цветомир Стоилов печели първи медал при мъжете. През 1997 г. клубът е лицензиран от ДАМС и е приет за член на IKGA( International Karate-do Goju-kai association) със седалище в Токио, Япония. През последвалите години спортните успехи на каратеките от клуба стават нещо обичайно, като 2001 г. е една от най- запомнящите се. Състезателите от клуба завоюват 27 призови места в 11 първенства и турнири, като отборът участвал на националното първенство на България се завръща с три златни медала на Красимир Лалев, Светла Димитрова и Маргарита Цвяткова; два сребърни медала на Георги Петков и Румен Атев; и два бронзови медала на Мирослав Христов и Димитър Христов. Освен участието в събития със състезателен характер, трениращите, треньорите и помощник-треньорите ежегодно взимат участие в множество тренировъчни лагери, семинари и демонстрации. Редовно се полагат изпити пред комисия, за технически степени – кю/дан. Друга добра практика, станала традиционна след 2007 г. са международните семинари по Карате и Лична самозащита организирани от КК”Атнес”. Гост треньори в град Троян са световно признати специалисти и майстири на бойните изкуства.През 2007 г. гостува сенсей Фернандо Серано – 5 дан Шито-рю; 1 дан Ко-бу-до; национален треньор на Испания; международен съдия по ката и кумите; 5-кратен шампион по Ко-бу-до на Испания и член на изпитната комисия за кю/дан. През 2008 г. Гостува шихан Кони Ферм – 7дан;двукратен Европейски шампион;треньор на националния отбор на Швеция и вицепрезидент на Европейската Годжу-кай асоциация. През 2009 г. гости бяха сенсей Нукина Нобоюки – 5 дан; световен шампион по карате;капитан на националния отбор по карате на Япония и международен инструктор; и шихан Тони Петров – 5 дан Джу-джуцу; 4 дан Карате; 6 дан Полицейска лична защита и главен инструктор на МВР. Очертаваща се като основна спънка за развитието на спортния клуб е липсата на собствена спортна база, което сериозно ограничава броя и времетраенето на тренировките, както и провеждането на семинари и състезания. С решение на Общински съвет – Троян, за безвъзмездно ползване е предоставено помещение, подходящо за оборудване на зала. Но т.к. КК”Атнес” е сдружение с нестопанска цел и се финансира само от членски внос и дарения, подобна инвестиция , в моментните условия на финансова криза е непосилна за ръководството на клуба. Тренировъчните занимания се провеждат в Понеделник и Четвъртък от 18:00 часа в спортнат зала на СОУ”Свети Климент Охридски” Гр.Троян и се ръководят от основателя и главен инструктор на Карате Клуб „АТНЕС” – г-н Емил Атев, който е и председател на стил „Годжу” в Българската национална федерация по карате. От 2008 година клубът е член на Българска Джу Джицу федерация, като инструктури са Красимир Лалев (1-ви Дан) и Милен Бочев (2-ри Дан). В следващия абзац ще намерите част от медалистите на клуба (списъкът е актуален към 2011 година).

ЮСВ- юноши старша възраст ЮМВ- юноши младша възраст ДСВ- девойки старша възраст ДМВ- девойки младша възраст

[редактиране] Медалисти от Национални първенства

  • М.Вачевски– кумите– до 14 г.-Златен медал - 1994 г. – София
  • Отбор - кумите – ДМВ - Бронзов медал – 1994 г. – София
  • М. Вачевски – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 1995 г. – София
  • Цв. Стоилов – кумите - мъже – Бронзов медал – 1996 г. – София
  • Кр. Димовска – кумите - до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – София
  • М. Цвяткова – ката – до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – София
  • Кр.Лалев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 1998 г. – София
  • Кр.Димовска- кумите – до 14 г.- Златен медал – 1999 г. – София
  • Д. Христов – кумите – до14 г. – Бронзов медал – 1999 г. – София
  • Кр. Лалев – ката – младежи – Бронзов медал – 1999 г. – София
  • Дочо Цвятков – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2000г – Хасково
  • Г. Христов – кумите – младежи – Бронзов медал – 2000 г. – Плевен
  • Кр. Лалев – кумите – младежи – Бронзов медал – 2000 г. – Плевен
  • Отбор(5д.) – кумите – мъже – Бронзов медал – 2000 г. - В.Търново
  • Кр. Лалев – кумите – мъже – Бронзов медал – 2000 г. – В.Търново
  • Г.Петков – кумите – мъже- Сребърен медал – 2000 г. В.Търново
  • М. Цвяткова – кумите – до14 год. – Златен медал – 2001 г. – В.Търново
  • Р. Атев – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2001 г. – В.Търново
  • Д.Христов – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – София
  • М.Христов – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – София
  • Кр.Лалев – кумите - Младежи – Златен Медал – 2001 г. – София
  • Г. Петков – кумите – младежи – Сребърен медал – 2001 г. – Плевен
  • Св. Димитрова – кумите – ДСВ – Златен медал – 2001 г. – Плевен
  • Кр.Лалев – кумите- мъже – Бронзов медал – 2001 г. – София
  • Г.Петков – кумите – мъже – Бронзов медал – 2001 г. – София
  • Д. Цвятков – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2002 г. – Габрово
  • Д. Христов – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2002 г. – Габрово
  • Кр. Лалев – кумите – мъже – Сребърен медал – 2002 г. – София
  • Г.петков – кумите – мъже – Бронзов медал – 2002 г. – София
  • В.Василев – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2003 г. – В.Търново
  • Пл. Мошеков – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2003 г. – В.Търново
  • П.Дишев – кумите- до 14 г. – Бронзов медал – 2003 г. – В.Търново
  • М.Цвяткова – кумите – ДМВ – Бронзов медал – 2003 г. – Плевен
  • Д. Цвятков – кумите – младежи – Златен медал – 2003 г. – Хасково
  • М.Христов – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 2003 г. – Хасково
  • Д.Цвятков – кумите – младежи – Сребърен медал – 2004 г. – София
  • Пл. Мошеков – кумите – до 14 г. – Сребърен медал – 2004 г. – В.Търново
  • В. Василев – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2004 г. – В.Търново
  • В. Василев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2006 г. – Плевен
  • П. Дишев – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 2007 г. – София
  • М. Гечев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2007 г. – София
  • М. Гечев – кумите – ЮСВ – Златен медал – 2008 г. – София
  • Т. Стайковски – кумите – младежи – Бронзов медал – 2008 г. - София
  • Десислава Станева - Национално първенство - Златен медал - 2010 г. - Сливен


[редактиране] Медалисти от национални купи/турнири

  • Отбор – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 1997 г. – Силистра
  • Н.Алашки – ката – ЮСВ – Бронзов медал – 1997 г. – Силистра
  • М.Цвяткова – ката – до 14 г. – Сребърен медал – 1998 г. – Пазарджик
  • Н. Алашки – ката – ЮСВ – Бронзов медал – 1998 г. – Монтана
  • Кр. Лалев – кумите – ЮСВ – Сребърен медал – 1998 г. – Монтана
  • М. Цвяткова – ката – до 14 г. – Бронзов медал – 1998 г. – Свищов
  • Кр.Димовска – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 1999 г. – Свищов
  • Кр. Лалев – кумите – Нац. Полицейски турнир – Златен медал – 2001 г. – Пловдив
  • Кр. Лалев – кумите – Нац. Студентски турнир – Сребърен медал – 2001 г. – София
  • М.Цвяткова – кумите - до 14 г. – Сребърен медал – 2001 г. – В. Търново
  • Р.Атев – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – В.Търново
  • М. Христов – кумите - ЮМВ – Бронзов медал – 2001 г. – В.Търново
  • Кр. Лалев – кумите – Нац. Полицейски турнир – Златен медал - 2002 г. – Плевен
  • Г.Петков – кумите – Нац. Полицейски турнир – Сребърен медал – 2002 г. – Плевен
  • Кр.Лалев – кумите – Нац. Студентско първенство – Бронзов медал – 2002 г. – София
  • Г.Петков – кумите – Нац. Студентско първенство – Бронзов медал – 2002 г. – София
  • Кр.Лалев – кумите – Балканиада – Сребърен медал – 2002 г. – Варна
  • Кр.Лалев – кумите – Нац.Полицейски турнир – Сребърен медал - 2003 г. – Варна
  • Пл. Мошеков – кумите - до 14 г. – Сребърен медал – 2003 г. – В.Търново
  • Р. Атев – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2003 г. – Добрич
  • М.Цвяткова – кумите – Бронзов медал – 2003 г. – Добрич
  • В.Василев – кумите - до 14 г. – Златен медал – 2004 г. – В.Търново
  • Т.Калевска – кумите – до 14 г. – Бронзов медал – 2004 г. – В.Търново
  • Минко Гечев – кумите – ЮМВ – Сребърен медал – 2005 г. – Добрич
  • П.Дишев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2005 г. – Добрич
  • Йор.Димитров – до 14 г. – Сребърен медал – 2006 г. – София
  • В.Василев – кумите – ЮМВ – Бронзов медал – 2006 г. – София
  • В.Василев – кумите – Купа „СПАРТАК” – Бронзов медал – 2006 г. – Добрич
  • Минко Гечев – кумите – ЮСВ – Златен медал – 2007 г. – София
  • П.Дишев – кумите – ЮСВ – Бронзов медал – 2007 г. – София
  • Вл.Пенков – кумите – Нац. купа младежи – Бронзов медал – 2007 г. – София
  • М.Гечев – кумите – международна Купа „Компас” – Бронзов медал – 2008 г. – Монтана
  • М.Бенева – кумите – Нац. Годжу купа – Бронзов медал – В.Търново
  • Десислава Станева - Нац. купа „Камае“ - Сребърен медал - 2010 г. - Русе
  • Митко Ковачев - Нац. купа „Камае“ - Сребърен медал - 2010 г. - Русе
  • Павлин Дишев - Нац. купа - Бронзов медал - 2010 г. - Троян.
  • Отбор кумите, мъже - Нац. купа - Бронзов медал - 2010 г. Троян.

[редактиране] Носители на черен пояс

[редактиране] Карате
  • Емил Атев – 1 дан(1993 г.); 2 дан(1996 г.)
  • Красимир Лалев – 1 дан(1998 г.)
  • Николай Алашки – 1 дан(1998 г.)
  • Дочо Цвятков – 1 дан(2003 г.)
  • Минко Гечев – 1 дан(2009 г.)
  • Павлин Дишев – 1 дан(2009 г.)
[редактиране] Джу Джицу
  • Милен Бочев 2-ри дан
  • Красимир Лалев 1-ви дан

[редактиране] Футбол и баскетбол

Водещ спорт в Троян е баскетболът.Мъжкият отбор Чавдар играе във втория ешалон на българският баскетбол.Играе домакинските си мачове в модерната зала "Чавдар",която отговаря на всички изисквания с капацитет 650 души. БК Чавдар е създаден 1954, kato първите деатели са др.Стефан Кожухаров, Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Вълов и др.

От 1955 г. мъжкия отбор на клуба участва последователно Б РБГ мъже във втора А група мъже до 1986 г., като има призови класирания от второ до шесто място. През този период известни състезатели и треньори в клуба са Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Генков и др.треньори , бившите национални състезатели Климент Каменаров, Койо Коев, състезателите Минко Лалев-Финта , Веселин Йорданов-Сико, Минко Влайков. Борис Денчев, Илия и Стефан Пиронкови, Димитър Ангелов-Акифа, Радослав Столаров-Тафьо. Красимир Добрев –Кафа. През различни периоди в клуба са играли и др.състезатели известни състезатели Петко Ковачев, Илчо Панайотов, Иван Кънчев , Слави Кътев, Радослав и Владимир Младенови. От 1978 г. до 1987 г. женския отбор на клуба участва в Б РБГ жени с треньори Христо Христов, Иван Христов, Стефан Генков. От 1990г до 1993г под ръководството на президента Милко Вачев мъжкия отбор на клуба възстанови участието си в Б РБГ мъже, като в отбора играха състезателите Койо Коев, Димитър Титов- Джинги, Пламен Кукенски, Пламен Ночев , Пламен Лалев, Иво Райковски , Ради Ибов, Даниел Минков и др. под ръководството на треньорите Нето Бренишки и Стефан Генков. След този период до 2009 г. клуба развива ДЮШ с участието на деателите Марин Вачевски, Владимир Младенов, Цветослав Петров, Милко Вачев, Иван Макариев и др. Треньори в клуба са Димитър Титов- Джинги, Минко Лалев-Финта, Георги Шейтанов, по късно Даниел Минков, Иво Райковски, Пламен и Надежда Ночеви, Петър Лалев. Школата създава състезатели , като Иво Райковски , Цветослав Острев, Пламен Ночев, Петър Лалев, като част от тях се завръщат като треньори. От сезон 2009/2010 мъжкия отбор отново участва А група мъже.

Друг практикуван спорт е футбола. Троян се гордее с историята на ФК ЧАВДАР Троян-участвал 17 сезона в "Б група".Има формации мъже,юноши старша възраст,юноши и деца.Домакинските мачове се играят на стадион Чавдар(10хил.души),който през 2011 г. е реконструиран.

[редактиране] Мотописта

В близост до Троян се намира мото-крос писта с дължина 1550 м.. На нея се провеждат кръг от Световния шампионат в клас МХ3 и Европейския шампионат по мотокрос ЕМХ2 и Източноевропейскияшампионат по мотокрос в класове 65сс, 85сс, МХ1, МХ2, МХ3 и АТV. В пистата са инвестирани близо 100 000 хил.лева. Официалното откриване на пистата се състои на на 14 юни 2009. Пистата е оградена с двойни прегради, има лента за линейки, нов питлейн с 40 бокса и отговаря на последните световни изисквания.

[редактиране] Други

До стадион "Чавдар" се намират тенис кортове.На него се провежда турнира "Troyan Open".Тенис кортовете разполагат с осветление и е с твърда червена настилка.Всеки от кортовете разполага с 100 седящи места.На тях всекидневно се провеждат тренировки и уроци.

Джудото е друг от най-практикуваните спортове в Троян.Отборът постоянно печели медали и носи слава на града.Троян беше домакин на Републикански шампионат 2011 както и на редица други състезания.Отборът използва зала Чавдар до едноименния стадион.

[редактиране] Известни личности

Родени в Троян
Починали в Троян
Други

[редактиране] Галерия

[редактиране] Източници

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

http://troyaninfo.com

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици