Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Троян.

Герб на Троян
Троян
Troyan1.jpeg
Мост над река Бели Осъм
България
Red pog.png
Троян
Област Ловеч
Red pog.png
Троян
Общи данни
Население 22 022 (ГРАО, 2015-03-15)*
21 194 (НСИ, 2011-02-01)
Землище 60,243 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5600
Тел. код 0670
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 73198
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Адрес община
тел. централа: (0670) 68050
факс: (0670) 23215

Троя̀н е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е по поречието на река Осъм, при слива на нейните притоци Бели Осъм и Черни Осъм. Населението на града към 2011 година е от 21 194 жители[1][2][3], което го нарежда на второ място в областта.

Троян се намира в планински район. Разположен е в края на реките Бели Осъм (по-голямата част на града) и Черни Осъм и в началото на река Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 km от София, на 120 km от Пловдив, на 70 km от Плевен и на 35 km от Ловеч. Градът е крайна гара на железопътна линия до град Левски. Има шосейни връзки с градовете Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив.

Квартали: Балкан, Кнежки лъг, Велчевски, Васил Левски, Ливадето, Попешка, Търнето; жилищни комплекси: Черногор, Буковец, Младост, Христо Ботев, Лъгът, Хр. Смирненски.

Паркове: Централен парк, парк при НГПИ, парк в ж.к. Лъгът", парк в ж.к. "Младост", парк "Къпинчо".

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Троян
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 206 9 946 19 005 23 708 26 109 25 104 23 332 22 357 22 327 21 997
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност и античност
Надпис от Состра в чест на император Антонин Пий 145 г.
Надпис от Состра в чест на Император Публий Луциний Галений, 253-268 AD

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

Край с. Ломéц се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на същото място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че 5 години по-късно по заповед на император Галиен там е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава 3 десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 378 г. Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“. Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002-2011 г. от Националния исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна (Траянов път). Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати 3 станции – кастел Состра при село Ломéц, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия старопланински проход - Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход. Смята се, че името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име. Свързва се и с римския император Марк Улпий Траян.

Троян днес
Под османска власт

В началото на османското владичество там се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на турското владичество жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. на 3 пъти кърджалии са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните са били длъжни да хранят агите с каквото поискат.

През 1871 г. Васил Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

След Освобождението

На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.

През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият град с електричество в България, след София и Пловдив.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове от 1990 г.
Побратимени градове

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“, „Актавис“, „Софарма“, „Витекс“, „Рико стил“, „Винпрам Троян“, „Елматех“, „Унитех груп“. В града и околните села процъфтява занаятчийството - керамика и производство на мебели и врати от масивна дървесина. Троян разполага със собствен хлебозавод, който обслужва цялата област Ловеч. В града има и няколко мандри за млечни изделия. В града има и 4 фирми за производство на месни изделия.

Туризъм

В Троян има добре развит планински и селски туризъм. На 15 km южно от града е туристическото селище Беклемето, където могат да се карат ски. В близост има няколко хижи, които са притегателна цел за любителите на планинските преходи. Курортните села Чифлик и Шипково предлагат топли минерални басейни. Изградени са няколко модерни хотела.

Транспорт

Троян има междуградски линии със София („Нешев“, „Юнион Ивкони“), Ловеч („Елит бус“), Велико Търново, Свищов („Експрес - Георги Енчев“), Севлиево, Плевен („Юнион Ивкони“, „Хеброс бус“ ООД, ЕТ Борис Борисов), Пловдив („Хеброс бус“ ООД, ЕТ Борис Борисов), Априлци, както и с околните села („Нешев“ ООД). Градските линии (10) се поддържат от ЕТ "Цанко Мичев". В град Троян е последната гара на железопътна линия Свищов - Левски - Ловеч - Троян.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Троян се намира Институт по планинско земеделие и животновъдство. В него работят учени, занимаващи се със селекция на растения и животни.

Училища
  • СОУ "Васил Левски"
  • СОУ "Св. Климент Охридски"[4]
  • НУ "Св. св. Кирил и Методий"
  • НУ "Христо Ботев"
  • ОУ "Иван Хаджийски"
  • НГПИ "Проф. Венко Колев"
  • ПГМЕТ
  • ОУ "Васил Левски"
  • НУПВ "Васил Левски"
  • ООУ "Христо Ботев"
  • ОУ "Любен Каравелов"
  • ООУ "Никола Войновски"

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалища
  • Народно читалище "Наука"
  • Читалище "Борци за свобода"
  • Читалище "Просвета"
  • Читалище "Знание"
  • Читалище "Зора"
  • Читалище "Творчество"
Църкви и манастири
  • Троянски манастир "Успение Богородично" - в околностите на Троян (на 10 км), трети по големина в България
  • Зелениковски манастир "Св. Йоан Предтеча" (на ок. 20 км от Троян, над с. Черни Осъм)
  • Църква "Света Петка Параскева"
  • Параклис "Св. вмчк. Пантелеймон"
Паметници и др.
  • Паметник на ген. Карцов
  • Паметник на загиналите във войните
  • Паметник на Иван Хаджийски
  • Паметник на Съветската армия
  • Паметник на Димитър Икономов-Димитраката
  • Паметна плоча с лика на Васил Спасов
  • Паметник на Васил Попов-Героя
  • Строящ се паметник на Иван Хаджийски
  • Архитектурен комплекс "Нунки" – с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил
Троянски Балкан

В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастични форми. Интересно карстово образувание е скалният свод Крали Маркова дупка, в близост до хижа Амбарица.

Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Беклемето

Местността Беклемето в Троянския проход е разположена на 1320 м надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага условия за зимен туризъм, като в непосредствена близост се намира писта за ски-бягане и биатлон.

Музеи

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от X-IX век пр.н.е. - предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от XIX век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.

Природонаучен музей в с. Черни Осъм - уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.

Национално изложение на народните и художествени занаяти - в с. Орешак, разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страната, а често и от чужбина. Тук посетителите могат не само да се насладят на форми и багри, но и да си купят сувенири за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на Троян - на 14 октомври, деня на св. Петка (Параскева), небесната покровителка на града.
  • Празник на сливата и сливовата ракия - ежегодно в края на септември, с многобройни посетители (дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия), победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
  • Успение Богородично - на 15 август, храмовия празник на Троянския манастир (литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Троеручица").

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Планинарство

Троян е от първите градове в България, където зародилото се в края на ХІХ в. туристическо движение намира благоприятна почва. През 1912 г. Никола Габърски основава първата туристическа група, прерасла в дружество „Природа”. На 8 март 1913 г. то става член на основания от Хелмут Брокс Юношески туристически съюз, а от 1915 г. дружеството носи името на връх Амбарица в Стара планина. През 1920 г. младежко комунистическо дружество „Балкански Спартак”[5].

Ориентиране

Сред най-успешно развиваните спортове в Троян е ориентирането. То бележи началото си от 1950-те год. В града е създаден клуб по ориентиране - „Хемус”. Ветерани на ориентирането в Троян са Минко Чолаков и м.с. Марин Кънчев. В града цели родове, които се занимават с този спорт - Чолакови, Кънчеви, Камачарови, Терзиеви, Михайлови, Къневи, Кънчевски, Лесидренски, Маринови[6].

Пещернячество

Пещерното дело и пещерният туризъм в Троян се развиват от началото на 1960-те год., когато към туристическото дружество „Амбарица” е създаден пещерен клуб „Стенето” (1963) с председател д-р Любен Пенев[7].

Карате

Сред водещите спортове в Троян е каратето. В града е имало клубове по бойни изкуства, но като доминиращ се утвърждава КК "Атнес". Клубът е учреден през 1990 г. През 1991 г. е приет за член на Българската национална федерация по карате, като от този момент започва и активното участие в състезания от спортния календар на федерацията. През 1997 г. клубът е лицензиран от ДАМС и е приет за член на International Karate-do Goju-kai association със седалище в Токио, Япония.

Резултатите от сериозните тренировки не закъсняват и през последвалите години спортните успехи на каратеките от клуба стават нещо обичайно, като 2001г. е една от най- запомнящите се в ранната история на клуба. Състезателите завоюват 27 призови места в 11 първенства и турнири, като отборът участвал на националното първенство на България се завръща с 3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала.

Състезателите на клуба във всички възрасти и категори са завоювали общо 88 медала от Национални първенства и Национални купи на България до 2008г, както и много други на регионални състезания и турнири. До 2012г. медалите стават 4 пъти повече, а медалите от национални и международни състезания само през 2013 г. са над 100, като тази тенденция се запазва.

Освен участието в събития със състезателен характер трениращите, треньорите и помощник-треньорите ежегодно взимат участие в множество тренировъчни лагери, семинари и демонстрации. Редовно се полагат изпити пред комисия за технически степени – кю/дан. Друга добра практика, станала традиционна след 2007г. са международните семинари по карате и лична самозащита организирани от КК ”Атнес”. Гост треньори в град Троян са световно признати специалисти и майстири на бойните изкуства. През 2007 г. гостува сенсей Фернандо Серано – национален треньор на Испания, международен съдия по карате, 5-кратен шампион по ко-бу-до на Испания и член на изпитната комисия за кю/дан. През 2008 г. гостува шихан Кони Ферм – двукратен европейски шампион, треньор на националния отбор на Швеция и вицепрезидент на Европейската Годжу-кай асоциация. През 2009 г. гости са сенсей Нукина Нобоюки – световен шампион по карате, капитан на националния отбор по карате на Япония и международен инструктор, както и шихан Тони Петров – главен инструктор на МВР. През 2014 г. сред инструкторите на събитието е майор Красимир Лалев - инструктор по бойни изкуства в Националната служба за охрана и световен вицешампион по ръкопашен бой.

Всяка година от 2010 насам клубът в партньорство с Община Троян домакинства на националното първенство на България по карате за мъже и жени.

Практикуващите в клуба са от 6-годишни деца до ветерани. От 2013 година се организират групи по карате в детските градини в Троян, като заниманията са по специално разработена програма за 4-6 годишни деца.

Баскетбол

Водещ спорт в Троян е баскетболът. Мъжкият отбор "Чавдар" играе във втория ешелон на българския баскетбол. Играе домакинските си мачове в модерната зала "Чавдар", която отговаря на всички изисквания и има капацитет 650 души. БК "Чавдар" е създаден през 1954 г., като първите деятели са Стефан Кожухаров, Иван Христов, Иван Милиджийски, Стефан Вълов и др.

От 1955 г. мъжкият отбор на клуба участва последователно Б РБГ мъже във втора А група мъже до 1986 г., като има призови класирания от второ до шесто място. През периода известни треньори в клуба са Иван Христов-Ицата, Стефан Генков и Иван Милиджийски, допринесли с всеотдайната си работа за популяризирането на баскетбола. През 1979 г. Троян е организатор на финалния турнир на отбори от "А" републиканска група юноши старша възраст, като отборът "Хемус" (Троян) с треньор Стафан Генков се класира на 8-мо место. Бившите национални състезатели Климент Каменаров-Климбо, Койо Коев, състезателите Минко Лалев-Финта, Веселин Йорданов-Сико, Минко Влайков, Борис Денчев, Илия и Стефан Пиронкови, Димитър Ангелов-Акифа, Радослав Столаров-Тафьо, Красимир Добрев-Кафа, Пламен Кукенски-Кукена, Пламен Лалев-Пацо, Петър Малевски-Паржо, Стефан Манчев, Ради Ибов, Христослав Калчев-Нафтата. През различни периоди в клуба са играли и др. известни състезатели Петко Ковачев, Илчо Панайотов, Иван Кънчев, Слави Кътев, Радослав и Владимир Младенови.

От 1978 до 1987 г. женският отбор на клуба участва в Б РБГ жени с треньори Христо Христов, Иван Христов, Стефан Генков. От 1990 до 1993 г. под ръководството на президента Милко Вачев мъжкият отбор на клуба възстанови участието си в Б РБГ мъже, като в отбора играха състезателите Койо Коев, Димитър Титов-Джинги, Пламен Кукенски, Пламен Ночев, Пламен Лалев, Иво Райковски, Ради Ибов, Даниел Минков и др. под ръководството на треньорите Нето Бренишки и Стефан Генков. След този период до 2009 г. клубът развива ДЮШ с участието на деятелите Марин Вачевски, Владимир Младенов, Цветослав Петров, Милко Вачев, Иван Макариев и др. Треньори в клуба са Димитър Титов-Джинги, Минко Лалев-Финта, Георги Шейтанов, по-късно Даниел Минков, Иво Райковски, Пламен и Надежда Ночеви, Петър Лалев. Школата създава състезатели като Иво Райковски, Цветослав Острев, Пламен Ночев, Петър Лалев, като част от тях се завръщат като треньори. От сезон 2009/2010 мъжкият отбор отново участва А група мъже.

Мотописта

В близост до Троян се намира писта за мотокрос с дължина 1550 м. На нея се провеждат кръг от световния шампионат в клас МХ3 и европейския шампионат по мотокрос ЕМХ2 и източноевропейския шампионат по мотокрос в класове 65сс, 85сс, МХ1, МХ2, МХ3 и АТV. В пистата са инвестирани близо 100 000 хил. лева. Официалното откриване на пистата се състоява на 14 юни 2009 г. Пистата е оградена с двойни прегради, има лента за линейки, нов питлейн с 40 бокса и отговаря на последните световни изисквания.

Други

Друг практикуван спорт е футболът. Троян се гордее с историята на ФК "Чавдар", участвал 17 сезона в "Б група". Има формации мъже, юноши старша възраст, юноши и деца. Домакинските мачове се играят на стадион "Чавдар" (10 хил. души), който през 2011 г. е реконструиран.

До стадион "Чавдар" се намират тенис кортове. На него се провежда турнирът Troyan Open. Тенис кортовете разполагат с осветление и са с твърда червена настилка. Всеки от кортовете разполага с 100 седящи места. На тях всекидневно се провеждат тренировки и уроци.

Джудото е друг от най-практикуваните спортове в Троян. Отборът постоянно печели медали и носи слава на града. Троян е домакин на Републикански шампионат 2011, както и на редица други състезания. Отборът използва зала "Чавдар" до едноименния стадион.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. СОУ „Св. Климент Охридски“
  5. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.
  6. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.
  7. Ив. Пейковски, М. Добрев, 60 години "Амбарица". Троян, юни 1972 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]