Труд (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Труд.

Труд
Church sveta troitsa 1869.jpg
Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от уста Минчо Богданов, 1869 г.
България
Red pog.png
Труд
Област Пловдив
Red pog.png
Труд
Общи данни
Население 3 802 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 39,797 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4199
Тел. код 03126
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 73242
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ОЗ, ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Труд
Николай Копринков
(БСП)

Труд е село в Южна България. То се намира в община Марица, Област Пловдив.

Местоположение[редактиране | edit source]

Село Труд се намира в Горнотракийската низина на 5 км. северно от град Пловдив по пътя за Карлово на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха.

История[редактиране | edit source]

Строителен надпис на уста Минчо Богданов от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд

В далечното минало, през 4 в., в землището на настоящето с. Труд е имало тракийско селище, именувано Сгуламе. То се е считало за родоначалник на селището, просъществувало през вековете на това място до днес.

Според някои археологически находки и изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящето разположение на селото, към днешното с. Строево. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти”, след разкопки на иманяри, е била разкрита голяма гробница, която в последствие била проучвана от екип специалисти, като находките в нея свидетелствали за действително съществувало някога на това място древно селище.

На местонахождението на днешното Труд е имало село и през периода на османското иго в България. Някъде ок. 1680 г. то обаче тотално е било унищожено. Жилищата са били опожарени и разрушени, а жителите изклани и разгонени, вероятно от нападащите ги периодично мюсюлмански разбойници от Родопите, кърджалии и башибозук. Повод за нападенията е била оскъдицата на земеделски хранителни продукти в балкана, които кърджалиите заграбвали от селяните. Пак в този исторически период ок. 1700 г. в землището на унищоженото село се преселил някакъв турски земевладелец – Назарин бей, с 14-15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнял към свой кредитор, продал част от земята на работниците си, които направили сламени колиби на мястото на старото селище и станали новите му населници, а селището било наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите.

Според писмени източници съществуват ранни варианти на наименованието: Черпилинче (1564-1565), Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ 31.май с.г., княз Фердинанд преименувал с.Чирпелий в Клементиново, на името на своята майка - Клементина Сакс Кобурготска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет. През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано в Климентина до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в „Пробуда”, а след неодобрение на жителите, било преименувано в с.Труд .

Сведения[редактиране | edit source]

♦ Първите жители са били траките, а техният главен поминък – земеделието. Отглеждали са се предимно зърнени култури, зеленчуци, от домашните животни – коне и овце.

♦ По сведения на неизвестен селски родолюбец, през 1882 г.селото разполагало с църква и малка общинска сграда, която била кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи.Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. дякон Игнатий – Васил Левски.

Възрожденската църква „Св. Троица” е построена през 1869 г. от майстор Минчо Богданов Стари. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица”. Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878-1879 г. Заниманията са се водили в частни къщи. Днес училището носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – „Св. св. Кирил и Методий”.

Читалище „Светлина” с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г, обогатяване и развитие на художествената самодейност.

♦ През лятото на 2009 г. на 7 юни - празника Петдесятница в навечерието на храмовия празник „Св. Дух“ и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. Кадиево), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. Съединение), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха Симеон Сакскобургготски.

Храм „Св.Троица”[редактиране | edit source]

Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в сре­дата на пода, сред четири­ъгълни каменни тикли, с изобра­жение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посо­чена годи­ната – 1869, като година на завър­шване строежа на храма или пък освещаването му, с поме­наване името на главния строител, ръководил стро­ител­ните работи – майстор Минчо Богданов.

Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен све­щеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928-1929 г. са и иконите на сегашния иконостас. Светий­ските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след Възраждането. За пръв свещеник в храм „Св. Троица” в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915).

Училище „Св. св. Кирил и Методий”[редактиране | edit source]

Първоначалното училище в Чирпелий било основано веднага след Освобождението - през 1879 г. Това станало по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото.Тогава се открила и първата паралелка за обучение.

Със започването на новата учебна 1941/1942 година била открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата била триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница.

Читалище „Светлина“[редактиране | edit source]

Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г.

Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност.

През късната есен с.г. сградата била изцяло довършена и оборудвана,като на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ изнасял представления пред клементиновското население. С представления на оперети се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. В настоящия момент библиотеката на читалището разполага с над 11 000 тома литература.

Забележителности[редактиране | edit source]

Природни забележителности в землището на Труд са: вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб” и местност, наречена „Гъсти могили”, включваща 6 могили. В околностите на селото има още 9 могили.

Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити некрополи. В северозападния край в местността „Бончови храсти” е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Тракийския конник Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.

Редовни събития[редактиране | edit source]

От 2002 г. в селото ежегодно през Септември се провежда събор за автентични песни и танци "От извора", като участие в него взимат както състави от цялата страна, така и чужди колективи. През 2008 г. гостува колектив от град Ипати, Гърция.

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]