Труд (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Труд.

Труд
Church sveta troitsa 1869.jpg
България
Red pog.png
Труд
Област Пловдив
Red pog.png
Труд
Общи данни
Население 3 801 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 39,797 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4199
Тел. код 03126
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 73242
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ОЗ, ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Труд
Николай Копринков
(БСП)

Труд е село в Южна България. То се намира в община Марица, Област Пловдив.

Местоположение[редактиране | edit source]

Село Труд се намира в Горнотракийската низина на 5 км. северно от град Пловдив по пътя за Карлово на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха.

История[редактиране | edit source]

Строителен надпис на уста Минчо Богданов от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд

В далечното минало, през 4 в., в землището на настоящето с. Труд е имало тракийско селище, именувано Сгуламе. То се е считало за родоначалник на селището, просъществувало през вековете на това място до днес.

Според някои археологически находки и изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящето разположение на селото, към днешното с. Строево. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти”, след разкопки на иманяри, е била разкрита голяма гробница, която в последствие била проучвана от екип специалисти, като находките в нея свидетелствали за действително съществувало някога на това място древно селище.

На местонахождението на днешното Труд е имало село и през периода на османското иго в България. Някъде ок. 1680 г. то обаче тотално е било унищожено. Жилищата са били опожарени и разрушени, а жителите изклани и разгонени, вероятно от нападащите ги периодично мюсюлмански разбойници от Родопите, кърджалии и башибозук. Повод за нападенията е била оскъдицата на земеделски хранителни продукти в балкана, които кърджалиите заграбвали от селяните. Пак в този исторически период ок. 1700 г. в землището на унищоженото село се преселил някакъв турски земевладелец – Назарин бей, с 14-15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнял към свой кредитор, продал част от земята на работниците си, които направили сламени колиби на мястото на старото селище и станали новите му населници, а селището било наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите.

Според писмени източници съществуват ранни варианти на наименованието: Черпилинче (1564-1565), Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ 31.май с.г., княз Фердинанд преименувал с.Чирпелий в Клементиново, на името на своята майка - Клементина Сакс Кобурготска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет. През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано в Климентина до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в „Пробуда”, а след неодобрение на жителите, било преименувано в с.Труд .

Сведения[редактиране | edit source]

♦ Първите жители са били траките, а техният главен поминък – земеделието. Отглеждали са се предимно зърнени култури, зеленчуци, от домашните животни – коне и овце.

♦ По сведения на неизвестен селски родолюбец, през 1882 г.селото разполагало с църква и малка общинска сграда, която била кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи.Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. дякон Игнатий – Васил Левски.

Възрожденската църква „Св. Троица” е построена през 1869 г. от майстор Минчо Богданов Стари. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица”. Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878-1879 г. Заниманията са се водили в частни къщи. Днес училището носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – „Св. св. Кирил и Методий”.

Читалище „Светлина” с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г, обогатяване и развитие на художествената самодейност.

♦ През лятото на 2009 г. на 7 юни - празника Петдесятница в навечерието на храмовия празник „Св. Дух“ и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. Кадиево), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. Съединение), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха Симеон Сакскобургготски.

Храм „Св.Троица”[редактиране | edit source]

Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в сре­дата на пода, сред четири­ъгълни каменни тикли, с изобра­жение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посо­чена годи­ната – 1869, като година на завър­шване строежа на храма или пък освещаването му, с поме­наване името на главния строител, ръководил стро­ител­ните работи – майстор Минчо Богданов.

Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен све­щеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928-1929 г. са и иконите на сегашния иконостас. Светий­ските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след Възраждането. За пръв свещеник в храм „Св. Троица” в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915).

Училище „Св. св. Кирил и Методий”[редактиране | edit source]

Първоначалното училище в Чирпелий било основано веднага след Освобождението - през 1879 г. Това станало по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото.Тогава се открила и първата паралелка за обучение.

Със започването на новата учебна 1941/1942 година била открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата била триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница.

Читалище „Светлина“[редактиране | edit source]

Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г.

Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност.

През късната есен с.г. сградата била изцяло довършена и оборудвана,като на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ изнасял представления пред клементиновското население. С представления на оперети се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. В настоящия момент библиотеката на читалището разполага с над 11 000 тома литература.

Забележителности[редактиране | edit source]

Природни забележителности в землището на Труд са: вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб” и местност, наречена „Гъсти могили”, включваща 6 могили. В околностите на селото има още 9 могили.

Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити некрополи. В северозападния край в местността „Бончови храсти” е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Тракийския конник Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.

Редовни събития[редактиране | edit source]

От 2002 г. в селото ежегодно през Септември се провежда събор за автентични песни и танци "От извора", като участие в него взимат както състави от цялата страна, така и чужди колективи. През 2008 г. гостува колектив от град Ипати, Гърция.

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]