Трън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.

Герб на Трън
Трън
Trun-Bulgaria.jpg
Централната част на Трън
България
Red pog.png
Трън
Област Перник
Red pog.png
Трън
Общи данни
Население 2 545 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 2 443 (НСИ)
Землище 21,582 km²
Надм. височина 790 m
Пощ. код 2460
Тел. код 07731
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 73273
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. "Владо Тричков" 1,
п.к. 2460;
тел.: 07731/22-65,
факс: 07731/22-61,
[mail:obshtina_tran@mail.bg] www.tran.bg

Трън е град в Западна България. Той се намира в област Перник, разположен е близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен център на община Трън.

География[редактиране | edit source]

Трън се намира в планински район. Разположен е на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица.

История[редактиране | edit source]

Мемориал на загиналите през Сръбско-българската война

Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква Св.Петка (Св.Параскева), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство във града.

Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма, така и при скалната църква Св.Петка и при старата бензиностанция на края на града. Животът през Античността засега е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.[1]

В миналото оттук е минавал т. нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на османското владичество градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.

Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул),славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на хан Омуртаг.

По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018година тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.

Центърът на Трън

След падането на България под османска власт тук като управител, назначен от султана, се подвизава Кара Фейзи (според някои данни той е от албански произход, според други — потурнак от Брезнишко), който подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири, опожарява голяма част от горите в района. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.

След края на неуспешната Руско-турска война от 1828-1829 г. в района на Трън избухва така наречената Трънската буна. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците.

Жестоки последствия за Трънско има и Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две - разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.

На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 м. са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и иизрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към Енеолитната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил със доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тереса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и във околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална христичнска църква дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището.

Третото присторическо селище е открито на 1 км. южно от града, на левия бряг на река Ерма до безиностанцията.При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 м. са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма,техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт. [2]

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България -38,3 C.
  • В село Врабча светва първата крушка в страната от първата вятърна електроцентрала, която е била построена там.
  • Село Рани луг е едно от най-старите селища в Знеполско. Според преданието, дошло из глъбините на вековете, от поколение на поколение, та чак до ново време, появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелствува Кулата — стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището".
  • В село Берайнци през 1778г е открито първото домашно килийно училище в Трънския край. Праисторическите останки в селото засвидетелстват живота в трънския край още през 4в.-5в. сл.Хр.

Климат[редактиране | edit source]

През зимата на 1947 в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България — -38,3 °C.

Климатични данни за Трън (1926-1970)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,5 20 29,2 28,8 32,2 34 36,5 36,8 37,3 31,6 25,5 18,5 37,3
Средни максимални температури (°C) 1,8 4,8 9,1 15,2 19,8 23,1 25,7 26,1 22,6 16,9 10,5 4,6 15
Средни температури (°C) −3,3 −0,8 2,9 8,4 13,3 16 18 17,3 13,5 8,8 4,6 −0,7 8,2
Средни минимални температури (°C) −8,7 −6,2 −2,5 1,7 5,9 9 9,8 8,8 5,6 2,2 −0,2 −5,1 2,4
Абсолютни минимални температури (°C) −38,3 −31,4 −26,5 −9,2 −4,5 −1 −0,8 0,4 −7 −10 −20 −30,6 −38,3
Средни месечни валежи (mm) 41 38 37 50 73 84 55 43 43 51 51 47 613
Източник: Stringmeteo.com

Забележителности[редактиране | edit source]

Черква "Св. Никола"

Природно наследство[редактиране | edit source]

В късно-плейстоценски отложения в пещерата Царева църква палеорнитологът проф. Златозар Боев е установил останки от 4 вида съвременни птици - сокол орко (Falco subbuteo), пъдпъдък (Coturnix coturnix), чавка (Corvus monedula) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus). В пластове с подобна възраст във Филиповската (Мисловщишката) пещера той е намерил кости от над 30 вида, 4 от които са изчезнали от пределите на страната - снежна яребица (Lagopus lagopus), тетрев (Tetrao tetrix), червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) и колхидски фазан (див) (Phasianus colchicus). Други видове в пещерата: керкенез (Falco tinnunculus), пъдпъдък, яребица (Perdix perdix), кукумявка (Athene noctua), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), горска зидарка (Sitta europeae), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), сврака (Pica pica) и др. В холоценските пластове в Зелениградската пещера са намерени находки от 6 вида птици - бухал (Bubo bubo), жълтоклюна гарга, чавка, керкенез и полска яребица. От холоценските останки от птици от Филиповската пещера по-интересни са тези на скален гълъб (Columba livia), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), сойка (Garrulus glandarius), кос(Turdus merula) и др.[3]

Църкви[редактиране | edit source]

На територията на град Трън са разположени 2 православни храма:

  • „Свети Никола“ - в центъра на града;
  • „Света Петка“ - в квартал Баринци, над който е разположен;
  • Скален параклис „Св. Петка“.
  • Близо до град Трън в село Берайнци е останала част от късносредновековната църква про оброка " Св. Георги"

Има храм и на Евангелската петдесятна църква.

Манастири[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Фигурата на "Гига" - паметник на трънския майстор


Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Археологическите паметници в Пернишки окръг" Димитрина Митова - Джонова;Ведомствено издание, София, 1983; стр.166-167
  2. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр. 166-167
  3. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene and Holocene avifauna from three caves in the vicinity of Tran (Pernik District - W Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 98-106.