Тръстеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).

Тръстеник
Trastenik-centre-yankov-ifb.JPG
Изглед от централната част на Тръстеник
Общи данни
Население 4 541 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 88,71 km²
Надм. височина 112 m
Пощ. код 5857
Тел. код 066551
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 73359
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(СДС, ЗНС, БЗНС, …)
Кметство
   - кмет
Тръстеник
Васко Петков
(СДС, ЗНС, БЗНС, ...)

Тръстенѝк [2] е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Тръстеник е разположен на 18 км северозападно от град Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..

Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 кв.км.

Морфография[редактиране | редактиране на кода]

Средната надморска височина на Тръстеник е 112 м. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад-изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 м) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 м).

Геоложка основа[редактиране | редактиране на кода]

Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище.При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е слабохълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад-изток) — Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран — Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 23–25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми — около 500 мм годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.

Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на Тръстеник има разкрити 4 могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от 1-2 век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до 15 век.

Преди години турски паша казва: „На 3 сахатя път северозападно от Плевен се намира едно село населено с диви и дебелоглави българи.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:

  • 1991 - 1995 - Валентин Петров Джаровски; БЗНС "Н. Петков", СДС
  • 1995 - 1999 - Борислав Цветанов Ацов; БСП
  • 1999 - 2003 - Валентин Петров Джаровски; ОДС
  • 2003 - 2007 - Асен Великов Гангов; БЗНС-Народен съюз, СДС
  • 2007 - 2011 - Петър Валентинов Петров; "ДА - Демократична Алтернатива за община Долна Митрополия" (СДС, ССД, ВМРО, ЕНП)
  • 2011 - - Васко Йорданов Петков; "Земеделци и демократи за Долна Митрополия" (БЗНС, ЗНС, СДС, ДСБ, ОДС, ГЕРГЬОВДЕН)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тръстеник е с най - голямата обработваема площ в община Долна Митрополия, има голям брой регистрирани земеделски производители. Извън града са разположени ферми за отглеждането на едър рогат добитък, складове и сгради за ремонт и поддръжка на трактори и друга земеделска техника.Функционира дървообработващо предприятие.

В землището на гр Тръстеник се намират останките на Телеугоителен комплекс, построен по времето на Социализма . Разположен на североизток от населеното място, комплексът е бил предвиден за отглеждане и угояване на 21 000 телета. Построени са били 6 кръгли халета за угояване на по 3 000 телета.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Църковен храм „Свето Успение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Свето Успение Пресвета Богородица“ е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е извършена от Илия Пефев през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са дело на Нестор Траянов.[3] До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.

Служили свещеници [4]

  • Никола Гучилов Буров (поп Никола), 1898 – 1902 г.
  • Рафаил Божков Монов, 1902 - 1937 г.
  • Иван Тодоров, 1937 - 1944 г.
  • Николай Ангелов Нинов, 1939 - 1941 г.
  • Христо Стоянов Христов, 1941 - 1946 г.
  • Димитър Стоянов Цолов, 1946 - 1967 г.
  • Василий Стоев Вълков, 1946 - 1955 г.
  • Стефан Тодоров Георгиев, 1967 - 1971 г.
  • Христо Христов Дичков, 1971 - 2000 г.
  • Стефан Пачков Радински, 2000 -

Действащо народно читалище "Неофит Рилски"[редактиране | редактиране на кода]

Основателите на читалището в град Тръстеник са главният учител в Плевен Нестор Марков, Симеон Романов, Николчо Доровски Коце Конов, Парашкев Монов, Мичо Захариев, Дано Маринов и други.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите за освобождение на България
  • Паметник-бюст на Майор Павел Лазаров Павлов

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на града - Спасовден, празнува се 40 дни след Великден;
  • Отдаване почит на загиналите във войните за обединението на България - 6 май

Традиционен кукерски празник "Кьорава кобила" - Ивановден [5][редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът „Кьорава кобила” е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищният деец Симеон Кънчев, а тя гласи:

„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на турското робство, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта и. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Иванов ден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващият си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъкът си към Османската империя. От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Иванов ден младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.

Ритуалът „Кьорава кобила” започва в полунощ срещу Иванов ден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата”  и нейните спътници.  В групата задължително присъстват:

  • „кобилата” – дървена конструкция завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения придаващи комедийност на образа.
  • „старец” – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга , с която направлява движенията на кобилата.
  • „булка” – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
  • „младоженец” – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.
  • „поп” – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
  • „доктор” -  лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;
  • „баба с бебе” – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна за детето
  • „магаре” – човек, който носи даровете.

Посетеният от групата на „кьоравата кобила” дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението.  Там се „разиграват”  „кобилите”,  „раждат” се малките кончета, попа венчава младоженците и др.[6]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тръстеник
  • Майор Павел Павлов, летец - герой, загинал в защита на небето над София през Втората световна война
  • Никола Пенков Доровски,антифашист,политзатворник, партизанин,убит през 1944 г.и хвърлен в р.Искър.
  • Фердинанд Александров Канджов,антифашист,политзатворник, партизанин,обесен през 1943 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.culture-dm.com/?p=690
  2. Енциклопедия А-Я, 1999 г., БАН
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.
  4. Н. Мончев; по данни на Отец Хр. Хр. Дичков, запазени в църквата
  5. http://www.culture-dm.com/?p=690
  6. http://www.culture-dm.com/?p=658

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]