Тувински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тувински език
тыва дыл
Страна Русия, Монголия, Китай
Регион Тува
Брой говорещи 200 хиляди
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Северотюркски
...→Тувински
Официално положение
Официален в Тува
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 tyv
ISO 639-3 tyv

Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.

Особености[редактиране | edit source]

  • Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
  • Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
  • Според старото и по-разпространено схващане тувинският език притежава и фарингални гласни, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
  • Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устна).
  • Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
  • В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
  • Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
  • Словоредът обикновено е подлог - допълнение - сказуемо.

Сравнение с други тюркски езици[редактиране | edit source]

Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.

български тувински хакаски турски татарски казахски узбекски якутски чувашки
глава баш пас baş baş баш бош bash пуç
нос думчук, хаай пурун burun burın мұрың бурун bo`rin -
ръка хол хол kol qol қол қўл qo`l хул „рамо“
крак бут азах ayak ayaq аяқ оёқ атак ура
кръв хан хан kan qan қан қон qa'n юн
лице арын чÿс yüz yöz жүз йўз su`u`s „чело“ çăвар „уста“
път орук чол yol yol жол йўл суол çул
земя чер тобырах toprak topraq топырақ тупроқ - тăпра
луна ай ай ay ay ай ой ый уйăх
пепел хүл кÿл kül qöl күл кул qu`l кĕл
вода суг суғ su sıw су сув уу шыв
дъжд чаъс наңмыр yağmur yañğır жаңбыр ёмғир samiir çумар
дърво ыяш ағас ağaç ağaç ағаш ёғоч mash йывăç
яйце чуурга нымырха yumurta yomırqa җұмыртқа йўмиртқа siimit çăмарта
бял ак ах ak aq ақ оқ - -
черен кара хара kara qara қара қора qara хура
червен кызыл хызыл kızıl qızıl қызыл қизил qizil хĕрлĕ
син көк кöк gök „небе“ kök көк кўк ku`o`k кăвак
дебел семис симіс semiz semiz семіз семиз emis самăр

Литература[редактиране | edit source]

  1. Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език