Тувинци
| тувинци тывалар |
|
 |
|
| Общ брой | 220 хил. |
|---|---|
| Значителен брой в | Русия 198 хил, Китай 2 000, Монголия 20 хил. |
| Език | тувински, руски |
| Религия | будизъм, шаманизъм |
| Сродни етнически групи | други сибирски народи |
Тувинците са малък тюркски народ, който живее в руската република Тува. Традиционният им поминък е скотовъдството, отглеждат стада от кози, овце, камили, елени, якове. Живеят в плъстени юрти или колиби от брезова кора и чергаруват през цялата година. Поради многовековното управление на монголите тувинците възприемат много от монголската и будистката култура - народни носии, монголски заемки в езика, религиозни вярвания, обществена организация. Тувинците са будисти, макар че се срещат и известен брой, които имат шаманистични вярвания. След разпадането на Съветския съюз шаманизмът става все по-популярен.
История [редактиране]
На територията на Република Тува са открити скални рисунки от праисторически хора. Най-важните открития през последното десетилетие представляват скитските погребения от Аржан, където са открити мумии на европеиди. Вероятно на тези далечни прарадители се дължи наличието на тувинци с руси коси, сини или зелени очи и монголоидна физиономия.
Култура [редактиране]
Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене (хоомей), при което певецът може да изпълнява няколко тона едновременно.
