Тувинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тувинци
тыва, тывалар
Тувинци в Русия
Тувинци в Русия
Общ бройоколо 300 000
По места Русия: 25 000 (без Тува)
Тува: 263 934
Монголия: 5169
Китай: 3900
Украйна: 43
ЕзикТувински език, руски език, Монголски език
РелигияБудизъм,[1][2] Шаманизъм,[1][2] православие[1][2]
Сродни групиякути, хакаси, алтайци
Тувинци в Общомедия

Тувинците (на тувински: тыва или тывалар) са малък тюркски народ, който живее в руската република Тува. Традиционният им поминък е скотовъдството, отглеждат стада от кози, овце, камили, елени, якове. Живеят в плъстени юрти или колиби от брезова кора и чергаруват през цялата година. Поради многовековното управление на монголите тувинците възприемат много от монголската и будистката култура – народни носии, монголски заемки в езика, религиозни вярвания, обществена организация. Тувинците са будисти, макар че се срещат и известен брой, които имат шаманистични вярвания. След разпадането на Съветския съюз шаманизмът става все по-популярен.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Република Тува са открити скални рисунки от праисторически хора. Най-важните открития през последното десетилетие представляват скитските погребения от Аржан, където са открити мумии на европеиди. Вероятно на тези далечни прародители се дължи наличието на тувинци с руси коси, сини или зелени очи и монголоидна физиономия.

Руският автор П. А. Чихачев, посетил Източен Алтай през 50-те години на XIX век, пише, че тувинците „изповядват култ към Ламата“, смятан за „изопачен от грубо шаманство“.[3] През 1931 година в Тува има 725 шамани, 314 от които са жени. Подложени са на репресии от просъветската власт в Тувинската народна република.[4]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене (хоомей), при което певецът може да изпълнява няколко тона едновременно.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в www.pravmir.ru
  2. а б в cyberleninka.ru
  3. Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 81.
  4. Таброн, Колин. В Сибир, София, 2013, с. 132 – 133.