Тулча
|
Тулча
Tulcea |
|
|---|---|
|
|
|
| Местоположение | |
 Тулча
Тулча на картата на Румъния
|
|
| Данни | |
| Държава |  Румъния |
| Окръг | Тулча |
| Население | 91 875 (към 2002) |
| Надморска височина | 28 м |
| Пощенски код | 820033 |
| Телефонен код | 02 40 |
|
|
|
Тулча (на румънски: Tulcea, старо наименование Тулица) е град в Източна Румъния, административен център на окръг Тулча, Северна Добруджа. Един от центровете на българското възраждане в ХІХ век. Градът е важно пристанище в делтата на река Дунав.
Градът е разположен в полите на Тулчанските възвишения - Дялул Таберий, Дялул Криерей, Дялул Маре (204 м), Колникул Хорей. В източния край на града се издига скалата Хоратепе, на която в миналото се издигали три вятърни мелници. Професор Анастас Иширков описва стария град:
| „ | Амфитеатралното разположение на къщите на града с една редица вятърни мелници, които въртят крилете си по най-високите части на рида, черковните кубета и камбанариите, както и високото минаре на джамията които стърчат над зашумелите дворища. | “ |
Съдържание |
[редактиране] Население
Тулча е мултиетнически град в който живеят представители на 22 народностни групи, но приемуществено населението е българско до Освобождението. След предоставянето на Северна Добруджа на Румъния (виж Добруджански въпрос) стартира процес на румънизация на населението в съчетание с политика на заселение на румънски колонизатори в областта.
На улица "Чипрулуй", днес "24 януари" (Ianuarie douăzeci şi patru) №13 се намира къщата, в която е израснал от дете и започнал революционната си дейност Стефан Караджа. Освен българската църква "Свети Георги", мъжкото и девическото български училища, в Тулча е имало българско читалище - "Съгласие", българско търговско дружество, женско дружество "Надежда".
Първото българско училище е от 1805 г. Девическото училище е открито през 1881 г. В тях по това време се учат 300-400 българчета. Сградите на училищата (без основния корпус на девическото) са съборени през 1907 г. от румънските власти. От техните камъни в близост е направена стена със стълбище, монограм и дата. През последните десетилетия на османското иго, Тулча е в пределите на Туна вилает. През 1901 г. в града пристига с волска кола Вела Благоева заедно с четирите си деца - Стела, Наташа, Владимир и Митко, за да учителства в българското девическо училище, без да има разрешение от румънските власти.
От надписа в българската църква "Св. Георги" става ясно, че храмът е съзидан 1857 г., месец май, от българската общност в град Тулча. В църквата са изписани олтарни икони с надписи "Писа Станислав Доспевски" - негови последни творби от 1864 г.
За пъстротата на населението на Тулча в миналото напомня джамията Азизие, църквата "Св. Никола" - патрон на рибарите и другите забележителности на града.
[редактиране] История
[редактиране] Античност и Средновековие
Градът е основан през 8 в. пр. н.е. За пръв път през 3. в. пр.н.е. е споменат от Херодот като Каструм Егисус (Castrum Aegyssus), след това от Диодор. Овидий пише в своите "Послания от Понт" („Ex Ponto“), че тогавашното име на града идва от името на основателя му, дакът Карпий Егисус (Carpyus Aegyssus). Градът е важно пристанище в древността, а след превземането от римляните през 1 век — база на североизточния флот на Римската империя. Прокопий причислява Егискус към римските крепости, възстановени от император Юстиниан (527-565). Споменава го и Константин Багренородни в X век. През 5 и 6 век е в границите на Византия, от 6 до 10 век и от 12 до 14 — на българската държава. Впоследствие на местни владетели на Балица и Влашко. През 1416 г. е превзет от османците и е наричан Хора тепе (Hora Tepe), или Толчу (Tolçu), преиначено от Тулча.
През XVII век пътешествениците споменават селището със сегашното му име.
[редактиране] Възраждане
През 1807 г. българите в Тулча отварят първата частна болница на Балканите [1]. Още от 1805 г. българското население на Тулча има свое мъжко училище, първото в Добруджа. От 1811 се допускат и момичета. В него са учителствали Неда, бабата на генерал Пеев, и по късно Сава Доброплодни, от 1857 г. училището носи името "Светла България".
Към 1840 тук е родена българската Мъченица Недялка от Тулча и е живяла в града до мъченичеството си в 1856г.
През пролетта на 1857 г. в града от българската община е построена църквата "Свети Георги", което е отбелязано в барелеф на входа на храма:“Тулча, 1857 г. майя 20. Съзидан храм светаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарского общества”. Иконите от 1874 г. в същия храм са от големия български художник от Самоковската художествена школа зограф Станислав Доспевски. Най-големи дарители за строежа тогава са хаджи Велико Стефанов, Димитраки бей Теодоров, Стефанаки Теодоров... В надпис от 1927 г. за ремонт на Храма на румънски са изписани имената на други местни дарители: Иван Русев, Марин Николов, Стоян Казаков, Тодор Гинчов, Захария Джендов, Симеон Райнов, Митю Недев, Крум Кръстев, Христо Иванов, Марин Галчев, Борис Тончев, Васил Яков, Сава Савов, Георги Жеков, Димитър Добрев, Христо Николов... Зад църквата, е гробът на споменатият ктитор хаджи Велико Стефанов. Надписът върху надгробния паметник гласи: “Този, който съзижда църкви и училища като лежащий тука спомоществовател и родолюбив българин хаджи Велико Стефанов и със съпругата си Анастасия заслужава вечна хвала и благодарност от бъдещите поколения. Тури основата на българския храм “Св. Георги” и помогна за съзиждането на девическото училище – затова нека всички, които за народ милеят “Вечна памет” задружно му запеят. Роден на 1806 г. в Бейдаут, а починал на 25 декември 1882 г. От признателното българско общество в град Тулча”. В църковния двор според православната традиция е надгробният паметник и на други дарители – Димитраки Теодоров със съпругата си Султана. До църквата е имало и българско военно гробище от времето на Първата световна война, което днес е изличено.
Катедралата на града "Св. Никола" построена в 1862 г. също е била българска църква. След провъзгласяване на Българската екзархия в 1870 г. тя става екзархийски храм, а привържениците на фанариотите я напускат и си построяват черквата "Св. имератори Константин и Елена". Катедралата е отнета от българите с настаняването на румънската администрация и в 1897 г. е основно преустроена с което българският и характер е заличен[2][3]
През 1860 г. Тулча става окръжен град. Между първите читалища, основани в България, е това тулчанското, създадено през 1861 г. като "Търновско сборище", преименувано през 1869 г. на читалище "Съгласие", свързано през първите години на съществуването си с възрожденските просветни и културни деятели Тодор Икономов и Кръстю Мирски, който е основател през 1870 г. и на читалището в Добрич.
През 1861 г. е сформиран Тулчанският революционен комитет. Негов основател е съратника на Раковски - Георги Карловски. Тулчанският революционния комитет изпраща през 1862 г. бойци в Първата българска легия. Сред тях са Стефан Караджа, Иван Кършовски, Панчо Досев.
Българското население от Тулча още през 1865 г. създава свое "Българско казино", където общува помежду си, както и с представители на европейските държави, имащи седалища в града.
В 1866 за известно време в града пребивава Васил Левски за да се срещне със Стефан Караджа.
В 1867 г. когато Раковски прокламира третия си четнически план за освобождение на България, от Тулча излиза чета от 12-15 души. Наречена е “Златна Надежда”. В Сливенския Балкан тя се обединява с тази на Панайот Хитов и в нейният състав преминава през Стара планина, по билото, до Сърбия.
През 1869 г. от 150 българки е основано българското женско благотворително дружество "Надежда".
През 1874 г. в Тулча е изпратен Васил Друмев под името Климент Браницки, като епископ, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-червенската епархия. Тук той е наместник на русенския митрополит. До 1878 г. Тулча е седалище на епископ на Българската екзархия. Официалните данни за Доростоло-червенската епархия (1874) са дадени в летоструя (календара) на Янко Ковачев за 1876 г., Така на страница 198 според него в Тулчанския санджак е имало 12 720 българи. Според българските вестници в Тулчанско на Русчушко-силистренската епархия е имало 3 680 български венчила.
През 1875 г. в града е открита българска печатница, а през 1881 г. — при новите условия на румънската власт в Северна Добруджа непосредствено до храма "св. Георги" е съградено и открито българско народно девическо училище "Св.св. Кирил и Методий" със средствата на българското женско дружество "Надежда" и на българското читалище "Съгласие", според строителният надпис: “Това здание, назначено за българско народно девическо училище, положи му са основний камък от хаджи Велико Стефанов, българин от град Тулча на 11 мая 1881 г. и ся нарече на славянските просветители Свети Кирила и Методия, съзидено с капитала на българското женско дружество “Надежда” в Тулча, подпомогнато от българското читалище “Съгласие” от завещаната скромна помощ на почивший наш съгражданин българин Костандин Марков." основната двуетажна сграда е запазена и днес е с търговско предназначение.
[редактиране] След Освобождението
Заедно със Северна Добруджа Тулча става част от Румъния по силата на Берлинския договор през 1878 г. Оттогава започна намаляването на броя на българите.
През 1885 г. започва да действа българското народно мъжко училище "Св. Методий" с помощта на Българското търговско дружество, на Българското еснафско дружество и със спомоществованието на синовете на Тодор чорбаджи — Димитраки бей Тодоров, Стефанаки бей Тодоров, и на българските родолюбци Стоян Димитров и Георги Зока.
През 1895 г. румънски националисти опожаряват сградата на българското читалище, откъдето преди това изземват съхраняваната там Манасиева хроника, която е третият известен в науката ръкопис, препис на среднобългарски език, поръчан на цар Иван Александър и койтото датира от 1344-1347 г.[източник?] Преписът е на оригинала от 12 век, написан от византийския хронист Константин Манасий и е един от петте запазени ръкописи. След неколкократни премествания той се пази в Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ.
Тулча е освободена от българските войски на 22 декември 1916 г. След победата на 3 януари при Мачин до 5 януари 1917 г. командваната от ген. Колев I-ва конна дивизия в състава на III-та българска армия напълно прогонва остатъците от руски и румънски части северно от Дунав, в гр. Сулина, най-крайният населен пункт на Делтата на Дунав , e установено българско управление с което приключва и освобождаването на цяла Северна Добруджа от румънска власт. За началник на порт Тулча е назначен капитан-лейтенант Георги Даскалов.[4] На 29 март 1918 г. в него акостира торпедоносецът Дръзки, това е голям празник за местното българско население, което приветства бурно екипажа и го засипва с цветя.[източник?] Съгласно Берлинският протокол Тулча заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България.[5] С Ньойският договор Антантата предедава града и областта под румънската власт.
От 20-те години на ХХ век в Тулча дейвстува националноосвободителната Вътрешна добруджанска революционна организация, основана е и младежка секция на организацията.
До 1940 година градът е населен с евреи, арменци, руси и други народности, но най-вече с много българи, които са принудително изселени в България от румънската власт след подписването на Крайовската спогодба.
През 2007 г., в Деня на Европа 9 май, на къщата, приютявала войводата Стефан Караджа в Тулча, в периода 1861-1868 г., е открита паметна плоча по инициатива на кметството и и на българския посланик в Букурещ Константин Андреев, със средства на кметството на Тулча. Кметът на Шумен Веселин Златев и кметът на Тулча Константин Хогеа ще сключат договор за побратимяване между двата града на 19 юли 2008 г.
[редактиране] Стопанство
Основен поминък са корабостроенето, хранителната и текстилната промишленост и риболовът.
На мястото на ориенталския град Тулча днес намираме модерен румънски град с хубав център, железопътна, авто и речна гара, пристанище, паметник на Мирчо Стари, жилищни квартали, аерогара. Старите квартали на града привличат вниманието с красивите си къщи притежаващи достойнствата на старата възрожденска архитектура, напомняща тази на българския град Русе.
Традиционният риболовен поминък е позволил тук да израстне един от най-големите рибоконсервни комбинати в Европа. Освен това в града има предприятия за камъшитови изделия, за картон, рибарски принадлежности, за феросплави и други изделия.
[редактиране] Култура и забележителности
В дунавския град има археологически музей и музей на Дунавската делта с аквариум. Тулчанското езеро Чуперка е прелюдия към дунавската делта, и интересен природонаучен музей с аквариум, представящ флората и фауната в дунавския морски влив. Хотелът с името "Делта" е едно от най-примамливите места в този град, който с право се счита за безспорна "столица на Дунавската делта".
На рибарското селище Вадул Сакоджилар се наблюдава много силна анафора - обратно течение на река Дунав.
На 8 км западно от града Дунав се разделя на два ръкава - Килийски и Тулчански. На изток, на 11 км, от своя страна Тулчанския ръкав се дели на Сулински и Светигеоргиевски (Георгиевски чатал). Сулинският ръкав е най-дълбок, достъпен за океански кораби до Тулча и Галац и с право се нарича "Главна улица на делтата".
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Тулча
- Васил Радев, български учен, геолог, професор в Софийския университет
- Владимир Димитров (1870 - ?), член на ВМОК
- Владимир Радев, български търговец, баща на световноизвестната оперна певица Мариана Радева и на оперния певец Григор Радев
- Васил Икономов, български книжовник
- Георги Вълков, създател на първия радиопредавател у нас (1929)
- Георги Найденов Гръблаша, български революционер, четвърти знаменосец на четата на Христо Ботев
- Григор Радев, крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането
- Елена Радева-Петрова, филоложка, учителка по френски език в I девическа гимназия в София, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование 1924-1926 година
- Жеко Велчев, български офицер, полковник-инженер, началник на инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация
- Йордан Пеев, български генерал
- Надежда Костова, актриса
- Мъченица Недялка от Тулча родена към 1840 и живяла в града до мъченичеството си в 1856г.
- Ради Жечов, крупен български зърнопроизводител и търговец, на чието име е наречена Радева махала в Тулча
- Рафаил Матеев, български художник-портретист, повечето му творби са в Националната художествена галерия в Букурещ
- Спас Соколов, български революционер, член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос.
- Стоян Загорски, български генерал
- Янко Драганов, български генерал
- Димитър Нейков (1884-1949) - политик от БКП
[редактиране] Учили в Тулча
[редактиране] Преподавали в Тулча
- Васил Друмев
- Георги Паунчев, учител в Тулча, председател на Съюза на българските гимназиални учители (1903-1905), общественик
- Добри Ганчев
- Иконом Енчо Димитров, учител и свещеник
- Кръстьо Мирски, отворил първата българска книжарница
- Никола Живков
- Сава Доброплодни
- Тодор Икономов
[редактиране] Побратимени градове
.svg){kind=small}
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източник
- ↑ http://www.zdrave.net/Portal/Careers/Default.aspx?evntid=SB%2Bckrm8pKU%3D
- ↑ http://www.primaria-tulcea.ro/en/index.php?p=sfantul_ierarh_nicolae
- ↑ http://www.primaria-tulcea.ro/en/index.php?p=sfintii_imparati
- ↑ капитан-лейтенант Димитър Фичев началник порт Сулина
- ↑ научна експедиция в Добруджа 1917
