ФК Тунджа (Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тунджа (Ямбол))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тунджа.

Тунджа 1915
емблема
Име на отбор Тунджа 1915
Оригинално име ФК „Тунджа 1915“ - Ямбол
Прозвище Грифоните
Основан 1915
Стадион Тунджа
Капацитет 18 000
Собственик Желйо Петков
Президент Желйо Петков
Старши треньор Росен Петров
Първенство Югоизточна „В“ група
11/12 2
Спонсор Клуб „Вермонт“ Ямбол
Домакин
Гост
  • На 17.03.1915г. в читалище „Съгласие” е основано едно от най-популярните дружества за културно-масов и спортен характер в Ямбол – Юношеско туристическо дтужество „Тунджа”. Негови учредители били ентусиазирани младежи – ученици в смесеното педагогическо училище в града.

След въвличането на България в Първата световна война дейноста на дружеството заглъхва. То било възстановено на 03.05.1919г. като ученическо туристическо дружество. Създават още спортни дружества, сред които футболните „Елвира” и „Оборище”, чийто приемник през 1926 година става клуб „Ботев”, „Спартакови чети”, „Галиполи”, „Морски сговор”, „Беломорец, „Юнак” „Тракийска слава” и др.

Дейноста на Спортното дружество "Тунджа" се изразявала предимно в уреждане на излети и футболни срещи. Гимназията отпускала средства за купуване на футболна топка и различни гимнастически уреди. И тъй като по това време в града е нямало друга футболна топка, офицерите от 4-ти конен полк влезли в съглашение с дружество „Тунджа” да използват неговата футболна топка, срещу което му давали ездитни коне. Дружеството станало инициатор и на първите архелогически разкопки на Зайчи връх (Таушантепе) край с.Кабиле. С агитационно-просветна цел дружеството изнасяло и редица пиеси и концерти.

През 20-те години ямболските футболни клубове "Тунджа", "Лъв" ,"Елвира" и др. играят срещи със сливенските СК "Хоментмен"(клуба на арменските беженци от турския геноцид), "Балкански лъв", преименуван по-късно на СК "Халис Рува"(клуба на млади работници, предимно ковачи) и др.

Превратът на 09.06.1923г се е затруднила нормалната масова дейност на това туристическо дружество. A след Септенврийското въстание 1923г. то направо било разтурено, като неугодно на новата власт. През следващата година обаче наново било възстановено и в неговата работа настъпило известно съживяване. Това личи от издавания от него вестник „Тракиец” туристическа пропаганда. В началото на 1928г към дружеството бил открит клуб за интернационален туризъм.

  • През 1929г. клубът е преиминуван на "Слава". Спортния клуб "Слава" редом с множеството спортни дисциплини, проявявал и културно масова дейност, като коледуване, концерти, благотворителни дейности и др.

През 1930г. Слава е победител в Окръжната спортна област "Приморска спортна област" и участва в държавното първенство на България. Играе 1/8 финал, но изпада след загуба във Варна, от Владислав (Варна).

През 1931г. Слава отново е победител в Приморска Спортна област и стига до 1/4 финал в първенството на България след победа на 1/8 финала с 3:1 над Спортист (Видин).

През 1932г. отново победител в Приморска Спортна област и играе на 1/8 финал в първенството на България. Срещата се играе с Борислав (Ст. Загора) като Слава (Ямбол) побеждава с 3:0, но не е ясно дали и с кой играе в 1/4 финал.

През сезон 1933 г. върху част от територията на Приморска Окръжна спортна област се създава Тунджанска Окръжна спортна област.

  • През 1933г. Слава се обеденява с футболния клуб Ботев и вземат името Ботев.

През същата година футболния клуб печели трето място в Първенството на България, като „Ботев Ямбол”. На 1/8 финал Ботев (Ямбол) - Черноморец (Бургас) 1:0 (след продължение). 1/4 финал Ботев (Ямбол) - Борислав (Ст. Загора) 5:1. 1/2 финал Левски (София) - Ботев (Ямбол) 4:2.

През 1934г. Ботев след победа в Пловдив на 1/8 финал в Първенството на България над Шипка (Пловдив) 1:4 (Мачът е прекратен от съдията заради груба игра от играчите на Шипка. Резултатът се зачита.) отново стига до 1/4 финал, но отпада от Владислав (Варна).

През 1935г. Ботев (Ямбол) играе на 1/8 финали в Първенството на България, Ботев (Ямбол) - Победа 26 (Плевен) 2:3.

  • Същата 1935 година клубът "Ботев" се преиминува на "Георги дражев".

Клубът Дражев, предприел и построяването на модереното за времето сигрище "Г.Дражев", което при тогавашните условия било едно от хубавите в страната.

През 1936г. стига отново до трето място под името „Георги Дражев”. 1 кръг - 1/8 финали Георги Дражев (Ямбол) - Орли (Харманли) 8:0. 2 кръг - 1/4 финали Георги Дражев (Ямбол) - Ботев (Пловдив) 1:0. 3 кръг - 1/2 финали Славия (София) - Георги Дражев (Ямбол) 6:0.

През 1937г. Георги Дражев побеждава на 1/8 финал в държавното първенство на България Дражев (Ямбол) Черноморец (Бургас) 3:2, в 1/4 финала изпада от Владислав (Варна) - Дражев (Ямбол) 2:0.

На 3 март 1937 г. Висшият спортен съвет при Българската национална спортна федерация учредил Национална футболна дивизия. Дивизията обхванала десетте тима, които се представили най-добре за изтеклия сезон. Те били определени от Централния футболен комитет при Българската национална спортна федера ция. Определянето на 10-те члена на Националната дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1936/37 г. Така, от София се включили 4- ри отбора (първите четири от І-ва дивизия на града), от Варна – 2 отбора (първите два в градското първенство) и по един отбор (първенеца на Спортната област) от Русе, Пловдив, Ямбол и Бургас. Тези десет учредители на Нацио налната дивизия били: Левски, ФК13, Шипка и Славия от София; Владислав и Тича от Варна; Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол и Черноморец Бургас. В нея се играе в два полусезона – есен и пролет при взаимно гостуване на отборите. Спортната ни общественост определя това събитие като „голям ден за футбола“. Очакваното с голям интерес първенство започва на 17 октомври. В първия кръг се срещат:

„ФК 13“ (Сф) – „Владислав“ (Вн) 2:2 – съдия Георги Конов (Пд)

„Шипка“ (Сф) – „Левски“ (Сф) 2:0 – съдия Димитър Генчев (Сф)

„Левски“ (Рс) – „Ботев“ (Пд) 3:1 – съдия Никола Стоянов (Дрян)

„Тича“ (Вн) – „Черноморец“ (Бс) 2:2 – съдия Кирил Петков (Сф)

„Г.Дражев“ (Яб) – „Славия“ (Сф) 3:0 – не се явява

По игрищата не рядко избухват скандали, посяга се и на реферите. Съдиите от Русе и други спортни центрове отказват да свирят мачове поради упражнено насилие над тях. Особено фрапиращ е случая в Ямбол, където на мача между местния „Дражев“ и „Ботев“ (Пд) е бит софийския съдия Никола Борутчийски. Футболно - реферската колегия (ФРК) реагира на този вандалски акт и отказва да изпраща рефери в Ямбол.

През 1937г. ямболския „Георги Дражев”, въвежда абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол!

Трябва да се каже, че членуването на един клуб в нацдивизията носело огромен престиж за него. Безспорно, това бил елитът – отбраното общество на българския футбол. С две изключения (Шипченски сокол Варна и Спортклуб София), в дивизията през трите й сезона членували всички държавни първенци, излъчени по предходната турнирна система, както и всички финалисти за държавно първенство. В нея участвали и всички носители на Царската купа, плюс финалистите в турнира. От друга страна, чрез нацдивизията футболът извън София придобил нови измерения – той се превръщал в общоградски въпрос. Извънстоличните тимове започвали да фокусират все по-голям обществен интерес върху себе си – те били схващани като представители на своите градове в задъханата и интригуваща надпревара на дивизията. По този начин футболните битки, в които отборите встъпвали, носели двойна отговорност – чрез тях се отстоявала не само клубната чест, но и онази на града. Впрочем, казаното най-добре се илюстрира от „състезанието”, което през есента на 1937г. си устроили кметовете на Ямбол и Бургас – кой щял да предостави по-добри условия за тима, само и само градът да има нацдивизионен представител.

През 1938 Дражев (Ямбол) финишира на 10то място в нацдивизията. Тунджа е Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. под името "Георги Дражев".

В навечерието на шампионата 1940/41 г. се разгарят спорове около съществуването на Националната футболна дивизия. С този въпрос се занимават няколко пъти Висшия спортен съвет, Върховния управителен съвет на БНСФ, както и УС на БФС. В резултат на това се учредяват: Софийска футболна дивизия от 7 клуба и две футболни дивизии в страната – Северобългарска и Южнобългарска с по 8 отбора. През 1940 г. бил подновен турнирният принцип за излъчване на държавен футболен първенец. С това се прави движение назад в качеството на държавното първенство. Следващият сезон 1941/42 г. е предшестван от нови структурни промени: разформироват се Северобългарската и Южнобългарската дивизии, като на тяхно място се създават 17 областни спортни дивизии. След проведените в тях квалификации в Националната футболна дивизия намират място 22 отбора: „Ботев“, „Княз Кирил“, „Левски“, „Славия“, „ЖСК“ от София, „Македония“ (Скопие), „Тича“ и „Победа“ от Варна, „Македония“ (Битоля), „Гоце Делчев“ (Прилеп), „Мария Луиза“ (Лом), „Цар Борис III“ (Добрич), „Скобелев – Победа 39“ (Плевен), „Спортклуб“ и „Христо Ботев“ от Пловдив, „Атлетик“ (Дупница), „Кубрат“ (Попово), „ЖСК“ и „Вардар“ от Скопие, „Ботев“ (Хасково) и „Георги Дражев“ от Ямбол. До 1/4 – финалите се играе в един, а след това в два квалификационни мача при разменено гостуване.

През 1942 Дражев (Ямбол)играе на 1/16 финал в държавното първенство.

През сезон 1943 г. държавното първенство на България по футбол се играе с елиминация между първенците на спортните области в два мача с разменено домакинство. При разменени победи продължава отборът с по-добра голова разлика от двете срещи. На 1/16 финал Левски (Бургас) - Георги Дражев (Ямбол) 1:2 и 3:1 [4:3 общ резултат].

През 1944г. "Първенство на България по футбол" 1/16 финал отбора на Г.Дражев (Ямбол) с ЖСК (Ст. Загора) 5:1 и 3:2 [8:3 общ резултат].

  • През 1945г . клубът се преиминува на „Партизан”.

През сезон 1945 г. "Първенство на България по футбол" първи кръг - 1/16 финали Партизан (Ямбол) Славия (Бургас) 2:1. 1/8 финали Партизан (Ямбол) Ботев (Пловдив) 0:3.

През сезон 1948/49 "Първенство на България по футбол" Югоизточна зона финал - Шипка (Стара Загора) Партизанин (Ямбол) 1:1 и 4:0.

На 17 юли 1949 година експериментът, проведен във Втория ешелон в предишното първенстбо, е отчетен като успешен и е решено създаването на Републиканска „Б" футболна дивизия. В състава й от 14 отбора влизат седемте участника в междузоналната дивизия, а останалите 7 са класираните на вторите места в зоналните първенства: Средец София, Спартак Варна. Спартак Пловдив, Партизан Ямбол,Копчев Свищов и Академик София! Създадени са и пет зони, като трети футболен ешелон. Шампионатът за сезона 1949/50 година започва нормално. Изиграват се три кръга от есенния дял, когато 6 съответствие с взетите по-рано решения на ЦК на БКП, се извършва преструктуриране на спортните орга¬низации в страната. Започналото през септември футболно първенство е прекратено. Преустановява се дейността на Националния физкултурен съюз. Създават се шест Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен и териториален принцип, които включват в състава си всички досегашни спортни дружества. Взето е решение новият футболен шампионат да се повежда, както в Съветския съюз, по системата „пролет - есен", и да започне през м.март 1950 година.

  • През същата година „Партизан” се преиминува на „Динамо”.

Също така и стартира първото първенство на "Б" РФГ. Тя е съставена от 2 групи - Северна "Б" РФГ и Южна "Б" РФГ. В тях вземат участие по 10 клуба. Южна "Б" РФГ: Спартак (София), Червено знаме (Самоков), Торпедо (Стара Загора), Торпедо (Димитровград), Строител (Бургас), Динамо (Пазарджик), Динамо (Пловдив), Торпедо (Хасково), Динамо (Ямбол), Червено знаме (Благоевград). Южна футболна група.

12.03.1950 г. - неделя 16 ч.-в Ямбол ДИНАМО (ЯМБОЛ) : ДИНАМО(ПАЗАРДЖИК) 3:2. Южна "Б" РФГ крайно класиране Динамо (Ямбол) преключва на 8мо място.

Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. като "Николай Лъсков".

Южна "Б" Републиканска футболна група.

Сезон 1962/63 Н.Лъсков (Ямбол) завършва на 16 място с 32 точки и голова разлика от 46:50.

През сезон 1963/64 завършва на 2ро място с 47 и голова разлика от 53:20.

През сезон 1964/65 завършва на 7мо място с 36 точки и голова разлика от 46:38.

През сезон 1965/66 завършва на 4то място с 37 точки и голова разлика от 46:42.

Сезон 1966/67 Лъсков (Ямбол) завършва на 15 място с 31 точки и голова разлика от 40:41.

През сезон 1967/68 завършва на 3то място с 48 точки и голова разлика от 45:28.

През сезон 1968/69 завършва на 2ро място с 47 точки и голова разлика от 58:27.

Първенец в "Б" група през сезон 1969/70, с 51 точки и голова разлика от 63:23.

3 участия в "А" професионална футболна група.

През сезон 1973/74 Тунджа 1915, под името Н. Лъсков се връща в Южна "Б" Републиканска футболна група. Завършва сезона на 9то място с 33 точки.

Сезон 1974/75 преклучва на 13 място с 36 точки. През сезон 1975/76 преключва на 18то място в Б-група.

През сезон 1976/77 преключва на 14то място в Б-група. През сезон 1977/78 преключва на 17то място в Б-група.

През сезон 1978/79 финишира на 18то място в Б-група.

През 1979г. клубът се преименува на "Тунджа".

През сезон 1979/80 Тунджа (Ямбол) преключва на 17то място в Б-група. През сезон 1980/81 преключва на 16то място.

През сезон 1981/82 финишира на 20то място.

  • През 1993 се преиминува на "Ямбол".
  • През 2004 се преиминува на "Тунджа 1915"

Тунджа 1915 Ямбол - Монтана 1921 1/16 финал за купата на България. След редовното време и след продълженията резолтата предължава да е 0:0. Крайния резолтат се решава с дуспи 5:4.

Тунджа Ямбол стига до 1/8 финал за Купата на България през сезон 2011-2012.

През сезон 2011-2012 Тунджа завършва на 2-ро място, след като губи битката за промоция в пред последния кръг на Югоизточна "В" група.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Тунджа, от 1915 до 1929 г.
  • Слава, от 1929 до 1933 г.
  • Ботев, от 1933 до 1935 г.
  • Георги Дражев, от 1935 до 1945 г.
  • Партизан, от 1945 до 1950 г.
  • Динамо, от 1950 до 1956 г.
  • Николай Лъсков, от 1956 до 1979 г.
  • Тунджа, от 1979 до 1993 г.
  • Ямбол, от 1993 до 2004 г.
  • Тунджа-1915, от 2004 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1930г. Слава, след като е победител в "Приморската спортна област" играе в 1/8 финал в Първенство на България.
  •  През 1931г. Слава, след като е победител в "Приморската спортна област" играе в 1/4 финал в Първенство на България.
  •  През 1932г. Слава, след като е победител в "Приморската спортна област" играе в 1/8 финал в Първенство на България. Клуба побеждава Борислав (Ст. Загора) с 3:0, но не е ясно дали и с кой играе на 1/4 финал.
  •  През 1933г. върху част от територията на Приморска Окръжна спортна област се създава Тунджанска Окръжна спортна област.
  •  'През 1933г. 1/2 финал в Първенството на България, като „Ботев Ямбол”.'
  •  През 1934г. Ботев стига до 1/4 финал финал в Първенството на България.
  •  През 1935г. Ботев (Ямбол) играе на 1/8 финал в Първенството на България.
  •  През 1936г. стига отново до трето място под името „Георги Дражев”.
  •  През 1939 г.Тунджа е полуфиналист за Царската купа под името "Георги Дражев".
  •  През 1960 г.Четвъртфиналист за купата на страната като "Николай Лъсков".
  •  През 1969/70 първенец в "Б" група (От 34 мача през сезона, Тунджа Ямбол има 22 победи, 7 равни и 5 загубени мача. Завършва сезона с 51 точки.)
  •  През сезон 2011-2012 Тунджа 1915 Ямбол стига до 1/8 финал за Купата на България .
  •  Тунджа 1915 Ямбол е на 7мо място във вечна ранглиста на Държавното първенство.
  •  Тунджа 1915 Ямбол е на 12то място във вечна ранглиста на Националната футболна дивизия.
  •  Тунджа 1915 Ямбол е на 27мо място във вечна ранглиста на Републиканското първенство.
  •  Тунджа 1915 Ямбол е на 31во място във вечна ранглиста на българските първенства (Държавно първенство, НФД, Републиканско първенство и „А“ ФГ)
  •  Тунджа 1915 Ямбол през 2014г. заема 40то място във вечната ранглиста на "А" група ("А" РФГ (1948-1994 г.), "А" ПФГ (1994-2000 г. и 2003-2005 г.), ВПФЛ (2000-2003 г.) и "А" ФГ (2005-2014 г.))
  •  Тунджа 1915 Ямбол е на 28мо място във вечна ранглиста в българската "Б" група.

Други запомнящи се резултати през годините:

  • Тунджа (Ямбол) - Етър (Велико Търново) 1:1
  • Тунджа (Ямбол) - Локомотив (Горна Оряховица) 4:2
  • Берое (Стара Загора) - Тунджа (Ямбол) 1:2
  • Нафтекс (Бургас) - Тунджа (Ямбол) 1:2
  • Спартак (Пловдив) - Тунджа (Ямбол) 1:3
  • Тунджа (Ямбол) - Шумен 2:1
  • Тунджа (Ямбол) - ЦСКА (София) 2:2
  • Тунджа (Ямбол) - Левски (София) 0:0 (Купа на България 1965)
  • Тунджа (Ямбол) - Миньор (Перник) 2:1 (Купата на България 1960)
  • Тунджа (Ямбол) - Литекс (Ловеч) 4:2 (Купата на България 1960)
  • Тунджа (Ямбол) - Ботев (Пловдив) 1:0 (Държавно първенство 1936)
  • Тунджа (Ямбол) - Хеброс (Харманли) 8:0 (Държавно първенство 1936)
  • Тунджа (Ямбол) - Берое (Стара Загора) 5:1 (Държавно първенство 1933)
  • Тунджа (Ямбол) - Черноморец (Бургас) 1:0 (Държавно първенство 1933)
  • Тунджа (Ямбол) - Бдин (Видин) 7:0 (Купа на България 2011)
  • Тунджа (Ямбол) - Монтана (А ПФГ) 5:4 от дузпи (Купа на България 2011)

„Б“ футболна група[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 участия в „Б“ футболна група:
    • 1950-8ми,
    • 1956-8ми,
    • 1962/63-16ти,
    • 1963/64-2ри,
    • 1964/65-7ми,
    • 1965/66-4ти,
    • 1966/67-15ти,
    • 1967/68-3ти,
    • 1968/69-2ри,
    • 1969/70-1ви,
    • 1973/74-10ти,
    • 1974/75-13ти,
    • 1975/76-18ти,
    • 1976/77-14ти,
    • 1977/78-17ти,
    • 1978/79-18ти,
    • 1979/80-17ти,
    • 1980/81-16ти,
    • 1981/82-20ти,
    • 1987/88-11ти,
    • 1988/89-12ти,
    • 1990/90-19ти,
    • 1993/94-15ти

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Тунджа играе срещите си на стадион „Тунджа“ или познат още като „Николай Лъсков“, с капацитет 18 000 зрители. Стадионът се намира в западната част на град Ямбол, в квартал Златен Рог и е разположен на река Тунджа.

Адрес: ПК 8600, ж-к „Златен Рог“, Стадион „Тунджа“

Състав 2011/2012[редактиране | редактиране на кода]

Вратари
01 Flag of Bulgaria (bordered).svg Петър Гаргов
80 Flag of Bulgaria (bordered).svg Димо Маринов
Защитници
02 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Митев
03 Flag of Bulgaria (bordered).svg Николай Жечев
05 Flag of Bulgaria (bordered).svg Станимир Вълков
06 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Георгиев
15 Flag of Bulgaria (bordered).svg Свилен Сашев
88 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Симеонов
Халфове
04 Flag of Bulgaria (bordered).svg Валентин Вълков
07 Flag of Bulgaria (bordered).svg Милен Стоянов
08 Flag of Bulgaria (bordered).svg Станимир Димитров
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Марко Марков
11 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Христов
12 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Гончев
14 Flag of Bulgaria (bordered).svg Красимир Андонов
18 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Георгиев
20 Flag of Bulgaria (bordered).svg Николай Начев
Нападатели
09 Flag of Bulgaria (bordered).svg Николай Стойчев
77 Flag of Bulgaria (bordered).svg Станимир Баев


Áнастас Атанасов-Тачето

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Асеновец • Гигант (Съединение) • Димитровград • Евроколеж • Загорец • Левски (Карлово) • Марица (Пловдив) • Миньор (Раднево) • Несебър • Поморие • Розова долина • Свиленград 1921 • Сливен 2000 • Спартак (Пловдив) • Стара Загора • Тунджа (Ямбол) •