Тунис (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тунис.

Нощен изглед от Тунис

Тунис е столицата на африканската държава Тунис. Разположен е в северната част на страната на Туниското езеро, свързано с канал с близкото Средиземно море. Населението на града е около 674 100 души (1994).

[редактиране] История

В близост до град Тунис се е намирал град Картаген, главният съперник на Древен Рим в Западното Средиземноморие. От 12 до 16 век при Алмохадите и Хафсидите, които установяват там своята столица, Тунис се превръща в един от най-важните центрове на ислямския свят.

През 1534 Тунис е завладян от Османската империя. На следващата година последният султан Мулаи Хасан, подпомогнат от император Карл V, си връща града и той и наследниците му управляват като васали на Карл V и Филип II до 1574. Османците си връщат града, но след 1591 местните бейове са практически независими и Тунис процъфтява като център на пиратството и търговията.

През 1655 английският адмирал Робърт Блейк е изпратен в Средиземноморието, за да получи компенсации от страните, поддържащи пиратството, за нападаните английски кораби. Само беят на Тунис отказва да плати и Блейк напада арсенала му в Порто Фарина. Това е първият случай във военноморската история, при който брегови батареи са превзети само с артилерийски обстрел и без наземен десант.

Французите окупират града от 1881 до 1956. По време на Втората световна война Тунис е под контрола на силите на Оста от ноември 1942 до май 1943, като остава тяхната последна база в Африка.

От 1979 до 1990 Тунис е седалище на Арабската лига. През 1982 сградите на организацията са бомбардирани от Израел, като над 70 души загиват.