Тура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тура.

Анимирано представяне на структурата на тура на османския султан Махмуд II. В превод от османски турски турата буквално се превежда като Махмуд - Хан - син на - Абдул Хамид - вечния - победител

Тура̀, по-рано тугра (от персийски: طغراء през турски: tuğra[1]), е калиграфски печат или подпис от времето на Османската империя, използван за узаконяване на султански фермани.

История[редактиране | edit source]

Султанските тури включват пълното име на султана и неговата титла, като са изобразени в сложна плетеница, съставени от нишанджии (калиграфи). Както и личните печати на европейските монарси, така и турите са поставяни върху монетите и пощенските марки, издавани от Османската империя. Турите на османските султани са поставяни върху герба на Османската империя.

Турите играят ролята на картушите в Древен Египет. Всеки османски султан е притежавал своя индивидуална уникална тура. Те са били разпространени и в други тюркски държави, като Казанското ханство. По-късно турите продължават да се използват от татарите в Руската империя.

В днешни дни турата продължава умело да се изработва. Така например свои тури имат руският президент Владимир Путин и японският император Акихито.

Страна на монетата[редактиране | edit source]

В българския език „тура“ се нарича страна на монетата, на която има изобразен герб или образ, както някога е стояла турата на султана върху османските монети. Другата страна на монетата се казва „ези“.

Тури на османските султани[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турската буква "ğ" днес не се чете, а служи за удължаване на предходната гласна.