Турандот (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Турандот
Poster Turandot.jpg
Оригиналният плакат от премиерната постановка през 1926 година
Композитор Джакомо Пучини
Либретист Джузепе Адами
Ренато Симони
Основа „Турандот“ от Карло Гоци
Премиера 25 април 1926 г.
Турандот в Общомедия

Турандот е опера в три действия от Джакомо Пучини.

История на операта[редактиране | edit source]

Идеята за сюжета е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е възложено на Джузепе Адами и Ренато Симони. В края на 1920 г. Пучини получава първо действие. Работи четири години върху партитурата. Проучва записи на китайска музика в Британския музей, запознава се с оригинални китайски музикални инструменти. За съжаление не успява да завърши "Турандот". Преди смъртта си пожелава това да направи Франко Алфано.

Първото изпълнение на "Турандот" е на 25 април 1926 г. в „Ла Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини. На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето я е написал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: "Тук свършва произведението на Маестрото". Осветлението на сцената угасва и публиката останава в мъртва тишина. След малко започват възгласи: "Слава на Пучини!"

Роли[редактиране | edit source]

Роля Глас Премиера, 25 април 1926
(диригент Артуро Тосканини)
Принцеса Турандот сопрано Роса Раиса
Император Алтум, неин баща тенор Франческо Доминичи
Тимур, сваления от престола си татарски цар Тимур бас Карло Валтер
Неизвестният принц (Калаф), син на Тимур тенор Мигел Флета
Лиу, робиня сопрано Мария Замбони
Пинг, Великия везир баритон Джакомо Римини
Панг, Майордом тенор Емилио Вентурини
Понг, Великия имперски готвач тенор Джузепе Неси
Мандарин баритон Аристиде Бараки
Принцът на Персия тенор Неназован в оригиналната програма
Палачът (Пу-Тин-Пао) ням Неназован в оригиналната програма
Императорската охрана, помощници на палача, момчета, жреци, мандарини, сановници, 8 мъдреци,
прислужниците на Турандот, войници, знаменосци, музиканти, духовете на кандидатите, тълпа

Сюжет[редактиране | edit source]

Първо действие[редактиране | edit source]

Действието се развива в Забранения град в Пекин. Принцеса Турандот, дъщеря на китайския император Алтум, обявява, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Ако не успее, ще загуби главата си. На обезглавяването на един персийски принц при изгрева на луната, Калаф открива сред тълпата своя баща - сваления от престола си татарски цар Тимур и робинята Лиу. Независимо от жестоката сцена на екзекуцията, Калаф се влюбва в Турандот и решава да изпита силите си в отгатване на гатанките.

Второ действие[редактиране | edit source]

Докато тримата придворни (тримата министри Пинг, Панг и Понг) мечтаят за родните си места, оповестяването на началото на изпитанията ги връща към жестоката действителност в Пекин. Пинг предлага на Калаф да се откаже от отгатването и в замяна да получи сто жени. Калаф отговаря правилно на трите гатанки: "Какво изпълва постоянно сърцето на човека?" - "НАДЕЖДАТА". "Кое гори като пламък, замръзва като смъртта, блести като звезда, а за да осъществи мечтите си, отново пламва?" - "КРЪВТА". "Какво е това, което замръзнало гори и може същевременно да те направи цар и слуга?" - "ТУРАНДОТ". Калаф, виждайки обзетата от паника принцеса, се решава на смърт при едно условие - до сутринта Турандот да открие името му.

Трето действие[редактиране | edit source]

Пекин се пробужда. Турандот заповядва срещу смъртна заплаха да ѝ открият името на неизвестния принц. Лиу, която отдавна крие любовта си към Калаф, е заловена и от страх да не издаде името му, се самоубива. Тази постъпка силно развълнува Турандот, но истинското ѝ преобразяване идва в прегръдките на Калаф. Тя знае вече неговото име: то е ЛЮБОВ!

Прочути ариии[редактиране | edit source]

Част от арията "In questa reggia" (В този дворец).
  • "Signore, ascolta" -- "Господарю, чуй ме" (Лиу)
  • "Non piangere, Liù" -- "Не плачи, Лиу" (Калаф)
  • "In questa reggia" -- "В този дворец" (Турандот)
  • "Nessun dorma" -- "Никой да не спи" (Калаф)
  • "Tanto amore segreto" -- "Толкова много тайна любов" (Лиу)
  • "Tu che di gel sei cinta" -- "Ти която си обгърната в лед" (Лиу)
  • "Del primo pianto" -- "Първата сълза" (Турандот — от последните сцени, недовършени от Пучини)

Външни препратки[редактиране | edit source]