Турийска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Турийска река
42.4869° с. ш. 25.2306° и. д.
42.6083° с. ш. 25.23° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Павел баня
Дължина21 km
Водосб. басейн83 km²
Отток0,5 m³/s
Начало
Мястона 150 m северно
от връх Каваклийка
Сърнена Средна гора
Координати42°29′12.84″ с. ш. 25°13′50.16″ и. д. / 42.4869° с. ш. 25.2306° и. д.
Надм. височина1025 m
Устие
Мястодесен приток на ТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати42°36′29.88″ с. ш. 25°13′48″ и. д. / 42.6083° с. ш. 25.23° и. д.
Надм. височина391 m

Турийска река е река в Южна България, област Стара Загора, община Павел баня, десен приток на Тунджа. Дължината ѝ е 21 km.

Турийска река извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 m северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа на 391 m н.в., на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката" на язовир „Копринка".

Площта на водосборния басейн на Турийска река възлиза на 83 km2, което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Калъдере
  • → Излянска река
  • ← Кавакдере

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум – февруари-май и минимум – юли-октомври. Среден годишен отток при село Турия 0,5 m3/s. Почти ежегодно през лятно-есенните месеци пресъхва.

По течението на реката в Община Павел баня е разположено само село Турия.

По долината на реката на протежение от 16,7 km от извора ѝ до град Павел баня преминава участък от второкласен път № 56 от Държавната пътна мрежа ПловдивБрезово – град Шипка.

В долното течение част от водите на реката се използват за напояване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 506.