Туркополи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Туркополите или Туркопулите (на гръцки: Τουρκόπουλοι, "синове на турците") са местни конни бойци в Мала Азия, които са защитавали християнската кауза по времето на кръстоносните походи.

От художествената литература е повсеместно разпространено вярването, че това са потомци от смесени бракове на гръцкото и турското население в Анатолия, като повечето туркополи са запазили/опазили християнската си вяра, но някои от бившите членове на бандите се обърнали в исляма още като акрити и стратиоти. [1] Като правило туркополите придружават кръстоносците, превръщайки се организационно в модел за подражание за леката кавалерия в кръстоносните държави. Много от християнизираните туркополи са наети от селджуките в Иконийския султанат на служба, или от сирийските православни християни, потомци на асирийците. В Светите земи, тези мъже са познати като отглеждащи и служещи си с бързи коне мобилни леко въоръжени рицари с лъкове и копия, с цел борба и противодействие на мюсюлманските бойци (основно на Саладин и мамелюците). Туркополите са еталона на средновековната лека кавалерия. В сраженията на кръстоносците, те се строявали и вземали участие в бойния ред от втора линия и като втора вълна в атаката, криейки се в задната част тежковъоръжените и бавноподвижни франкски рицари и сержанти.

Туркополите са се ползвали по време на кръстоносните походи с по-различен статус от франкските сержанти, и са подлагани йерархично на редица ограничения, включително са имали отделна столова, като са били и отделени като войнско подразделение от другите кръстоносци. Имали са и свои главатари.Тамплиерите са ги наричали братя-сержанти и са ги използвали като наемни командири на кавалерията на Ордена и на сержантите си. [2]Туркополите вземат участие в неуспешната битка за кръстоносците при Хатин през 1187 г., но в тази битка леката кавалерия на мюсюлманите е била доста по-добре въоръжена, отколкото своите опоненти на бойното поле. [3] Мамелюците са гледали на туркополите като на предатели и не са ги оставяли живи при плен, с което още повече ги настървавали, правейки от тях най-ентусиазираните бойци за християнската кауза (по-надъхани и от франките). Тези от туркополите, които оцеляват след обсадата на Акра, се включват във военните и религиозни ордени от Светите земи. Те се заселват в Кипър, заедно с тамплиерите, както и на островите Родос и Малта с хоспиталиерите. Членовете на тевтонския орден, също наричат ​​леката си кавалерия "туркополи".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Terrence Wise: The Knights of Christ, p. 34, ISBN 0-85045-604-5
  2. Helen Nicholson: The Knights Templar - a New History, p. 118, ISBN 0-7509-3839-0
  3. Steven Runciman: A History of the Crusades - The Kingdom of Jerusalem, pages 489-490, ISBN 521 06162 8

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]