Български извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Турски извор)
Български извор
България
43.0361° с. ш. 24.2845° и. д.
Български извор
Област Ловеч
43.0361° с. ш. 24.2845° и. д.
Български извор
Общи данни
Население1289 души[1] (15 декември 2023 г.)
64,2 души/km²
Землище20,093 km²
Надм. височина265 m
Пощ. код5733
Тел. код069032
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ07357
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Български извор
Исай Данг
(ГЕРБ)
Български извор в Общомедия
Главната улица на с. Български извор – част от пътя София-Варна

Български ѝзвор е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Български извор се намира в Северна България. През селото преминава главният път от София за Варна, а разстоянието до столицата е точно 100 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Някогашното население на селото е изповядвало павликянството, като по-късно е преобърнато в мюсюлманската религия. Днес в селото освен помаци живеят и християни, преселили се след Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

След Руско-турската война от 1878 в селото килиен учител е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен. До 1934 г. селото се нарича Турски извор.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Около 40% от населението изповядва източноправославна религия а останалите 60% се определят, като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1038.[2]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище в селото носи името на Апостола на свободата Васил Левски. В селото има читалище, носещо името на Христо Ботев, основано през 1897 г. с действащи самодейни колективи, богата библиотека от 17 800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“. В селото функционират още православна църква „Св. св. Кирил и Методий“, построена преди 100 години, детска градина с детска ясла. Има полицейско управление, здравна служба и разрушена османска джамия от 1850 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 12 и 13 юли се провежда съборът на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Български извор
Починали в Български извор
Свързани с Български извор
  • Асен Попаврамов, български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов), изселен в с. Български извор от комунистическия режим [4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  4. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 11.