Турско националноосвободително движение в България
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на интернет източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Турско националноосвободително движение в България | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1985 г. |
| Закрита | 1986 г. |
| Ръководител | Ахмед Доган |
Турското националноосвободително движение в България е нелегална организация на български турци, противопоставяща се на т.нар. „Възродителен процес“.
Основана във Варна през юли 1985 година, тя просъществува до лятото на 1986 година, когато е разбита от Държавна сигурност, около 200 участници са арестувани, а 18 от тях са осъдени и вкарани в затвора.[1][2] Според множество косвени данни в създаването на организацията активна роля играе самата Държавна сигурност.[2] Организацията е предшественик на ДПС.
Kато „неформална“ тя цели да огласи провеждащия се в България „Възродителен процес“ зад граница, провежда пропаганда и агитация сред населението по места, организира протести.
На учредителното събрание на организацията участват Сали Ахмед, Касим Дал и Неджеметин Хак и още двама души, всички от село Дръндар, един от Провадия, двама от Шуменско и единадесет от Толбухински окръг (дн. Добричка област), макар ученик включва се и Рушен Риза, за който се установи, че се е подвизавал и като агент на ДС под псевдонима „Петър“, Агент Петър, като даже впоследствие е станал началник на политическия кабинет на Мехмед Дикме.
Организацията първоначално е оглавявана от Неджметин Хак, неин идеолог е Ахмед Доган. Бъдещият лидер на ДПС[1] по това време е агент на Държавна сигурност.[3]. Той ѝ налага своята концепсия за ненасилствени форми на борба и разграничаване от тероризма. В изготвената от Ахмед Доган „Програмна декларация на Турското националноосвободително движение в България”, в т. ІІІ. Основни задачи на ТНОДБ, Б. Форми на политическа борба, се предвижда като задача „Организиране на митинги и демонстрации (походи) за освобождаване на задържаните народолюбци и членове на ТНОДБ.”
Колкото и да е странно за една противодържавна организация, като се афишира, тя не цели придобиване на автономия или отцепване на територии и присъединяване към Турция, защото счита, че хората, чиито интереси защитава са много по-близки с българите, отколкото с анадолските турци и турската държава. Целите ѝ са възстановяване на арабско-турските имена, ислямски обичаи и изяви на традиционен език и култура и да бъдат признати за малцинство. Не е ясно доколко е използвана от турските и българските служби да прокарване на техните цели.
Мястото на Доган в организацията е спорно. Сали Ахмед и Емин Хамди, участници в организацията, твърдят, че той не е сред нейните основатели, а се присъединява към организацията и я оглавява през 1986 г., „като по-образован“.[4] Според ДПС, по това време той „основава нелегална организация във връзка с насилствената смяна на имената на турците в България.“[5] През 1992 г. бившият висш служител на разузнаването Радослав Райков заявява, че Ахмед Доган е внедрен в организацията, а след това е осъден, заедно с други нейни ръководители, за да му бъде изградена легенда с оглед на бъдещо прехвърляне на разузнавателна работа в Турция.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Горчева 2009.
- ↑ а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 179.
- ↑ Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 2007.
- ↑ Интервю пред в-к Черно море на Сали Ахмед и Емин Хамди, 10 януари 2005[неработеща препратка]
- ↑ ДПС 2006.
- ↑ Капитал 1997.
- Горчева, Даниела. За тези събития трябва да пише в учебниците, казва Михаил Иванов в интервю на Даниела Горчева // Mediapool, 2009. Посетен на 19 ноември 2009.
- Ахмед Доган – Председател на Движение за права и свободи // ДПС, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-03-09. Посетен на 26 март 2010.
- Доган – пет години по-рано // Капитал, 1997. Посетен на 26 март 2010.
- Решение №14/04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2007. Посетен на 26 март 2010.[неработеща препратка]
