Турцизация по българските земи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението й, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци. Турцизацията по нашите земи обикновено е рeзултат на предшестваща я културна асимилация - т. нар. ислямизация.

Самото име на "турци" се появява в българската книжнина през втората половина на 18-ти век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-ти век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни". В самата Османска империя съществуват два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец). Самото название турчин дори през 19 век не е престижно и се отнася за тюркски говорещите номади и селяните в анадолските села. До признаването на български миллет през 19-ти век, българите имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност както рум миллета, тоест те били изгубили националното си самосъзнание.[1] Самата миллетска система дава редица законови и практически привилегии на мюсюлманите, което стимулира християните да приемат исляма.

Голям принос има въведения от султан Мурад I през 1360 година „Кръвен данък“, при който деца биват насилствено взимани в „Еничарския корпус“, забравяйки за своя род. Робството било официално регламентирано със закони, а страната била покрита с робски пазари[2]. Влияние оказва също и похамеданчването на населението. Този процес ясно бива описван в старите български песни на българския фолклор. След освобождението на България, и падането на комунизма, през 1990 година е създадена етническата партия ДПС, която прави опити да изгради сред българите мюсюлмани турско самосъзнание.[3]

Кръвен данък[редактиране | edit source]

Цитати на турски и френски учени относно Кръвния данък (Девширмето)[4]:

„В Румелия законът Девширме е много важен в две отношения: от една страна… да се подготвят войници в центровете за еничари, и, от друга – да се увеличава ислямското население и по този начин Румелия постепенно да бъде турцизирана“
„За малко повече от два века през училището за еничари в Алжир са минали около 500 000 български деца. Градът, в който се е намирало училището, и до днес се нарича Bogari.“

Потурчвания[редактиране | edit source]

През 16 и 17 век са били потурчени българи в Ловчанско, Тетевенско, Свищовско, Никополско и Търновско. Лудогорието (Делиорманът), което в 16 век е бил все още с преобладаващ български етнически характер, след 17 век придобива мохамедански облик чрез колонизация и насилствено потурчване на християнското население, което се слива с гъстата османска маса и изгубва родния си език. Такава съдба сполетява много българи през 17 век в Разлог, Крупник и района на река Брегалница[5]. Пространен документ описващ това време е ръкописът на поп Методий Драгинов за ислямизирането на Чепино, макар автентичността му да се оспорва, данните за насилия се потвърждават и от други подобни свидетелствата като Летописa от Баткун и известната Беловска хроника, фолклорът и краезнанието - разказа за "Помохамеданчването на Давидковци" на Юсеин Ашов публикуван от Васил Дечов в сп. „Родопски напредък” в 1912 г., от изворни народни песни като "Фатма турцки не знае", от агиографията - житията на ред мъченици загинали, но неотстъпили вярата си и най-важно от демографските данни на турските регистри за 17 век сочещи масова смяна на вярата точно по това време, от археологическите останки от разрушени църкви, манастири, християнски гробища и пр., както и документираната провеждана политика на аналогични процеси за налагане на исляма в Босна и други балкански страни, показват красноречиво случилото се в 17 век.

Мюсюлманско население в селата от Чепинското корито според турските регистри - мюсюлмани/християни [6]
Селища 1516 г. 1595 г. 1712 г. 1842 г.
Баня 4 / 50 18 / 88 118 / 4 200 / 0
Дорково 3 / 135 18 / 88 91 / 18 107 / 0
Костандово 1 / 87 49 / 47 190 / 2 210 / 0
Корова 0 / 46 1 / 46 115 / 2 116 / 0
Лъджане 7 / 100 9 / 74 95 / 3 146 / 0
Ракитово 6 / 85 92 / 96 189 / 12 248 / 40
% мюсюлмани/християни 4% / 96% 30% / 70% 95% / 5% 96,3% / 3,7%

Селата Баня и Лъджане днес са квартали на Велинград.

Родопите[редактиране | edit source]

През 17 век поп Методий Драгинов от село Корова в летописна бележка описва Потурчването на Чепино в Родопите.

Герлово[редактиране | edit source]

Установено е, че турското население в Герлово представлява потурчени и ислямизирани българи. В северната част на тая последна област потурчването е било завършено навярно в 18 век, както за това свидетелствува не само нейната топонимия и много чисто български остатъци в говора на тамошните турци, но и запазени сред тях български фамилии имена[7].

След Освобождението[редактиране | edit source]

За ислямизираното от османците местно българско население наричано от турците и "Дьонме" (приели чужда вяра) великият везир на Османската империя и бивш управител на Дунавския й вилает, Мидхат паша в своята статия „Турция: Минало, настояще, бъдеще“, публикувана във френското списание „Научен преглед за Франция и чужбина“, No 49, 1878 г., с. 1152, сридетелства:

„... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български.“

Известният английски журналист Баучер, живял в продължение на 32 години в България, като кореспондент на автортентия вестник „Таймс“, срещал се с огромен брой българи мюсюлмани, посещавал многократно Родопите и другите райони в които те живеят, пише в своя статия: „Родопските помаци или по-правилно — българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.“

Сред българомохамеданите[редактиране | edit source]

През 1990 година се регистрира етническата партия ДПС, лидерът на партията Ахмед Доган заявява, че като негова втора мисия ще е, да направи всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание[8].

През 2006 година телевизия СКАТ излъчва документалния филм „Новото робство“, в който български мюсюлмани от родопските села заявяват че са турци, с думите: „..щом си мюсюлманин, значи си турчин“[9]. През 2008 година, якорудчанинът Живко Сахатчиев представя в залата на Историческия музей в Благоевград книгата си „Якоруда - българската драма“, обвинява ДПС за процесите на потурчване в Якоруда, и цитира думи на Ахмед Доган от 1993 година: „Ние няма да позволим нито на Президент, нито на Народно събрание, Правителство и Изпълнителна власт да се бъркат в нашите работи в Западните Родопи“[10].

Източник[редактиране | edit source]

  1. Schurman, Jacob Gould. The Balkan Wars: 1912–1913. 2. Cosimo, 2005, [1916]. ISBN 978-1-59605-176-8. с. 140. Посетен на 20 December 2011. There is historic justice in the circumstance that the Turkish Empire in Europe met its doom at the hands of the Balkan nations themselves. For these nationalities had been completely submerged and even their national consciousness annihilated under centuries of Moslem intolerance, misgovernment, oppression, and cruelty. ... none suffered worse than Bulgaria, which lay nearest to the capital of the Mohammedan conqueror.
  2. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=238:------1396--1878&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  3. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=24989&edition_id=388&format=html
  4. http://tangrabg.wordpress.com/2011/03/12/kravniqt-danak-ne-e-spiral/
  5. http://www.pravoslavieto.com/books/history_bpc/3.htm
  6. Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското коритор сп. Либерален преглед
  7. http://www.kroraina.com/knigi/pm3/pm_seldzhuci_6_3.htm
  8. http://razuznavane.com/?p=268
  9. http://www.sporedzakona.com/silvia/filmi/novoto_robstvo.html
  10. http://www.bgelections.net/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0058&n=59520&g=

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]