Ту-128

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ту-28/Ту-128
Tu-128-2.jpg
изтребител-прехващач
Описание
Производител ОКБ Туполев
Първи полет 1959
В експлоатация от 1963
В експлоатация до 1999
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 27.2
Размах на крилете 18.1
Площ на крилете 80 м³
Височина 7.0 м
Тегло (празен) 24,500 кг
Тегло (пълен) 40,000 кг
Двигател 2 х АЛ-7Ф-2
Мощност 107.9 кН всеки дв.
Максимална
скорост
Мах 1,65-1,74
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
3,200
Въоръжение
Ракети 4 ракети въздух-въздух Р-4 (обичайно две Р-4Р с радиолокационно и две Р-4Т с инфрачервено насочване)

Туполев-128 (по означение на НАТО: Fiddler, в превод от английски - Цигулар) е съветски изтребител-прехващач с далечинен радиус на действие.

Създаден от Обединено Конструкторско Бюро "Туполев".

История[редактиране | edit source]

През 1955 година Съветската противовъздушна отбрана (ПВО), изпитвала нужда от нов прехващач, с далечинно действие, за отбраната на въздушното пространство на СССР. Предвид огромната площ на която се разпростира СССР, дори страни с по-добра развита икономика, не можели да си позволят да покрият цялата територия наземни ПВО установки. За тази цел съветската армия се нуждаела от самолет с мощна радарна установка и ракети тип „въздух-въздух“, като за целта ръководството на страната натоварва ОКБ „Туполев“, да проектира такава машина. Бюрото разработва изтребител-прехващач, приличащ на бомбардировачите Ту-105 (Ту-22).

Разработеният под индентификационен номер „Ту-102“, прави първия си полет през 1959 година, като малко след това е преименуван в „Ту-28П“. Серийното производство на машината започва през 1963 година, като името е сменено отново, вече окончателно на самолета е поставено найменованието „Ту-128“.

Основан на базата на неудачния модел бомбардировач Ту-98, който имал широки и ниско разположени стреловидни крила, снабдени с крилни отсеци и ниско разположени стабилизатори. Два турбореактивни двигатели „АЛ-7Ф-2“ били разположени във фюзелажа. За разлика от Ту-22, самолета нямал вътрешен оръжеен отсек. Въоръжението се закрепвало на крилата, на специални пилони, а вътрешността на самолета била използвана само за огромните горивни резервоари с които бил снабден. Ту-28П имал две разделени кабини за двама пилоти, разположени една зад друга.

Както предполагали чуждестранните специалисти, в Ту-102 имало голям радар. Ту-28П имал огромен носов обтекател за топлорадиолокационната система за управление на ракетното въоръжение „Смерч-100“, с радиус на следене, примерно 50 километра и възможност за прехващане на цели на около 40 километра. Благодарение на голямата дистанция на която работи бордовата радио-локацинна система, не било необходимо да се прави заход точно зад целта, нито било необходима помощта на наземните РЛС за прехват, самолета можел да прехване целите самостоятелно.

В автономни бойни действия, не били необходими допълнителни данни за положението на въздушните цели, Ту-128 разчитал изцяло на собственото оборудване. Това дава възможността да бъде използван в районни в които нямало системи за автоматично насочване. По-късно, самолета лети в група със самолет за Далечинно радио-локационно наблюдение Ту-126. Като чист прехващач, Ту-128 нямал на борда оборудване за радио-електронна борба (РЕБ) или защитни системи за прадупреждение при радио-локационно облъчване, както в прехващачите, произведени от КБ „Сухой“.

С голямото натоварване на крилата, лошата видимост на пилотите и простото оборудване Ту-128, бил сравнително слабо маневрен. В началото е предназначен за унищожаване на бомбардировачи на НАТО, такива, като B-52 а не за въздушен бой с по-малки самолети.

Въоръжението на Ту-128 влючва 4 ракети въздух-въздух „Bisnovat R-4“, обичайно две Р-4Р с полу-активно радарно насочване и две Р-4T с инфрачервено насочване „SARH“, подвесени на пилони на двете крила на машината. Въпреки, че тези ракети остаряват бързо след пуска на машината, те никога не биват заменени с по-модерни.

Серийното производство е спряно през 1970 година, като дотогава са произведени 188 самолета. През 1971 година са произведени 10 учебни машини, като 4 от тях са преоборудвани в изтребители, наречени ТУ-128УТ, с допълнителна предна кабина на мястото на радарната установка. Направени са подобрени версии, назовани Ту-138 и Ту-148, но тези проекти са замразени, преди да започне внедряването им.

Бойно използване[редактиране | edit source]

Прототип на Ту-128

Единствените бойни операции, в която Ту-28 взима участие и са огласени, били унищожаването на шпионскш сонди на НАТО, но е възможно да има и други, които не са огласени. .

Две трети от произведените машини, остават на въоръжение до края на 90-те години на ХХ век. Производството им е спряно, след като излизат много по-модерни машини, като например МиГ-31, но въпреки това, в СССР остават на служба до 1992 година.

Варианти[редактиране | edit source]

  • Ту-102 — прототип, построен е само един.
  • Ту-28П — първия сериен вариант.
  • Ту-128 — окончателен вариант.
  • Ту-128М — модернизиран самолет с разширении възможности за прехват на ниско летящи цели.
  • Ту-128УТ — учебен вариант с допълнителна предна кабина, на мястото на радара.
  • Ту-138 — подобрен вариант, разработката е замразена.
  • Ту-148 — подобрен вариант, разработката е замразена.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Ту-128
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация