Ту-134
| Ту-134 | |
| Тип | Пътнически самолет |
| Производител | Харковски авиационен завод |
| Конструктор | КБ Туполев |
| Първи полет | 29 юли 1963 година |
| Въведен в експлоатация | 1967 година |
| Състояние | активен |
| Използван от | Аерофлот |
| Произведен | 1966 — 1984 |
| Произведени бройки | 852 |
Туполев Ту-134 (условното наименование на НАТО: Crusty — «Дерзкий» на български «дързък») е съветски пътнически самолет за средни и къси разстояния. Разработен в началото на 1960-те години в Туполев, влязъл в серийно производство през [[1966 година и произвеждан до 1984 година година на Харковския авиостроителен завод. Той е един от най-разспространените самолети, разработвани в Съветския Съюз. Общо са построени 852 машини. Първия полет е извършен на 29 юли 1963 година, а редовната му работа в авиолиниите започва от септември 1967 година. Ту-134 е бил използван също в страните от бившия соцлагер.
Съдържание |
[редактиране] История
В началото на 60-те години на XX век основният летателен парк за самолети за къси разстояния в СССР и другите бивши социалистически страни бил съставен предимно от витловите Ил-14, които побирали не повече от 36 пътници. В това време гражданската авиация навлязла в реактивната епоха. Първият в СССР реактивен самолет бил Ту-104, използван предимно за полети на дълги разстояния и за по-натоварените вътрешни линии, докато по останалите маршрути се използвали морално остарели самолети. Повишила се нуждата от самолети с далечина на полета над 2000 км и крейсерска скорост 800-900 км/ч, за не по-малко от 40 пътници, които да се използват на и на къси разстояния.
През 1960 година Генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов имал гост - президента на Франция, който пристигнал с новия реактивен самолет «Каравела». Хрушчов поръчал на Туполев да направят аналог на "Каравел".
Първият Ту-134 не бил проектиран като напълно нов самолет, тъй като в конструкторското бюро имали идея да модернизират Ту-124. Конструкторите удължили корпуса на машината, преместили двигателите от крилото в опашната част, заменили хоризонталните стабилизатори с Т-образни. Проектът бил разработван под наименованието Ту-124А през 1961 година. Първите два опитни екземпляра (б/н СССР-45075, −45076) били готови през 1963 година. През юли същата година самолетът за първи път се издигнал в небето.
[редактиране] Изпитания
Полетните и сертификационните изпитания започнали през пролетта на 1963 година. През 1965 година самолетът получил наименованието Ту-134. Тогава било прекратено производството на Ту-124. Серийното производство на новия Ту-134 започнало през 1966 година. Ту-134 се произвеждал в Харковския авиостроителен завод в продължение на 18 години (от 1966 до 1984 година).
Самолетът бил разработен за къси и средни разстояния, на които летят малко на брой пътници. Първоначално се предвиждало да бъде произвеждан серийно с 56 места (50 в салон с две класи). От първата серия, която била предназначена за линиите в СССР, поръчката била отказана и било решено броят на местата в салона да бъде увеличен на 72.
През 1965 година били произведени 9 предсерийни самолета (б/н СССР-65600 … −65608) за полетните изпитания. На тези самолети нямало реверс (обратна тяга на двигателите) и поради това необходимата дължина на пистата за кацане била прекалено голяма по тогавашните стандарти. Туполев имало идея да се използват спирачни парашути като при Ту-104. Тази идея отпаднала, а междувременно започнало производството на двигатели с реверс (от 70-те години). Първите произведени модели, част от които внесени и в България за БГА "Балкан", не разполагали с реверсивни двигатели, а ролята на въздушната спирачка играел метален щит под фюзелажа (корпуса) на самолета. Щитът се спускал със самостоятелно управляем хидравличен механизъм, след поставянето на задкрилките в максималното отклонение от 40 градуса. Това налагало заходите да се изпълняват при необичайно високи обороти на двигателите, тъй като щитът създавал силно допълнително съпротивление. Тази техника на конфигуриране при заходите и кацане по-късно е използвана при BAe-146.
[редактиране] Начало на експлоатацията и по-нататъшната модернизация
Първите серийни самолети били предадени на Аэрофлот през 1966 година. През септември 1967 година бил извършен първия търговски пътнически полет по линията Москва - Сочи. Първите три години Ту-134 бил използван за международните линии, а през лятото на 1969 година започнало редовното обслужване на вътрешните линии Москва - Ленинград и Москва - Киев.
През 1970 година била разработена модификацията Ту-134А. Самолетът бил удължен с половин метър, двигателите разполагали с реверс, премахнат бил спирачният щит, а местата в салона били увеличени до 76. В резултат максималната далечина на полета от 3100 км се съкратила на 2770 км, а с максимален товар дори на 2100 км. На самолетите за износ не се предвиждало да работи щурман заради поставената система за навигация РЛС.
В началото на 1972 година по-голямата част от международните линии на "Аэрофлот" се обслужвали с Ту-134, като от вътрешните линии този самолет бил използван постоянно по 12 линии от Москва до Баку, Ереван, Киев, Кишишев, Краснодар, Ленинград, Омск, Рига и Сочи. На 18 май 1972 година около Харков се разбива Ан-10. В катастрофата загиват 116 човека и полетите с този тип самолети незабавно са прекратени. През 1973 година заради явна грешка в конструкцията, употребата на Ан-10 е прекратена напълно. На много от руските летища започнало мащабно преоборудване на полосите за Ту-134.
През 1980 година започнало производството на самолетите Ту-134Б. В тази модификация постът на штурмана е премахнат окончателно, в салона вече има място за 96 пътници. Излетната маса достига 47 тона. Започва разработването на Ту-134Д с увеличена мощност на двигателите (до 8400 кгс), но скоро работата по този проект е прекратена.
[редактиране] Конструкция
| Технически характеристики на двигателя | |
| Д-30[1] | |
|---|---|
| Тяга в режим излитане | 12 000 кгс |
| Тяга в крейсерски режим | 2750 кгс |
| Среден разход на гориво: | |
| при излитане | 0,5 |
| в крейсерски режим | 0,7 |
| Температура на газа пред турбината | 1154 °C |
| Тегло с двигателите | 2 640 кг |
| Дължина | 6000 мм |
| Диаметър | 1640 мм |
Ту-134 е изпълнен в схема двумоторен целометалически нископлан със стреловидно крило (ъгъл на стреловидност - 35°). Крилен механизъм - еднокилови задкрилки, елерони и въздушни спирачки (интерцептори; спойлери); без предкрилки. Площта на крилата е 127.3 m2. Фюзелажът е заимстван от Ту-124, но е удължен със 7 метра. Оперението е Т-образно. Шаси - прибиращо се, триопорно. Предната опора се прибира под пилотската кабина, а останалите две - в специални кухини в крилата. Основните стойки имат две оси.
Особеност на самолета са остъкленият нос (в първоначалните модификации), където се е намирал щурманът, както и спирачният щит (отпаднал след поставянето на реверсивни двигатели).
[редактиране] Двигател
Газотурбинните двигатели са поставени в опашната част на корпуса, под 4 градуса разлика навътре спрямо оста на самолета. Серийно на Ту-134 са били поставяни турбоеактивни двуконтурни двигатели Соловьов - Д-30 (ПС-30). Двигателите са изпълнени по двувалова система, състоят се от компресор, разпределителна кутия на агрегата, горивна камера, турбина и изходно устройство с реверс (първата модификация лети с двигатели Д-20П-125). Запускът на двигателите се осъществява от въздушен стартер, системата на възпламеняване е електронна, а омаслителната система на двигателите използва минерални и синтетични масла.
[редактиране] Експлоатация
Самолетите от семейството на Ту-134 се произвеждат в град Харков в периода 1966 - 1984 година. Общо за 18 години са били конструирани 853 самолета. В момента на спиране на производството Ту-134 е на второ място по брой произведени съветски пътнически самолети (отстъпва само на Як-40 и е най-масовият самолет в СССР за средни разстояния.
За дългите години на експлоатация Ту-134 е показал своята надеждност и икономичност, отговарящи на изискванията на неговото време. По показателя за благонадеждност той е почти безотказен. До неговото създаване не е имало самолет, който да може да излита при сила на насрещния и страничния вятър от 20 метра в секунда. В условията на СССР повечето летища имали по една писта (т.е. не било възможно използването на "удобна" спрямо вятъра писта).
След като ИКАО утвърждава Глава 3, решение 16 от 2002, с което се въвеждат ограничения на шумовите норми в страните от ЕС, полетите на Ту-134 по тези маршрути са прекратени, което налага машините да летят само за вътрешните полети в Русия и останалите страни от ОНД. След катастрофата на Ту-134, експлоатиран от «Курумоч», през март 2007 година е обявено, че през 2015 година употребата на тези самолети ще бъде изцяло прекратена.
До началото на 1990 година паркът от Ту-134 (само в СССР) е превозил повече от 500 млн. пътници. До началото на 2006 година в света се експлоатират 245 самолета от този вид, като само в Русия машините са 162. През 2007 година числото на Ту-134 в Русия е съкратено до 146, а през 2008 година - до 117. През 2009 г. работят едва 100 машини. Ту-134 се заменя с Boeing 737, Airbus A319, Ан-148. Като замяна на последните бракувани бройки се предвижда да се използва проектът SSJ.
[редактиране] Модификации
[редактиране] Ту-134 (1966—1970)
Базовата модификация е с остъклен нос. Самолетите от първата серия превозват 64 пътници, а по-късно - 72 пътници. На първия Ту-134 били поставени двигатели Д-20П-125(2 х 5800 кгс). Първоначално се срещал под името Ту-124А. През 1969 г. е бил представен на авиосалона в Бурже. Общо от първата серия са произведени 80 самолета, като 2 от тях са опитни 1963 година, а 9 - предсерийни 1964 - 1965 година. Тази модификация не разполага с реверс и спирането след кацане се осъществява с помощта на въздушен щит, разположен под корпуса на самолета.
[редактиране] Ту-134А (1970—1980)
Първата серийна модификация. Самолетът бил произвеждан от април 1970 година до 1980 година. На Ту-134А били сложени подобрените двигатели Д-30 втора серия, с намален разход на гориво и с реверс. Корпусът на самолета е удължен с 2.1 метра, броят на пътническите места е увеличен.
- Ту-134А-2 - самолет с плътен, метален нос.
- Ту-134А-3 - втора серия с усъвършенставани двигатели Соловьов Д-30 трета серия.
- Ту-134АК - самолет със салон с първа класа с 24 места и салон "лукс" с 13 места. Отличавал се с наличието на втора врата за качване/слизане на пътниците. Част от самолетите са преоборудвани за свързка. Произвеждали се основно за нуждите на ВВС.
[редактиране] Ту-134Б (1980—1984)
Модернизиран Ту-134А-3. Серийно произвеждан от март 1980 година. Местата били увеличени до 80. В носа била поставена РЛС «Гроза-134». Някои модели Б имат увеличен запас от гориво.
- Ту-134Б-3 — увеличен брой пътници - до 96; двигатели Д-30 трета серия.
- Ту-134БВ — модификация за доставка на апарати на голяма височина и пуск в Космоса.
[редактиране] Други
- Ту-134ЛК - летяща лаборатория за подготовка на космонавти.
- Ту-134М - проект за модернизиране на Ту-134Б. На самолета се предвиждало поставянето на двигатели Д-436Т1-134 и ново оборудване. Разработван е през 1993 година.
- Ту-134С - проект за товарен самолет на базата на Ту-134А.
- Ту-134СХ - самолет за работа в селското стопанство.
- Ту-134УБЛ - тренажор за пилоти на авиацията на военноморския флот и стратегическите бомбардировачи. Самолетът се отличава с особения нос, приличащ на този на бомбардировачите Ту-22М и Ту-160.
- Ту-134УБЛ-Ш - тренажор за щурмани на авиацията на военноморския флот и стратегическите бомбардировачи. От Ту-134УБЛ се отличава с допълнителното място за щурман в носовата част и прицелно-навигационния комплекс НК-45 (поставен и на Ту-22М3), както и с двата бомбодържателя МБД-3-У9 в долната част на корпуса.
- Ту-134Ш (Ту-134УЧ) - самолет за тренировка на щурмани от авиацията на военноморския флот и стратегическите бомбандировачи. В пътническата част има допълнителни 12 работни места. В носовата част има радиолокационна система «Рубин-1» или «Инициатива». Познат е под варианта - Ту-134Ш-1 (за групово обучение на пилоти и пускане на бомби със самолети Ту-22 и Ту-22М), както и Ту-134Ш-2 (за подготовка на щурмани от фронтовата авиация).
- Ту-134Ш-СЛ - летяща лаборатория за изпитания на радиолокационно оборудване.
[редактиране] Летателно-технически характеристики
| Ту-134А[2] | Ту-134Б[3] | Ту-134Ш[4] | |||
|---|---|---|---|---|---|
|
|
|||||
| Дължина | 37,1 m | 37,1 m | 37,1 m | ||
| Размах на крилата | 29 m | 29 m | 29 m | ||
| Височина | 9,02 m | 9,02 m | 9,02 m | ||
| Диаметър на фюзелажа | 2,9 m | 2,9 m | 2,9 m | ||
|
|
|||||
| Екипаж | 4 | 3 | 3 | ||
| Максимален брой пътници | 68 | 96 | 12 | ||
| 1-ва класа | 8 | 8 | — | ||
|
|
|||||
| Излетна маса | 43 t | 47,6 t | 47 t | ||
| Комерсиална маса | 8,2 t | 9 t | — | ||
| Маса при кацане | 43 t | 43 t | 43 t | ||
| Запас от гориво | 14,4 t | 13,2 t | 16,5 t | ||
|
|
|||||
| Крейсерска скорост | 850 km/h | 880 km/h | 885 km/h | ||
| Далечина на полета | 2100 km | 2020 km | 1890 km | ||
| Таван на полета | 12 100 m | 10 100 m | 11 900 m | ||
| Нужна дължина на пистата | 2400 m | 2850 m | 2400 m | ||
[редактиране] Катастрофи
По даннни от началото на 2008 година са катастрофирали 69 самолета Ту-134 от различни модификации.
[редактиране] Бележки