Ту-22М

Туполев „Ту-22М“
	Туполев „Ту-22М“
	бомбардировач-ракетоносец
Описание
Страна производител	СССР
Производител	ОКБ Туполев
Произведени бройки	497
Първи полет	20 юни 1977
Използван от	Военновъздушни сили на Русия; Военновъздушни сили на Украйна
В експлоатация от	1983
Тактико-технически данни
Екипаж	4
Дължина	42,46
Размах на крилете	34,28 разгънати, 23,30 събрани
Площ на крилете	183,57/175,8 м²
Височина	11,1 м
Тегло (празен)	112000 кг
Тегло (пълен)	124000 кг
Двигател	ТРДДФ НК-25
Мощност	2 x 25000 к.с.
Макс. скорост	2300 км/ч
Далечина на полета без допълнителни резервоари	1850 км
Далечина на полета с допълнителни резервоари	6500 км
Таван на полета	13300 м
Въоръжение
Оръдие	оръдие ГШ-23 (23 мм)
Ракети	3 свъръхзвукови крилати ракети Х-22МА; 10 хиперзвукови аеробалистични ракети Х-15
Бомби	конвенционални или ядрени, свободно падащи бомби
	Ту-22М в Общомедия

Ту-22М (условно наименование на НАТО - Backfire) е съветски свърхзвуков ракетоносец-бомбардировач с променлива геометрия на крилата. Въпреки означението си, самолетът не е модернизация на Ту-22.

История на създаването и бойна биография[редактиране | редактиране на кода]

Успешните проекти с изменяема стреловидност на крилата МиГ-23 и Су-17 повлияват съществено за създаването на нов бомбардировач, базиран на Ту-22. Първият прототип на Ту-22М е обозначен като „Самолет 145“ и е базиран на оръжейната система на предшественика си Ту-22. Продукцията започва през 1967, а последният самолет е сглобен 30 години по-късно – през 1997. Общо за този период са произведени 497 бройки в различните му модификации. Ту-22М постъпва на въоръжение в стратегическата авиация на съветските ВВС през 1974. В същата година бомбардировачът е приет и в съветската морска авиация. През 70-те Ту-22М извършва няколко симулирани атаки срещу американски самолетоносачи. Самолетът неколкотратно навлиза във въздушното пространство и на Япония. Първото бойно използване на Ту-22М е по време на съветската война в Афганистан. В периода 1987-1989 самолетът бомбардира различни цели с конвенционални боеприпаси. Самолетът е използван и при бомбардировките над Грозни по време на първата война в Чечня. Според шведски военни, на 23 март 2013 двойка Ту-22М3, подкрепена от изтребители Су-27 симулира нападение над Швеция, а шведските ВВС не успяват да реагират навреме.^[1]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Ракетното въоръжение на Ту-22М3 се състои от една ракета (под фюзелажа) или две ракети (под крилото) Х-22Н, предназначена да унищожава големи наземни или морски цели от разстояние 240 – 500 км. Освен това бомбардировачът е въоръжен с хиперзвукова ракета с малък обсег за унижожение на стационарни наземни цели или радио-локационни станции (РЛС). Шест ракети от този тип могат да се разположат във фюзелажа и още четири на външни точки на окачване под фюзелажа и крилото.

Бомбите, които Ту-22М3 може да носи са както конвенционални, така и ядрени. Общата им маса може да достигне 24 000 кг.^[2]

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Ту-22М0 – На 28 ноември 1967 година Съвета на министрите на СССР издава постановление № 1098—378, според което на ОКБ Туполев се възлага задачата да проектира модификация на Ту-22К под означението Ту-22КМ с крило с изменяща се геометрия и два двигателя „НК-144“. Така е поставена началото на проекта за създаване на Ту-22М.
Ту-22М2 – Това е първата масова модификация на самолета. По-важните промени включват удължени крила и нови въздухозаборници по примера на F-4 Phantom.
Ту-22М3 – Тази модификация прави първия си полет през 1976 и е приета на въоръжение през 1983. Новостите при нея са нови по-мощни двигатели „Кузнецов НК-25“, въздухозаборник подобен на този при МиГ-25, по-мощен радар, подобрена навигационна и прицелна системи.
Ту-22М3М – Модернизация на М3 варианта. Включва използването на по-голям спектър оръжия, модернизация на радио-електронното оборудване, намаляване радиолокационната забележимост на самолета и подобряване на неговите аеродинамични качества. До 2020 година Руските ВВС планират да модернизират 30 самолета до този стандарт.