Тъкачен стан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тъкачен стан, изложен на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата село Орешак. Елементи от конструкцията - на преден план кросно с основа, следват нищелки, бърдо, кросно за намотаване изтъкания плат
Тъчане на ръчен стан в Словакия. Тъкачката уплътнява "вътъкът" на платното с бърдото. Вижда се "пазвата" създадена от нищелките за прокарване на совалката

Тъкачният стан е устройство (машина) за тъкане на платове или черги (тъкани). Основното предназначение на тъкачния стан е да държи отделните конци (нишки) на тъканта опънати. По този начин е възможно преплитането на отделните надлъжни и напречни конци (прежда). Първоначално тъкачните станове примитивни, изработени от дърво. Всички операции с тях се извършват ръчно. По-късно са създадени механизирани станове с различни конструкции. Независимо от механизирането на процеса и скоростта на тъкане, принципът на действие и създаване на тъканите остава един и същ.

Конструкция на ръчния стан[редактиране | edit source]

Ръчния, за домашна употреба стан, е устойчива конструкция от греди под формата на паралелограм. Състои се от два масивни дървени цилиндъра, поставени в двата края - за намотаната основа и след процеса тъкане за навиване на изтъкания плат. Тези цилиндри са популярни с наименованието кросно. Тъй като в процеса на тъкането нишката трябва да е добре опъната, и двете имат възможност да се въртят около оста си за натягането на нишките от основата и да се застопоряват. Всяка отделна от намотаните нишки след това преминава през т. нар. нищелки. Те са най-малко две, но могат да бъдат и повече. Нищелките чрез педали се задвижват във вертикална посока. Така два съседни конеца прокарани през нищелките винаги имат различно пространствено положение - единият е нагоре, а другият е надолу. Непосредствено до нищелките (в посока на тъкача) се намира т. нар. бърдо. Представлява масивна дървена рамка с вградена решетка от здрави вертикално поставени дървени пластинки. Подобно на гребен за коса нишките за основата разделени преминават свободно в цялото работно пространство на бърдото. Но с него прокараната напречно на основата нишка се приплесква към прокараната преди това. Совалката е носителката на напречно поставяния конец (вътък). И накрая изтъканото се навива на второто кросно.

Действие на ръчния стан[редактиране | edit source]

Предварително се прави т. нар. насноваване на нишките за основата за цялата ширина и дължина на тъканта. След това наснованите нишки се намотават на кросното, разпределени така както ще бъдат за цялата ширина на изтъканото платно. Всяка нишка поотделно се прекарва през нищелките, бърдото и се завръзва за второто кросно. Процесът на тъкане се заключава в задвижване на нищелките - едната нагоре другата надолу, така че да се образува т. нар. зев или пазва, в която се прокарва совалката, оставяйки един конец напречно на основата. Бърдото се дръпва от тъкача към себе си, нишката се избутва към второто кросно и след смяна на положението на нищелките с педалите отново са приплесква, за да е плътно разположена тази до предходната нишка и изтъкания плат да е плътен и здрав.

Тъкане[редактиране | edit source]

Както по-горе е описано тъкането е процес, при който с помощта на совалка преждата (вътъкът) се прекарва между нишките на изработваната тъкан. Всеки следващ ред на тъканта се създава чрез премесване на "горните" нишки надолу а на "долните" нишки нагоре. След това совалката отново се прекарва между нишките и процесът се повтаря.

Тъкачния стан във фолклора[редактиране | edit source]

Популярен израз за неуважение към помощ или забравяне на такава е изразът:

"Изтъка си платното и ритна кросното".
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Loom“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.