Търговско право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Търговското право (ТП) е дял от частното право, представляващо система от норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията, в които те влизат в процеса на осъществяване на дейността си.

Предмет на регулиране[редактиране | edit source]

a) търговско правните субекти (търговци). ТП урежда тяхната правоспособност, организация и правна индивидуализация.
б) търговските правоотношения, възникващи на базата на правната норма, по силата на осъществени юридически факти и състоящи се от търговски права и задължения. Този тип отношения имат имуществено-правен характер и налагат поне една от страните да е търговец. Когато има взаимоотношения между двама търговци те се наричат двустранни търговски правоотношения, а когато едната страна е нетърговец - едностранни.

Принципи на търговското право[редактиране | edit source]

  1. Принцип на правната самостоятелност и автономия на частноправните субекти
  2. Принцип на равенството на частноправните субекти - субектите имат право на еднакви условия за упражняване на правата си
  3. Възмездно-еквивалентен характер на търговските отношения - заплащане на стоки и услуги
  4. Свобода на конкуренцията и забрана за нелоялна конкуренция

Източници на търговското право[редактиране | edit source]

За търговските правоотношения намират проложение специалните норми на търговското право т. е. те имат предимство пред нормите на гражданското право (ГП). Нормите на ГП намират приложение търговските правоотношения, само когато липсват специални търговско-правни норми, заложени в ТП. Главни изтчоници на търговското право в българското законодателствп са:
a) Конституцията на Република България;
б) закони:
- Търговски закон;
- Закон за защита на конкуренцията;
- Закон за банките и кредитното дело;
в) подзаконови нормативни актове, наредбите за
- търговете;
- оценка на обектите, подлагани на приватизация;
г) Закон за задълженията и договорите (ЗЗД);
е) Граждански–процесуален кодекс;
й) международни актове, които уреждат търговско-правна материя. След ратификацията им те стават част от вътрешното ни законодателство;
з) конвенции:
- Женевска конвенция за менителницата и чека;
- Виенска конвенция за международната продажба на стоки.

Субекти на търговското право[редактиране | edit source]

Субекти на търговското право са търговците и нетърговците.

  • Търговец е участник в търговския оборот, чието правно положение и дейност са подчинени на специален режим.

Търговец е само това лице, което съчетава взети заедно трите изисквания: да е физическо лице или юридическо лице (правоспособно и дееспособно), да извършва някоя/някои от посочените в ТЗ сделки и да прави това по занятие

  • Нетърговци са:
    • лицата, които се занимават със селскостопанска дейност (ФЛ);
    • занаятчии и лицата, извършващи услуги с личен труд;
    • упражняващи свободни професии – адвокати, лекари, архитекти;
    • лица, които извършват хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитавани от тях жилища.

Търговска дейност[редактиране | edit source]

Търговската дейност не е правно понятие. Тя обхваща стоковопаричните отношения в обществото. Това са отношения на възмездна размяна на продуктите на труда. Стоковопаричните отношения имат юридическа форма. Тази форма са сделките, чийто основен елемент е волеизявлението на едно или няколко лица насочено към пораждане на определени правни последици.

Търговски сделки[редактиране | edit source]

Търговските сделки са посочени в чл.1, ал.1 от Търговския закон:

  1. Търговска покупко-продажба
  2. Мандатни сделки
  3. Застрахователни сделки
  4. Банкови
  5. Сделки по представяне на услуги
  6. Сделки с интелектуална собственост
  7. Други

- менителници, записи на заповед, чек, складови сделки
- лицензионни
- стоков контрол
- лизинг

Източници[редактиране | edit source]