Търнак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Търнак
България
Red pog.png
Търнак
Област Враца
Red pog.png
Търнак
Общи данни
Население 1 552 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 34,246 km²
Надм. височина 142 m
Пощ. код 3249
Тел. код 09134
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 73660
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иван Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Търнак
Илка Тодорова
(БСП)

Търна̀к е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | edit source]

Село Търнак се намира на 8 км югоизточно от град Бяла Слатина. Разположено е сред равнина по двата бряга на р. Гостиля, която изтича от изворите в района на Търнак и се влива като ляв приток на р. Искър. Граничи на изток със село Лазарово, на запад – с гр. Бяла Слатина и на север с гр. Кнежа. Разстоянието от селото до столицата София е 150 км.

История[редактиране | edit source]

Районът на Търнак е богат с исторически паметници и останки от стари селища. В цялото землище на селото се издигат повече от двадесет тракийски надгробни могили, които са от бронзовата и желязната епоха. Те показват не само съществуването на тракийски селища през тези епохи, но и земевладелски имения на родовата тракийска аристокрация. Сведения за това дават изобилните находки от римска керамика, глинени лампи, римски монети и др.

За село Търнак има данни, че е съществувало още през турско време. В миналото е било разположено на изток, в местността Аира. Селището Търнак в местността Аира е заварено от турските поробители като войнишко. През българското средновековие войнишки статут са имали села, които са давали на царя войници. Тъй като западно от днешното Търнак минава Островския раннобългарски окоп, се предполага, че селището е основано още в началото на VIII век като селище, което е давало бойци за охрана на Окопа.

През годините Търнак е имал и друго име - Пчелина. Впоследствие селото се измества на запад, по течението на река Гостиля, където се намира и днес.

Легендите разказват, че селото е създадено от овчари преди 250 години, които си направили кошари от трънак.

В селото е роден Дако Даковски, един от първите кинорежисьори.

Религии[редактиране | edit source]

Православно християнство. В миналото в селото са живели и помаци, които се изселили на юг след 1876 година. Към 1893 година в селото са останали само 131 помаци.[1]

Икономика[редактиране | edit source]

Земеделие и животновъдство. До момента на територията на село Търнак има регистрирани земеделски производители в областта на билкарството и пчеларството. Видовете билки, които се развиват успешно при почвено-климатичните условия в Търнак са мента, лайка, градински чай, маточина и валериана.

В селото се намира и фармацевтичния завод "Милве", в който работят и част от жителите на Търнак.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На територията на селото се намират: основно училище „Георги Стойков Раковски”, филиал на ЦДГ "Детелина" и читалище „Васил Левски 1899” - с два детски танцови състава, певческа група и библиотека. Църквата в селото е построена през 1884 г., носи името на св. Архангел Михаил и е обявена за архитектурен паметник на културата.

Край селото се намира местността Аира, чието име идва от една легенда. Според древни предания Аира е девойка, дъщеря на турчина Хаджи Осман. Тя била влюбена в овчарче-християнин, което направило любовта между тях невъзможна. Тази забранена любов била „осъдена” от всички техни съселяни. Поради хорската ненавист, Аира се самоубива и така дава името си на местността.

През 2010 година село Търнак е удостоено със ЗЛАТЕН ПЕЧАТ за Уникално европейско селище с културно и историческо значение.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на селото е в късната есен, през ноември - на Архангеловден.

Личности[редактиране | edit source]


Други[редактиране | edit source]

Понастоящем транспортните връзки на с. Търнак са с автобуси, пътуващи по линията от/до гр. Бяла Слатина - гр. Червен бряг и по линията Етрополе - Козлодуй.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.