Търново (Община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново
Трново
Изглед от началото на 20 век
Изглед от началото на 20 век
Търново (Република Македония)
Red pog.png
Търново
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 835 m
Население (2002) 278 души
МПС код BT

Търново (на македонска литературна норма: Трново, на арумънски: Tãrnuva, на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Република Македония. Селото традиционно има влашко население.

География[редактиране | edit source]

Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.

История[редактиране | edit source]

Буковският, Барешанският и Търновският манастир

През 19 век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 до 1849 г. преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[1]

През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.[2] Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3 000 власи и 500 албанци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 гoдина Търново има 2 450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1 920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[7]

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[9]

Гръцкото училище в Търново преди 1912 година
Начало на възстановяването на „Успение Богородично“ и проект на църквата, 1926
Националност Всичко
македонци 146
албанци 82
турци 0
роми 0
власи 48
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Търново

Литература[редактиране | edit source]

  • Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
  • Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година І, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 120-129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55
  3. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
  11. Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.