Търново (Община Битоля)
Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
| Търново Трново |
|
|---|---|
 Изглед от началото на 20 век
|
|
 Търново
Търново на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 278 (2002) |
| Надморска височина: | 835 m |
| Геогр. положение: | 41° 2' 38" сев. ш. 21° 15' 0" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Търново (на македонска литературна норма: Трново, на арумънски: Tãrnuva, на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Република Македония. Селото традиционно има влашко население.
Съдържание |
География [редактиране]
Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.
История [редактиране]
През 19 век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 до 1849 г. преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[1]
През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония [2].
А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3 000 власи и 500 албанци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 гoдина Търново има 2 450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1 920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[6]
Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 146 |
| албанци | 82 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 48 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности [редактиране]
- Родени в Търново
Димитри Атанасеску (1836 - 1907), арумънски просветен деец-
Йоан Чюли (1862 - 1926), арумънски географ и политик - Михали Николеску (1835 - 1865), арумънски поет
Нафи Сулеймани (1918), югославски партизанин и деец на НОВМ-
Перикъл Джогов (1874 - 1952), виден български лекар[9] -
Петрос Кирязис (1878 - 1925), гръцки просветен деец и поет[10] - Сотир Джогов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
- Ташку Пучеря (Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик
- Теохари Милитари (1861 - 1929), кмет на град Черна вода
- Янаки Щерьов (1865 - ?), български революционер от ВМОРО
Литература [редактиране]
- Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
- Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
- Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година І, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 120-129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
- ↑ Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
|
|||||||
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец
Исторически села: Букри |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
