Търновски надпис на кан Омуртаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Омуртагов надпис от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново

Търновският надпис на кан Омуртаг е строителен надпис на гръцки език, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Надписът е известен от 1858 година, когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа.

Търновският надпис на Омуртаг, заедно с Чаталарския надпис, отразява активната строителна дейност на този владетел. Приема се, че надписът е изсечен преди 822 г. Сред историците съществуват различни мнения за първоначалното местонахождение на надписа (вероятно Плиска) и за местоположението на „новия дом на Дунав“, за който се съобщава в надписа – Дръстър, с. Малък Преславец или на остров Пъкуюл луй Соаре.

Съдържание на надписа[редактиране | редактиране на кода]

Оригинал[редактиране | редактиране на кода]

Κα[ν]ασυβιγη Ωμο<μο>ρταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β' κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β'. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ'.

Превод[редактиране | редактиране на кода]

Канас сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, канас сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.I, ч. 1 Епоха на хуно-българското надмощие, С. 1918, с. 417-422, с. 580-584
  • Миятев, Кръстьо. Архитектурата в Средновековна България, С. 1965, с.44-47

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]