Търпимир I
| Търпимир I | |
| княз на Приморска Хърватия | |
| Управление | 845 – 864 |
|---|---|
| Наследил | Мислав |
| Наследник | Домагой |
| Лични данни | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Потомци | Петър, Здеслав, вероятно и Мунцимир |
| Търпимир I в Общомедия | |
Търпимир I (на хърватски: Trpimir) е хърватски княз, управлявал между 845 и 864 година, родоначалник на династията Търпимировичи.[1]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Наследява на престола княз Мислав около 845 г. По време на управлението му се засилва съществено влиянието на Бенедиктинския орден, който разпространява християнството и грамотността в Хърватия и оказва съществено влияние върху хърватската култура през следващите векове.[2][3] Търпимир основава край Рижинице (близо до резиденцията му в Клис) първия бенедиктински манастир в Далмация.[4]
На 4 март 852 г. Търпимир издава грамота, с която потвърждава даренията, направени от предшественика му Мислав, на архиескопията в Сплит. Запазен е препис на тази грамота от 1568 г. на латински език. В документа Търпимир се нарича „по божията милост княз на хърватите“ (на лат. Dux Chroatorum iuvatus munere divino), а самото кралство Хърватия е упоменато като „Regnum Chroatorum“ – термин, който по това време е знак за независимостта на владетеля.[5][6][7]
Във външнополитически план Търпимир I признава върховенството на италийския крал Лотар I.[1] Воюва с българския княз Борис, който напада безуспешно Далматинска Хърватия през 855 година.[8]
Саксонският богослов Готшалк от Орбе, пребивавал в двора на Търпимир между 846 и 848 г. след като напуска Венеция и преди да се премести в България, в своя труд ’De Trina deitate дава ценни сведения за царуването му[9]
Слъд смъртта си Търпимир е наследен отначало от сина си Здеслав, но скоро след това властта е завзета от княз Домагой[10], което принуждава Здеслав да потърси спасение в Константинопол.
Потомци[редактиране | редактиране на кода]
Търпимир има няколко сина: Петър, Здеслав[11], а вероятно също и Мунцимир, за когото в документ от 892 г. се споменава, че „си е върнал бащиния трон“.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Trpimir I. Във: Hrvatska Enciklopedija. Mrežno izdanje, 2013. Leksikografski zavod Miroslava Krleža Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Benediktinci. Hrvatska Enciklopedija.
- ↑ Knez Trpimir, архив на оригинала от 28 март 2018, https://web.archive.org/web/20180328033045/http://krk.fcpages.com/hr/vladari/trp.html, посетен на 22 март 2018
- ↑ Rižinice. Hrvatska Enciklopedija.
- ↑ Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250
- ↑ Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 4 – 8
- ↑ Rudolf Horvat: Povijest Hrvatske I. (od najstarijeg doba do g. 1657.), 17. Mislav i Trpimir
- ↑ Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 75
- ↑ Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250
- ↑ [John Van Antwerp Fine: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, 1991, p. 257]
- ↑ Iohannes Diakonus, Istoria Veneticorum, p.140 „His diebus Sedesclavus, Tibimiri ex progenie, imperiali fultus presidio Constantinopolim veniens, Scavorum ducatum arripuit filiosque Domogor exilio trusit.“
- ↑ Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
| … | → | княз на Приморска Хърватия (845 – 864) | → | Домагой |