Тюрбе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тюрбето на Дамад Али паша в Белград

Тюрбето (от турски: türbe, „гробница“) е малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура. В тюрбета са погребвани султани, влиятелни държавници и духовни лица и други видни личности. Архитектурният им стил произлиза от ирански образци на подобни гробници, като, подобно на тях, някои ранни тюрбета са строени на два или повече етажа. В класическата си форма османските тюрбета са едноетажни и наподобяват по форма турските номадски шатри.

Тюрбетата обикновено са малки сгради, най-често шестоъгълни или осмоъгълни, но също седмоъгълни, четириъгълни и с други форми. Те включват едно основно помещение, покрито с купол. В него се разполага каменен или дървен саркофаг (понякога два или повече), който почти винаги е символичен, като тялото е погребано под нивото на пода. В някои случаи при главата на гроба се поставя нисък дървен или каменен стълб с истинска или скулптурна чалма или шапка. Вътрешността на тюрбетата често е украсена с разноцветна керамика или стенописи, а отвън обикновено зидарията е оставена открита.

Сунитските тюрбета най-често се намират в двора на джамия или друга обществена сграда, в много случаи финансирана от починалия, като самото тюрбе е затворено за посетители. При алевиите тюрбетата обикновено са разположени извън селищата или в техните покрайнини, като в тях се провеждат религиозни церемонии, а около тях - събори на определени празници. При сунитите саркофагът се покрива с богато украсено тъкано покривало, а при алевиите - се разноцветни кърпи и дрехи, донасяни от поклонниците като дарове.

Сред известните тюрбета са тези на Сюлейман I и съпругата му Хюрем султан и архитекта Синан в Истанбул, на Джалаладин Руми в Кония, на Осман I, Мурад II и Мехмед I в Бурса, на Гюл баба в Будапеща. Най-известното алевийско тюрбе в България е Демир баба теке край село Свещари, следвано от тюрбето от 1527 г. в дервишкото теке Акязълъ баба в с. Оброчище.