Т-70 (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Т-70
T70 Parola Tank Museum 2.jpg
Обща характеристика
Екипаж 2
Бойна маса 9,8т
Дължина 4,42м
Широчина 2,47м
Височина 2,08м
Броня и въоръжение
Челни бронирани листове 35-45 мм
Странични бронирани листове 15 мм
На купола 35 мм
Въоръжение 45 мм оръдие и една 7,62мм каратечница
Боен комплект 90 снаряда и 945 патрона
Задвижване
Двигател ГАЗ 203 104 kW/140к.с./
Максимална скорост 45 км/ч
Пробег с едно зареждане по шосе 250-300 км
Пробег с едно зареждане по пресечен терен 180 км
Вместимост на резервоара 480 литра


Съветски лек танк Т-70[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

В началото на 1942 г. конструкторски колектив начело с Н.А.Астров разработва нов лек танк на базата на Т-60, въпреки че леките танкове показват малка бойна ефективност.Т-70 започва да измества Т-60 от производство още същата година.Производството на Т-70 е спряно в началото на 1943 г.На основа на неговата удължена база се разработват лекият танк Т-80 и самоходните установки СУ-76 и ЗСУ-37.Произведени за около 8200 бройки.

Технически особености[редактиране | edit source]

Т-70 е по-добре конструиран и въоръжен от своя предшественик.Корпусът и куполът са проектирани с множество рационални ъгли на наклон на бронираните листове, които са съединени чрез заваряване или занитване. На по-късен етап започват да се монтират и лети куполи. Отделението за управление е разположено отпред вляво, а трансмисионното отделение е отпред вдясно.Двигателят /два сдвоени автомобилни 6-цилиндрови двигателя/ е разположено покрай десния борд, където са и главния фрикцион и предавателната кутия, а в предната част са разположени главното предаване и страничните фрикциони.

От септември 1942 г. танковете Т-70 се произвеждат с усилена ходова част.Широчината на прешлена на веригата е увеличена от 260 на 300 мм, както и на ролките на главните колела. Направени са промени в двигателното колело на главното и странични предавания.Конструкторите предприемат опит да монтират механизъм за автоматично зареждане на оръдието, но това води до бавна прицелна скорострелност, тъй като се налага командирът на машината да изпълнява и функциите на мерач и пълнач.