Убийството на Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Убийството на Цезар се случва в резултат на заговор на група от републикански сенатори, начело с Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут.

Денарий на Марк Юний Брут, с ножове и надписа 'EID MAR'

Заговорът[редактиране | edit source]

Заговрниците са искали да смъкнат диктатора Юлий Цезар, който през гражданската война става от военачалник едноличен управител на Рим. Заговорниците убиват Цезар на 15 март 44 пр.н.е., което довежда до нова гракданска война и накрая с идването на власт на неговият наследник Октавиан в качеството на Римски император.

Със заговора са запознати от 50 до 60 души. Диктаторът Цезар e убит през Мартенските иди по време на сенатско заседание в Театъра на Помпей с 23 наръгвания с ножове.

Цезаровите убийци са наказани безмилостно от цезаровия осиновен син Октавиан и консула Марк Антоний чрез закона Lex Pedia.

Винченцо Камучини, „Убийството на Цезар“ (1798)

Списък на убийците на Цезар[редактиране | edit source]

Участвали сенатори в заговора:

Фалшиво набедени:

Несигурни:

Литература[редактиране | edit source]

  • Josiah Osgood, Caesar’s Legacy. Civil War and the Emergence of the Roman Empire. Cambridge 2006.
  • Bruno Schor, Beiträge zur Geschichte des Sextus Pompeius. Hochschulverlag, Stuttgart 1978, ISBN 3-8107-2015-1.
  • Ronald Syme, The Roman Revolution. Oxford 1939 (klassische Studie).

Източници[редактиране | edit source]