Убрус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Образ Господни на убрусе". Българска икона от 13 век, катедралата в Лион, Франция

Убрус (на гръцки μανδύλιον) или „Образ неръкотворен“ (на гръцки Αχειροποίητος- неръкотворен) е иконографско изображение на Христос, при което се представя единствено главата на Божия Син върху кърпа. Изображението е известно в Западна Европа като (Mandylion, от гръцкото μανδύη- плащеница ), а в Русия като „Спас Нерукотворный“.

Произход[редактиране | edit source]

Източно предание[редактиране | edit source]

"Авгар получава Убрусът", детайл от триптих в манастира "Света Екатерина", Синай

Според легендата, разказана от църковния историк Евсевий Кесарийски, владетелят на малоазийския град Едеса (сега Уфа, Турция) Авгар бил болен от проказа. Той поискал от своя придворен художник Ананий да му донесе изображение на Иисус Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал много. Ананий открил проповядващия Иисус и се опитал да го нарисува, но „не могъл да осмисли образа Божи“. След края на проповедта Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (убрус), която след това дал на художника. На нея бил отпечатан ликът на Божия син - „Образ неръкотворен“. Това изображение се сочи като първа икона, създадена по свръхестествен път.

Ананий я занесъл на Авгар и когато той я целунал, се излекувал от проказата. Неръкотворната икона била залепена на дъска и поставена над градската порта на Едеса. През 545 г. персийският шах Хорсой обсадил града. По това време Убрусът бил замазан и забравен. Едеският епископ получил откровение, че градът ще бъде спасен ако се извади наяве Божият образ. Когато мазилката била свалена, се открило платното с изображение на лицето на Иисус (Убрус) и негативният отпечатък от него в глинената замазка — Керамидион (Керамида). След победата над Хорсой двете изображения се превърнали в най-голяма ценност за града. В „Хроника“ на Михаил Сирийски се разказва, че през 6 век аристократът Атанасий поръчал на художник да прерисува Убруса. Полученото копие отговаряло съвършено на оригинала. През 944 г. византийските император и Константин VII Багрянородни и Роман I Лакапин обсадили Едеса и поискали Убрусът да им бъде предаден срещу откуп. Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в столицата на Византия. Съхранявал се в църквата „Света София“. След падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците в 1204 г., оригиналното изображение изчезва.

Западноевропейска легенда[редактиране | edit source]

Възниква в периода 13 — 15 век, най-вероятно сред францисканските монаси. Според нея, по пътя към Голгота Иисус бил придружаван от набожната девойка Вероника. Тя подала на божия син ленена кърпа с която той попил потта и кръвта от лицето си. Вярва се, че полученият отпечатък наричан „Кърпата на Вероника“, се съхранява в катедралатаСвети Петър“ в Рим. Съществува предположение, че името Вероника произлиза от изкривен латински- vera icon (истински образ).

Торинската плащеница[редактиране | edit source]

Според една хипотеза Убрусът от Едеса и Торинската плащеница, представляваща (според преданията) отпечатък на тялото на Христос върху покривалото с което бил покрит в гроба, са една и съща реликва.

Убрусът в източноправославната иконопис[редактиране | edit source]

Византия[редактиране | edit source]

Икона "Св. Убрус", Тревненска художествена школа, XIX век

Легендата за „Образа неръкотворен“ изиграва ролята на аргумент в защита на иконите през Иконоборческия период, когато този род изображения са подложени на гонение във Византия. След победата на иконопочитанието, Убрусът се превръща в едно от най-важните изображения в иконописта. От богословска гледна точка Убрусът е разглеждан като доказателство за въплъщението на второто лице на триединния Бог в човешки образ - Иисус Христос. Придават му се особени чудодейни сили. Изобразяван е по бойните знамена на източноправославните армии. Често първата самостоятелна творба на млад иконописец, служеща като изпит при признаването му за майстор, е „Убрус“.

Най-ранните запазени изображения на Убрус представят само главата на Христос на чист фон. Често липсва дори нимб. Впоследствие се появяват гънки, подсказващи ленената кърпа, която понякога е украсена и с геометрични мотиви. В Държавния музей на изкуството, Грузия се съхранява енкаустична икона от 7 век, наречена „Анчисхатският Спас“. Това бюстово изображение е сочено понякога за оригиналната икона от Едеса.

В иконите след 15 век горните краища на кърпата понякога са държани от два ангела.

България[редактиране | edit source]

С висока художествена стойност се отличава „Убрусът“, изобразен от Боянският майстор в прочутата църква през 1259 г. Тук е представен и „Керамидионът“.

Изображение от този тип е съхранено и в стенописите на църквата „Свети Йоан“ в Земенския манастир, датиращи от 14 век. Добре известна по света е българската икона „Христос Убрус“ от 13 век в катедралата на град Лаон, Франция. Надписът на български гласи: „Образъ Господень на Убрусе.

Въпреки че християнски персонажи са често срещани в монетосеченето на източноправославните владетели, няма практика Убрусът да се поставя на монетите. Изключение от правилото е уникалната старобългарска монета, принадлежаща на цар Константин Асен. Традицията на изобразяването на Убруса продължава и през Възраждането. Пример в това отношение е иконата „Св. Убрус“, дело на зограф от Тревненската художествена школа, 19 век.

Русия[редактиране | edit source]

"Спас Неръкотворни- Мокра брада", руска икона от 15 век
"Св. Вероника" на Ханс Мемлинг, 1470 г.

Характерна за руската иконопис разновидност е така нареченото изображение „Спас-Мокра брада“. Представя Божия Син с прилепнала от водата брада, с остър връх. Популярна в Русия е иконата „Спас Неръкотворни“ от Новгородската църква „Св. Образ“, от втората половина на 12 век. Понастоящем тя се съхранява в Третяковската галерия.

Убрусът в западноевропейското изкуство[редактиране | edit source]

Поради културни и религиозни особености, изображението тук придобива по-различен характер. Лицето на Христос се представя обемно, пластично моделирано. Кърпата също е реалистично нарисувана. За разлика от иконописта, често в изображението се включва тръненият венец. Появява се нов иконографски тип- света Вероника, държаща кърпата с образа на Христос. Светицата обикновено е представена като девойка в средновековни одежди, на фона на пейзаж.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]