Увеит

Хипопион при увеит

Увеитите са разнообразна група от възпалителни заболявания с първично и вторично ангажиране на очите. Те представляват честа находка в очните кабинети и нерядко са диагностична трудност. Изискват активно лечение, тъй като непосредствено застрашават зрението на човека.

Диагностика и лечение на преден увеит

Класификация

Международна група за изследване на увеитите IUSG въведе през 1999 г. класификационна система, отговаряща на съвременните познания върху етиологията и патогенезата на вътреочното възпаление. Тази система се отличава с анатомична основа и мултисистемен подход, както и с тясно взаимодействие със специалисти от други области при диагностицирането и лечението на пациенти с увеит.

Преден увеит (Uveitis anterior)

• Ирит (Iritis)
• Преден циклит (Cyclitis anterior)
• Иридоциклит (Iridocyclitis)

Интермедиерен увеит (Uveitis intermedia)

• Парс планит (Pars planitis)
• Хиалит (Hyalitis)
• Заден циклит (Cyclitis posterior)

Заден увеит (Uveitis posterior)

• Фокален хороидит (choroiditis focalis),
• Мултифокален хороидит (choroiditis multifocalis),
• Дифузен хороидит (choroiditis diffusa),
• Хориоретинит (chorioretinitis) и ретинохориоидит (retinochorioiditis)
• Невроувеит (neurouveitis)

Етиология и патогенеза

Усъвършенстването на клиничните и лабораторни методи в различни области, като имунология, инфекциозни болести, генетика и молекулярна биология осигури значителен принос и напредък в изясняването на патогенетичните механизми на увеитите.

Етиологична класификация на увеитите

Инфекциозна етиология на увеита

• Бактерии – Borrelia burgdorferi, Brucella – B.melitensis, B.abortus, B.suis; Leptospira; Listeria monocytogenes; Mycobacterium – M.tuberculosis, M.avium complex, M.leprea; Nocardia – N.asteroides, N.brasiliensis, N.caviae, Treponema pallidum, Tropheryma whippeli
• Вируси – Coxsackie virus; Herpes viruses – CMV, EBV, HSV, VZV; HIV; инфлуенца, морбили, паротит.
• Гъбички – Aspergillus - A.fumigatus, A.flavus; Blastomyces dermatitidis; Candida albicans; Coccidioides immitis; Cryptococcus neoformans; Histoplasma capsulatum; Sporothrix schenckii.
• Протозои – Amoeba; Giardia lamblia; Pneumocystis carinii; Toxoplasma gondii; Trypanosomiasa.
• Хелминти – Ascaris; Cysticercus cellulosae; Loa-loa; Onchocerca volvulus; Toxocara canis, Toxocara catis.

Имуномедиирана етиология на увеита - със и без системни асоциации

• Анкилозиращ спондилит
• Синдром на Райтер
• Псориатичен артрит
• Ювенилен ревматоиден артрит
• Болест на Крон (ХУХК)
• Ревматоиден артрит
• Синдром на Бехчет
• Саркоидоза
• Полихондрит
• Синдром на Vogt-Koyanagi-Harada
• Офталмия симпатика
• Синдром на мултиплените преходни бели петна
• Множествена склероза
• Системен лупус еритематозус
• Дерматомиозит
• Темпорален артериит (Болест на Horton)
• Болест на Takayasu
• Болест на Buerger
• Грануломатоза на Wegener
• Хетерохромен иридоциклит на Фукс
• Синдром на Познер–Шлосман
• Лещено-индуциран увеит
• Парс планит
• Болест на Eales
• Идиопатични увеити

Травматична и токсична етиология на увеита

Контузия, пенетрация/перфорация от чуждо тяло, електрична травма, радиация, токсичност.

Маскиращи синдроми

• Анатомични – отлепване на ретината, пигментно-дисперсен синдром
• Конгенитални (вродени)
• Дегенеративни – амилоидоза, пигментен ретинит
• Имуномедиирани
• Инфекциозни – хроничен анаеробен ендофталмит/панофталмит, постоперативен ендофталмит/панофталмит.
• Метаболитни
• Неопластични – карцином-асоциирана ретинопатия, вътреочен лимфом на хороидеята или ретината, ювенилна ксантогрануломаза, левкемия, метастатичен карцином, ретинобластом, увеален меланобластом.

Анамнезата и очния статус ни насочват към етиологията на увеита. За улеснение се използват стандартизирани анкетни листове, съгласно препоръките на Международната група за проучване на увеита.

Методи на изследване

Разпознаването на едно заболяване изисква добра теоретична подготовка и възможност за прилагане на знанието в действие. Но дори при налични такива условия ефективността би била ниска при липса на необходимата апаратура и алгоритъм на употребата ѝ. За разпознаването на очните заболявания най-често са необходими:

• Рутинни лабораторни изследвания – при всяко първо изследване на пациент с увеит: кръвна картина, чернодробни ензими, бъбречни функционални параметри , СУЕ.
• Серологични изследвания - Доказване на антитела към определен инфекциозен причинител в серума на пациента. В много случаи - недостатъчно информативно поради висока честота на разпространение на някои от инфекциозните причинители на увеит и масова инфектираност на населението. Пациентът е преболедувал или в момента боледува от дадено инфекциозно заболяване и това също променя достоверността на резултатите.
• Инвазивни диагностични методи –парацентеза, витректомия, биопсия - Наличието на специфични IgG в серума е с ограничена диагностична стойност в много случаи. В резултатите от серологичните изследвания няма различия между инфектираните пациенти с и без увеит. Изследване на вътреочната продукция на имуноглобулини е надежден метод за установяване на активна инфекция в окото. Следното изчисление доказва вътреочна продукция на антитела към предполагаемия инфекциозен причинител:

Коефициент на Goldmann-Witmer = ниво на специфичен IgG във вътреочната течност : общ IgG във вътреочната течност

• • PCR - изключително чувствителен метод, чрез който може да се установи чужда ДНК във вътреочната течност Хориоретинна биопсия се прави много рядко - когато второто око е застрашено от ослепяване, а няма яснота по отношение на етиологията на процеса и заболяването не се повлиява от провежданата до момента терапия.

• Рентгенологични методи
• Флуоресцеинова ангиография
• Електрофизиологични изследвания

• Имунологични методи - Реакция бласттрансформация с туберкулин.

Външни препратки

• Международна група за проучване на увеитите
• Очна клиника "Света Петка" - Варна