Увертюра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Увертюра (на френски: ouverture oт ouvrir-откривам) въведение към музикално-сценично произведение — опера, оратория, драма и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от интродукцията, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която може да се разгледа като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на операта, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип сюита.За първи път увертюрата е използвана от Монтеверди като въведение към неговата опера Орфей. През 17 век се формират два типа оперни увертюри:

  1. Френска увертюра, която се състои от две части — бaвно въведение е бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралски композитор Люли.
  2. Италианска оперна увертюра, още наречена симфония.Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от Алесандро Скарлати,който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа. Тази негова първа увертюра е предшественик на симфонията и симфоничната поема.

Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с удейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях, като увертюрата към операта Сватбата на Фигаро от Моцарт, както и Севилския бръснар от Росини и мн.др.

По-късно Глук създава нов тип увертюра, която представлява всъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано изложение на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите Вълшебния стрелец от Вебер и Танхойзер от Рихард Вагнер. В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта Кармен, която е в сложна триделна форма. Бетховен създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към драма или трагедия ( т.н. концертна увертюра, от която по-късно произлиза програмната увертюра).През 19 век се появяват концертните увертюри(напр. увертюра Сън в лятна нощ от Менделсон ), а също и увертюрата-фантазия (напр.увртюра-фантазия Ромео и Жилиета от Чайковски) и т.н. тържествени увертюри (напр. Академична увертюра от Брамс , Празнична увертюра от Шостакович и Празнична увертюра от Веселин Стоянов ). [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство 1969. стр.347