Удмуртски език
| Удмуртски език удмурт кыл |
|
| Страна | Русия, Удмуртия |
|---|---|
| Брой говорещи | 550,000 (1989 г.) |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Официално положение | |
| Официален в | Удмуртия |
| Контролиран от | — |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | udm |
| ISO 639-3 | udm |
Удмуртският език (удмурт кыл) е езикът на удмуртите, които населяват Република Удмуртия в състава на Руската федерация. Близък е до езиците коми и коми-пермякски. Използва разширен вариант на кирилицата с прибавени букви Ӝ/ӝ, Ӟ/ӟ, Ӥ/ӥ, Ӵ/ӵ, Ӧ/ӧ, които не се използват от други езици.
Съдържание |
Граматика [редактиране]
Неофициална латинска писменост [редактиране]
| A a | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f | G g |
| H h | I ı | İ i | Ï ï | J j | Ž ž | Dʑ dʑ | K k |
| L l | M m | N n | O o | Ö ö | P p | R r | S s |
| Ş ş | T t | U u | V v | X x | Y y | Z z |
Удмуртският е аглутинативен език, който използва окончания за изразяване на притежание, време, начин и.т.н. Не притежава категорията "род". Във фонетиката няма разлика между дълги и кратки гласни, нито пък вокална хармония.
Морфология [редактиране]
Имената не се различават по форма, като една форма може да бъде съществително, прилагателно, глагол или наречие, например из означава „камък“ и „каменен“, пӧсь- „топлина, топъл, топло, топля“. Има 15 падежа, които се изразяват с неизменяеми окончания. Само в единствено число може да има промяна в окончанията от -e, -ед, -ез в -ы, -ыд, -ыз, особено при думи, означаващи части на тялото, членове на семейството и др., например киы (ки + ы = „ръката ми“), киыд (ки + ыд = „ръката ти“) и киыз (ки + ыз = „ръката му/й“). Притежателното местоимение за 3 лице играе ролята и на определителен член.
Глаголната система се характеризира с три наклонения: изявително, повелително и условно. Изявителното наклонение има 3 времена: сегашно, бъдеще, минало, както и преизказна форма изразена със спомагателен глагол (вал - говорещият е очевидец, вылэм - говорещият не е очевидец).
Словоредът е свободен.
Речников състав [редактиране]
Около 10-30% от удмуртските думи са заемки от татарския език, както и от руския.
Външни връзки [редактиране]
|
|
|||
| угърски | унгарски | хантийски | мансийски | ||
| пермски | коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски | ||
| волго-фински | марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹ | ||
| саамски | акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹ | ||
| балто-фински | естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски | ||
| Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език | |||