Удоволствие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Удоволствието е емоция, свързана с приятно усещане или задоволяване на определено влечение. Удоволствието е нестабилно, защото е свързано със състоянието на субекта; то не устоява на засищането и изчезва с намаляването на напрежението, породена от потребността. Както болката, то насочва дей­ността на индивида по пътя на адаптацията: детето отблъсва от устата си горчиво вещество, но лакомството - не; впоследствие, споменът за това ръководи неговото поведение. Удоволствието е неотделимо от желанието, както болката е неотделима от бягството. Търсененето на удоволствие и избягването на болка, които са характерни за поведението на живите организми, се наблюдават и при нисшите животни като водните бълхи или чехълчето; те търсят някои източници на дразнения (положителен таксис) и биват отблъсквани от други (патия) или "избират своя преферендум". Олдс и колектив (1954) откриват при висшите животни (плъхове и други бозайници) "центрове на удоволствието", разположени в основата на мозъка (хипоталамус и септум). Дразненето на тези зони с микроелектроди, присадени в главния мозък, произвежда приятен афект. Ако плъх се приучи да си доставя удоволствие като натиска лост, се забелязва, че той започва да го прави все по-често, хиляди пъти на час, до пълно изтощение. "Центровете на удоволствието", наречени по-късно възнаграждаваща мозъчна система, произвеждат ендорфини. Удоволствието се поражда от активирането на тази система чрез физически (усещане), химически (наркотик) или психичен (успех) агент.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.>

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.