Уеб
World Wide Web (Уърлд уайд уеб; съкратено WWW или W3; още The Web, буквално „Паяжината“), наричана също световна мрежа или само уеб, е система от взаимно свързани хипертекстови документи, достъпни през компютърната мрежа Интернет. Документите в World Wide Web, наричани уеб страници, могат да съдържат текст, изображения, видео и други мултимедийни компоненти, а връзките между тях се осъществяват с помощта на хипервръзки.
Идеята за World Wide Web е предложена през 1989 година от английския инженер Тим Бърнърс-Лий,[1] който ръководи и нейната първа реализация в мрежата на Европейската организация за ядрени изследвания в края на 1990 година.[2] Днес World Wide Web е една от основните услуги, достъпни с помощта на Интернет, като дори понякога двете понятия се използват като взаимнозаменяеми, макар това да е неточно.
Съдържание |
История [редактиране]
Началото на уеб е поставено от Тим Бърнърс-Лий, сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Женева, Швейцария. Първите хипертекстови системи се появяват още през 1960-те години, но Бърнърс-Лий пръв прави тази технология достъпна чрез Интернет, където тя разкрива пълните си възможности. През 1989 година той прави предложение за създаване на хипертекстова система и през следващата година, заедно с белгиеца Робер Кайо, започва активна работа по нея. Към края на 1990 година са разработени основните компоненти на World Wide Web - мрежовият протокол HTTP, маркиращият език HTML, първият уеб браузър WorldWideWeb, първият уеб сървър CERN httpd и първите уеб страници, които описват самия проект. Това програмно обезпечаване е предназначено за работната станция NeXTcube и малко по-късно се налага създаването на прост текстов браузър, който да бъде лесно преносим към различни компютърни системи - Line Mode Browser.
На 6 август 1991 година Тим Бърнърс-Лий публикува съобщение в Usenet групата alt.hypertext, с което на практика прави World Wide Web публична услуга, достъпна в Интернет. Месец по-късно в Станфордския линейноускорителен център започва да функционира първият уеб сървър, разположен извън Европа.[3] През следващите месеци системата постепенно се разпространява в научни центрове в различни части на света. През 1992 година се появяват първите графични браузъри след оригиналния WorldWideWeb, които вече са предназначени за по-широко разпространената операционна система UNIX. Година по-късно се появява браузърът Mosaic, който играе важна роля в популяризирането на World Wide Web. Също през 1993 година CERN обявява, че системата ще може да бъде използвана свободно и безплатно от всички. През 1994 година е основана организацията World Wide Web Consortium, включваща различни заинтересовани организации и имаща за цел утвърждаването на технически стандарти, свързани с функционирането на World Wide Web.
През втората половина на 1990-те години с все по-широкото разпространение на достъпа до Интернет World Wide Web започва да се превръща във важно маркетингово средство. Много предприятия създават свои уеб сайтове, появяват се първите специализирани сайтове за електронна търговия. През 1999-2001 година се стига до т. нар. дот-ком балон, при който голям брой нововъзникнали предприятия привличат значителни капитали към дейности, свързани с разрастващия се World Wide Web, но много от тях не оправдават направените инвестиции.
След 2002 година достъпът до високоскоростен Интернет бързо нараства и се утвърждават успешни бизнес модели, базирани на World Wide Web, като тези на Google, eBay и Amazon.com. През следващите години възникват масови социални мрежи, като MySpace и Facebook. Широко се разпространяват форми за споделяне на съдържание, като блоговете, или системи, при които съдържанието се създава и поддържа от самите потребители, като Уикипедия. Този нов модел за обмен на информация между множество индивидуални потребители често се описва с понятието Web 2.0.
Уеб страници [редактиране]
Основна статия: 
Информацията в World Wide Web се съдържа в хипертекстови документи или информационни ресурси, наричани уеб страници. Обикновено те са в HTML или XHTML формат и дават възможност за придвижване към други уеб страници с помощта на хипервръзки. Уеб страниците могат да се състоят от статичен текст или друго съдържание, съхранявано във файловата система на уеб сървъра (статични уеб страници), или да бъдат генерирани от софтуер на сървъра при заявка за четене на страницата от браузър (динамични уеб страници).
Основните елементи, които може да съдържа една уеб страница са:
- Видима информация:
- Текстова информация
- Нетекстова информация:
- Статични изображения, най-често растерна графика във форматите GIF, JPEG и PNG или векторна графика във форматите Adobe Flash и SVG
- Анимирани изображения, обикновено анимирани GIF или SVG изображения, но също Adobe Flash, Adobe Shockwave или Java applet.
- Звук, обикновено MP3, ogg или други формати
- Видео
- Интерактивна информация:
- За взаимодействие в рамките на страницата:
- За взаимодействие между страниците:
- Хипервръзки, стандартният метод са преместване към нова страница
- Форми, даващи възможност за взаимодействие на потребителя с приложения, работещи на сървъра
- Скрита информация:
- Коментари
- Метаданни, съдържащи семантични данни, информация за кодирането на символи, DTD и други
- Информация за стиловете във формата на CSS
- Скриптове, най-често JavaScript, които се изпълняват от браузъра и допълват функционалността и интерактивността на страницата
Уеб страниците се идентифицират чрез унифицирани локатори на ресурси (URL), стандартизирани низове, уникални за съответната страница в рамките на Интернет. При динамичните уеб страници в URL може да се съдържат и параметри, оказващи влияние върху съдържанието на страницата и начина на показването му.
В повечето случаи уеб страниците са групирани в уеб сайтове, съвкупности от страници, които се допълват функционално, имат сходен дизайн и обикновено са разположени в един домейн и на един уеб сървър. Често сайтовете съдържат голям брой статии. Например сайтът Уикипедия съдържа милиони страници с различно съдържание и функционалност - страници енциклопедични статии, страници за тяхното редактиране, списъци на редакторите на дадена статия и други.
Уеб браузъри [редактиране]
Уеб браузърите са категория програми, предназначени да представят хипертекстова информация.
Пренос на данни [редактиране]
Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи. Гръбнакът на уеб е използваният за пренос мрежов протокол HTTP (на английски: HyperText Transfer Protocol, за прехвърляне на хипертекст). HTTP e протокол от ниво 7 (според модела на OSI), което го прави изключително гъвкав за използване. Версията HTTPS използва криптиране (шифриране) с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при уебтранзакции, изискващи повишено ниво на сигурност.
Кой е конкретният протокол може да се разбере по началото на мрежовия адрес:
- http:// — протоколът е HTTP. Портът по подразбиране, на който браузърите се опитват да се свържат със сървъра, е 80.
- https:// — протоколът е HTTPS; при него предаваните данни са криптирани. Портът за свръзка по подразбиране е 443.
Бележки [редактиране]
- ↑ Tim Berners Lee - Time 100 People of the Century. // Time Magazine. Посетен на 17 май 2010.
- ↑ Berners-Lee, Tim. Pre-W3C Web and Internet Background. // World Wide Web Consortium. Посетен на 21 април 2009.
- ↑ Berners-Lee, Tim. Weaving the Web. HarperCollins, 2000. с. 46.
Външни препратки [редактиране]
