Уеб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ранна емблема на World Wide Web

World Wide Web (Уърлд уайд уеб; съкратено WWW или W3; още The Web, буквално „Паяжината“), наричана също световна мрежа, мрежата[1] или само уеб, е система от взаимно свързани хипертекстови документи, достъпни през компютърната мрежа Интернет. Документите в World Wide Web, наричани уеб страници, могат да съдържат текст, изображения, видео и други мултимедийни компоненти, а връзките между тях се осъществяват с помощта на хипервръзки.

Идеята за World Wide Web е предложена през 1989 година от английския инженер Тим Бърнърс-Лий,[2] който ръководи и нейната първа реализация в мрежата на Европейската организация за ядрени изследвания в края на 1990 година.[3] Днес World Wide Web е една от основните услуги, достъпни с помощта на Интернет, като дори понякога двете понятия се използват като взаимнозаменяеми, макар това да е неточно.

История[редактиране | edit source]

Работната станция NeXTcube на Тим Бърнърс-Лий - първият уеб сървър в света
Робер Кайо, Жан-Франсоа Абраматик и Тим Бърнърс-Лий на десетата годишнина на World Wide Web Consortium през 2004 година

Началото на уеб е поставено от Тим Бърнърс-Лий, сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Женева, Швейцария. Първите хипертекстови системи се появяват още през 1960-те години, но Бърнърс-Лий пръв прави тази технология достъпна чрез Интернет, където тя разкрива пълните си възможности. През 1989 година той прави предложение за създаване на хипертекстова система и през следващата година, заедно с белгиеца Робер Кайо, започва активна работа по нея. Към края на 1990 година са разработени основните компоненти на World Wide Web - мрежовият протокол HTTP, маркиращият език HTML, първият уеб браузър WorldWideWeb, първият уеб сървър CERN httpd и първите уеб страници, които описват самия проект. Това програмно обезпечаване е предназначено за работната станция NeXTcube и малко по-късно се налага създаването на прост текстов браузър, който да бъде лесно преносим към различни компютърни системи - Line Mode Browser.

На 6 август 1991 година Тим Бърнърс-Лий публикува съобщение в Usenet групата alt.hypertext, с което на практика прави World Wide Web публична услуга, достъпна в Интернет. Месец по-късно в Станфордския линейноускорителен център започва да функционира първият уеб сървър, разположен извън Европа.[4] През следващите месеци системата постепенно се разпространява в научни центрове в различни части на света. През 1992 година се появяват първите графични браузъри след оригиналния WorldWideWeb, които вече са предназначени за по-широко разпространената операционна система UNIX. Година по-късно се появява браузърът Mosaic, който играе важна роля в популяризирането на World Wide Web. Също през 1993 година CERN обявява, че системата ще може да бъде използвана свободно и безплатно от всички. През 1994 година е основана организацията World Wide Web Consortium, включваща различни заинтересовани организации и имаща за цел утвърждаването на технически стандарти, свързани с функционирането на World Wide Web.

През втората половина на 1990-те години с все по-широкото разпространение на достъпа до Интернет World Wide Web започва да се превръща във важно маркетингово средство. Много предприятия създават свои уеб сайтове, появяват се първите специализирани сайтове за електронна търговия. През 1999-2001 година се стига до т. нар. дот-ком балон, при който голям брой нововъзникнали предприятия привличат значителни капитали към дейности, свързани с разрастващия се World Wide Web, но много от тях не оправдават направените инвестиции.

След 2002 г. достъпът до високоскоростен Интернет бързо нараства и се утвърждават успешни бизнес модели, базирани на World Wide Web, като тези на Google, eBay и Amazon.com. През следващите години възникват масови социални мрежи, като MySpace и Facebook. Широко се разпространяват форми за споделяне на съдържание, като блоговете, или системи, при които съдържанието се създава и поддържа от самите потребители, като Уикипедия. Този нов модел за обмен на информация между множество индивидуални потребители често се описва с понятието Web 2.0.

Уеб страници[редактиране | edit source]

Уеб страница от сайта Уикипедия

Информацията в World Wide Web се съдържа в хипертекстови документи или информационни ресурси, наричани уеб страници. Обикновено те са в HTML или XHTML формат и дават възможност за придвижване към други уеб страници с помощта на хипервръзки. Уеб страниците могат да се състоят от статичен текст или друго съдържание, съхранявано във файловата система на уеб сървъра (статични уеб страници), или да бъдат генерирани от софтуер на сървъра при заявка за четене на страницата от браузър (динамични уеб страници).

Основните елементи, които може да съдържа една уеб страница са:

Видима информация:
  • Текстова информация
  • Нетекстова информация:
  • Интерактивна информация:
    • За взаимодействие в рамките на страницата:
      • Интерактивен текст (DHTML)
      • Интерактивни илюстрации - от задвижвани при натискане изображения до игри, като обикновено се използва система от скриптове, Adobe Flash, Java applet, SVG или Adobe Shockwave
      • Бутони, обикновено използвани в съчетание със скриптове или DHTML
    • За взаимодействие между страниците:
      • Хипервръзки, стандартният метод са преместване към нова страница
      • Форми, даващи възможност за взаимодействие на потребителя с приложения, работещи на сървъра
Скрита информация:
  • Коментари
  • Метаданни, съдържащи семантични данни, информация за кодирането на символи, DTD и други
  • Информация за стиловете във формата на CSS
  • Скриптове, най-често JavaScript, които се изпълняват от браузъра и допълват функционалността и интерактивността на страницата

Уеб страниците се идентифицират чрез унифицирани локатори на ресурси (URL), стандартизирани низове, уникални за съответната страница в рамките на Интернет. При динамичните уеб страници в URL може да се съдържат и параметри, оказващи влияние върху съдържанието на страницата и начина на показването му.

В повечето случаи уеб страниците са групирани в уеб сайтове, съвкупности от страници, които се допълват функционално, имат сходен дизайн и обикновено са разположени в един домейн и на един уеб сървър. Често сайтовете съдържат голям брой статии. Например сайтът Уикипедия съдържа милиони страници с различно съдържание и функционалност - страници енциклопедични статии, страници за тяхното редактиране, списъци на редакторите на дадена статия и други.

Уеб браузъри[редактиране | edit source]

Уеб браузърите са категория програми, предназначени да представят хипертекстова информация.

Функции[редактиране | edit source]

Термините Интернет и Уърд уайд уеб биват употребявани често без да се прави разлика между тях, но те значат различни неща. Интернет е глобална система от взаимно свързани компютърни мрежи, докато уеб е услуга, която върви по Интернет. Уеб представлява голям брой документи, текстови, мултимедийни и други, които са свързани посредством хиперлинкове и URL-и, намиращи се на уеб-сървъри, които биват достъпвани от уеб-браузъри.

Посещаването на уеб страница в Уеб, се осъществява, като се въведе адреса на страница в уеб-браузъра или като се посочи хиперлинк към дадена страница. Уеб-браузърът след това прави серия от комуникационни съобщения към уеб-сървера, за да достъпи, изтегли и изобрази страницата. През 90-те години на 20-ти век използването на уеб-браузър, за изобразяване на уеб страници, препращане от една страница към друга посредством хиперлинкове е станало известно като браузване, уеб-сърфиране и навигиране в мрежата.

Стъпките за достъпване на страница от уеб-браузъра са следните: първо уеб-браузъра свързва част от URL с IP адрес на уеб-сървър, където се намира страницата посредством глобално разпространената база данни наречена Domain Name System (DNS); следващата стъпка е изпращане на HTTP заявка през Интернет към компютър с дадения IP адрес. Заявката се изпраща на определен порт заложен в модела на TCP/IP протокола, за да може приемащия компютър да различи HTTP заявка от другите мрежови протоколи. HTTP протокола използва обикновено порт 80. Една HTTP заявката може да съдържа само два реда текст: GET /wiki/World_Wide_Web HTTP/1.1 Host: example.org. Първият съдържа версията на HTTP, а втората домейна на уеб-сървера. Ако уеб-сърверът може да изпълни заявката изпраща HTTP отговор обратно на браузъра, за успешно свързване. Този отговор може да представлява: HTTP/1.0 200 OK Content-Type: text/html; charset=UTF-8 последван от съдържанието на поисканата страница. Уеб страниците освен текст могат да съдържат и препратки към други ресурси като снимки, скриптове, Cascading Style Sheets, които да влияят върху изобразяването на страницата. Браузърът тогава прави допълнителни HTTP заявки към уеб сървера за тези и други Интернет медийни формати. След получаването на необходимото съдържанието от уеб сърверът, браузърът изобразява страницата.

Линкове[редактиране | edit source]

Повечето уеб страници съдържат хиперлинкове водещи към различни уеб ресурси: подстраници, препратки към други сайтове, файлове за сваляне и други. В HTML кода на страницата това се имплеметира по следния начин: "http://example.org/wiki/Main_Page">Example.org, a free encyclopedia</a>. Синтаксиса е следния тага за хиперлинк <a href="В кавички се поставя на къде сочи хиперлинка", след което се затваря отваряшия таг> между двата тага се поставя какво да се изобрази на страницата, след което се затваря</а>.

Обединените по този начин ресурси, свързани помежду си чрез хипертекс линкове се нарича мрежа (уеб) от информация. Публикация в Интернет се нарича по наименованието първо дадено от Тим Бърнърс - WorldWideWeb (УърдУайдУеб) (в оригинал изписването е било с т. нар. КамелКейс, което по-късно било преустановено) през ноември 1990.

Уеб браузъри[редактиране | edit source]

Уеб браузърите са категория програми, предназначени да представят хипертекстова информация.

Стандарти[редактиране | edit source]

Работата на софтуера, необходимите техническите изисквания обмяната на информация между компютрите, както и други аспекти от уеб-а са стандартизирани. Част от документацията се изработва от Уърлд Уайд Уеб Консорциум (World Wide Web Consortium (W3C)), оглавяван от Бърнърс-Лий, като и други компании взимат участие в стандартизирането на уеб технологиите.

Някои от най-важните документи, които се обсъждат са следните:

Допълнителни текстове дават определение за други важни технологии за уеб-а, като например:

  • Унифициран индентификатор на ресурси (Uniform Resource Identifier (URI)), което е универсално за препратки към източници в Интернет, като хипертекст документи и снимки. URI-тата, често са наричани URLs, са дефинирани от IETF.
  • Протоколът за трансфер на хипертекст(HTTP), дефинира начинът по който браузърът и сървера осъществяват връзката между тях.

Сигурност[редактиране | edit source]

Всеки път, когато е зададена заявка от уеб сървъра за дадена страница, той може да я идентифицира и IP адресът, от който е дошла заявката обикновено се записва. Освен ако не е зададено обратното, повечето уеб браузъри записват уеб страницата, която е заявена и показана в историята и обикновено голяма част от съдържанието се кешира локално. Освен ако не се използва криптирането HTTPS, уеб заявките и отговорите, които се изпращат могат да бъдат видяни, записани и кеширани от междинни системи.

Когато уеб страницата изисква и потребителят отговаря с личната си информация като истински имена, адрес, имейл, може да се осъществи връзка между текущия уеб трафик и потребителя. Ако уеб сайтът използва HTTP бисквитки, разпознаване на потребителско име и парола или други техники за проследяване, свързването между предишни или последващи уеб посещения с личната информация ще бъде възможно. Така уеб-базирана организация ще може да създаде профил на отделните потребители, които ползват сайта. Ще може да създаде запис за потребителя, който съдържа информация за неговите интереси, хобита, професия и други анспекти на техния демографски профил. Тези профили обикновено представляват интерес за търговци, рекламни агенции и други. В зависимост от условията за ползване на уебсайта и на действащите закони тази информация може да бъде продавана, разпространявана или предавана на други организации без знанието на потребителя. За много хора това значи малко повече от нежелани имейли във входящата поща и необичайно релевантно рекламиране на следващия уеб страници. За други това означава, че отстъпването пред този необичаен интерес може да се превърне в бъдещ прилив на асочен маркетинг, който може да не е добре дошъл. Изпълнението на законите, контра тероризмът и шпионските агенции могат също да идентифицират, набелязват и следят потребители на база на интересите, които са описани в Интернет.

Социалните мрежи правят опити да убедят потребителите си да представят техните истински имена, интереси и местоположение. Това прави преживяването в социалните мрежи по-реалистично и така задържа всичките си потребители. От друга страна, източниците на някои снимки и необмислени твърдения могат да бъдат идентифицирани и по-късно могат да съжаляват за публикуването им. Онлайн хулигани могат да използват лична информация, за да тормозят и преследват потребители. Модерните социални мрежи предоставят добър контрол на личните настройки за всяка отделна публикация, но те могат да бъдат сложни за намиране и употреба, особено за начинаещите.

Някои снимки и видеота, публикувани в сайтове причиняват проблеми, тъй като лицето на даден човек може да бъде добавено в онлайн профил. С потенциалната техника за разпознаване на лица, ще бъде възможно лице да бъде свързано с друго, до преди това анонимно. Заради кеширането и копирането на изображения премахването на снимка от уеб пространството е трудно.

Пренос на данни[редактиране | edit source]

Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи. Гръбнакът на уеб е използваният за пренос мрежов протокол HTTP (на английски: HyperText Transfer Protocol, за прехвърляне на хипертекст). HTTP e протокол от ниво 7 (според модела на OSI), което го прави изключително гъвкав за използване. Версията HTTPS използва криптиране (шифриране) с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при уебтранзакции, изискващи повишено ниво на сигурност.

Кой е конкретният протокол може да се разбере по началото на мрежовия адрес:

  • http:// — протоколът е HTTP. Портът по подразбиране, на който браузърите се опитват да се свържат със сървъра, е 80.
  • https:// — протоколът е HTTPS; при него предаваните данни са криптирани. Портът за свръзка по подразбиране е 443.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Само в единствено число и в членуваната форма на думата мрежа, но понякога се има предвид интернет от английски the net.
  2. Tim Berners Lee - Time 100 People of the Century. // Time Magazine. Посетен на 17 май 2010.
  3. Berners-Lee, Tim. Pre-W3C Web and Internet Background. // World Wide Web Consortium. Посетен на 21 април 2009.
  4. Berners-Lee, Tim. Weaving the Web. HarperCollins, 2000. с. 46.

Външни препратки[редактиране | edit source]