Уейк
| Уейк Wake |
|
 |
|
 |
|
| Местоположение | |
|---|---|
| Страна |  САЩ |
| Площ | 6.5 km² |
| Население | 75 жители |
| Гъстота на нас-то | 11,538 жители/km² |
| Най-висока точка | 6 |
 |
|
Остров Уейк (на английски Wake Island) е коралов атол състоящ се от три острова (Уейк, Уилкс и Пил) в Северния Тихи Океан между Марианските и Хавайските острови. Островите са с обща площ 6,5 km² и 6 м надморска височина са територия на САЩ от 1899 г. и достъпът до тях е ограничен предимно до служители на американските военно-въздушни сили и армия.
Съдържание |
История [редактиране]
Атолът е открит на 20 октомври 1568 г. от испанския пътешественик Алаваро де Менданя де Нейра. Островът бил необитаем и не представлявайки никаква ценност в онези години бил забравен. През 1796 г. атолът е преоткрит от английския капитан У. Уейк. През декември 1840 г. е изследван от американска експедиция с военен кораб под командването на лейтенант Чарлз Уилкс. Констатирано е отсъствието на прясна вода и растителност освен храсти. Едва през януари 1899 г. атолът като ничия територия е анексиран от САЩ. Построена е станция с кабелна връзка. През 1935 г. е построен аеродрум за междинни полети между САЩ и Филипините. За обслужване на летището компанията Pan American Airways построява първото малко селище на острова с името ПААвил. През 1940 г. започва строителството на американска военна база. През 1941 г. са докарани 12 самолета изтребители, батальон от морски пехотинци и артилерийски оръдия с калибър 127 мм. Военнослужещите били около 500 и още към 1200 човека цивилни — технически персонал и строители.
Особена страница във военната история на острова е едновременното нападение от японците на 23 декември 1941 г. паралелно с нападението над Пърл Харбър. Американците се предават и островът е окупиран от Япония.
След Втората световна война на острова е построена нова американска база. Числеността на персонала заедно със семействата достига 1600 човека. През август 2006 г. базата е евакуирана поради приближаването на особено мощен тайфун. От тогава на острова работи само немногочислена ремонтна бригада от около 75 човека за възстановяване на базата.
Природни особености [редактиране]
Климатът на атола е тропически, сух и пасатен. Валежите са около 1000 мм на година. Няма източници на прясна вода. За нуждите на военната база е изградена водосборна и опреснителна инсталация. Пъсъчната почва на острова е неплодородна. Растителността е бедна, а единствения вид нелетящи птици са били унищожени от японците през Втората световна война, тъй като в края на войната тези птици за тях са били единствения източник за прехрана.
Териториални претенции [редактиране]
Република Маршалови острови претендира за владение на острова.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
