Узбекистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Узбекистан
Oʻzbekiston Respublikasi
      
Химн: Serquyosh hur o‘lkam
Местоположение на Узбекистан
Местоположение на Узбекистан
География и население
Площ448 978 km²
(на 56-о място)
Води4,9%
Климатумерен
СтолицаТашкент
Най-голям градТашкент
Официален езикузбекски език[б 1]
Религия96,1% ислям
2,2% християнство
1,7% други религии
Демонимузбек
Население (2022)36 024 000
(на 40-о място)
Гъстота на нас.77,8 души/km²
(на 128-о място)
Градско нас.50,4%
(на 129-о място)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентШавкат Мирзийоев
Министър-председателАбдула Арипов
ОрганизацииООН, ОНД
Законодат. властОли Мажлис
Горна камараСенат
Долна камараЗаконодателна камара
История
Караханиди840 г.
Тимуриди1370 г.
Хивани1511 г.
Коканди1709 г.
Бухарски емират1785 г.
Туркестанска АССР1918 г.
Узбекска ССР27 октомври 1924 г.
Независимост1 септември 1991 г.
Членство в ООН2 март 1992 г.
Конституция8 декември 1992 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)Повишение 371,646 млрд. USD
(на 58-о място)
БВП на човек (ППС)Повишение 10,316 USD
(на 124-то място)
БВП (ном., 2023)Повишение 90,392 млрд. USD
(на 75-о място)
БВП на човек (ном.)Повишение 2,509 USD
(на 147-о място)
ИЧР (2021)Повишение 0,727 (висок)
(на 101-во място)
Джини (2013)36,7 (среден)
Прод. на живота67,2 години
(на 126-о място)
Детска смъртност21,4/1000
(на 185-о място)
Грамотност99,4%
(на 12-о място)
ВалутаУзбекистански сом (UZS)
Други данни
Часова зонаUZT (UTC+5)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOUZ
Интернет домейн.uz
Телефонен код+998
ITU префиксUJA-UMZ
Официален сайтgov.uz
  1. В Каракалпакстан като официален език е обявен и каракалпакският.
Узбекистан в Общомедия

Узбекистан, официално Република Узбекистан (на узбекски: O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия. Тя е суверенна светска, единна конституционна република, която се състои от 12 провинции. Узбекистан граничи с пет държави: Казахстан на север; Киргизстан на североизток; Таджикистан на югоизток; Афганистан на юг и Туркменистан на югозапад. Узбекистан има изход към Аралско море, обаче е една от двете двойно отделени страни в света (заедно с Лихтенщайн), при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на две държави: всички съседни страни също нямат достъп до Световния океан[1].

Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.

Местната династия и Централна Азия като цяло са унищожени от монголското нашествие през 13. век. След монголските завоевания районът става все по-доминиран от тюркски народи. Град Шахрисабз е родното място на Тимур, който през 14. век основава Тимуридската империя и е обявен за Върховен емир на Туран със столицата си в Самарканд. Районът е завладян от узбекски шайбаниди през 16. век, като тогава се измества властта от Самарканд в Бухара. Районът е разделен на три отделни държави: Ханство Хива; Кокандско ханство и Бухарски емират. Постепенно регионът е присъединен към Руската империя през 19. век, като Ташкент става политически център на Руския Туркестан. През 1924 г., след националното определяне на границите, е създадена СССР, към която е присъединен и Узбекистан. След разпадането на СССР, тя обявява независимост като Република Узбекистан на 31 август 1991 г.

Узбекистан има разнообразно културно наследство поради своята история и стратегическото си местоположение. Първият му основен официален език е узбекски – тюркски език, който се пише на латиница и е говорим от около 85% от населението. Руският език е широко разпространен като де-факто език. Той е най-широко преподаваният втори език. Узбеките съставляват 81% от населението, следвани от руснаците (5,4%), таджики (4,0%), казахи (3,0%) и други (6,5%).

Мюсюлманите съставляват 79% от населението, докато 5% от населението следват руското православно християнство, а 16% от населението вярва в други религии или не са религиозни. Узбекистан е член на ОНД, ОССЕ, ООН и ШОС. Официално е демократична република до 2008 г., но въпреки това неправителствените организации за правата на човека определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“.

След смъртта на Ислам Каримов през 2016 г. вторият президент, Шавкат Мирзийоев (Shavkat Mirziyoyev), започва нов политически курс, който е описан като „Тиха революция и революция отгоре“. Той заявява, че възнамерява да премахне робството на памука, системното използване на детския труд, изходните визи, да въведе данъчна реформа, да създаде четири нови свободни икономически зони, както и да амнистира някои политически затворници. Отношенията със съседните държави Таджикистан, Киргизстан и Афганистан са се подобрили драстично след неговото идване на власт.

Докладът на Amnesty International относно правата на човека в страната за 2017/2018 г. описва, че репресивни мерки все още продължават, включително принудителният труд при събиране на памук и ограничения на движението на „освободените“ затворници.

Узбекската икономика е в процес на постепенно преминаване към пазарна икономика, като външнотърговската политика се основава на заместването на вноса. През септември 2017 г. валутата на страната стана напълно обръщаема в пазарните цени. Узбекистан е основен производител и износител на памук. В страната работи и най-голямата златна мина в света. С гигантските мощности за производство на електроенергия от съветската епоха и обширните доставки на природен газ, Узбекистан стана най-големият производител на електроенергия в Централна Азия. Възобновяемата енергия представлява над 23% от енергийния сектор на страната, като водноелектрическата и слънчевата енергия са съответно 21,4% и 2%.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Узбекистан е център на много древни цивилизации. През 6 век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите.

През 327 пр.н.е. узбекските земи са завладени от Александър Велики по време на похода срещу Дарий III. Победата на Александър Велики над персийската армия слага края на династията на Ахеменидите.

Арабите завладяват територията на днешен Узбекистан през 712 година. С идването на арабите започва и ислямизацията на местните народи, които дотогава са привърженици на зороастризма.

Династията на Саманидите са първата персийска династия, която налага властта си над земите на днешен Узбекистан (819 – 1005), слагаща край на дългата арабска доминация над тези земи.

Великият монголски завоевател Тимур (1336 – 1405), роден недалече от град Самарканд, основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 година в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите. Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат.

Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, предвождана от генерал Михаил Черняев. През 1884 година подчиняват първо Бухарското ханство и Ханство Хива, като ги правят васали, а след това и източните области на днешен Узбекистан, включително и Ташкент. Завладените територии в Средна Азия са включени в състава на Руската империя и са организирани в Туркестанско генерал-губернаторство. През март 1876 руските войски завладяват и Кокандското ханство

Централна Азия, Самарканд, Регистан. Празник на победа над врага. Бухарският емир и първенците на града наблюдават как главите на руски войници са набивани на стълбове. 1872 г.

Едва през 1924 година след националното обособяване на народите от Средна Азия на териториите на Туркестанската АССР, Бухарската народна република и на Хорземската народна република е образувана Узбекска съветска социалистическа република. На следващата година (1925) Узбекската ССР влиза в състава на Съветския съюз.

След опитите за реформи в Съветския съюз и неуспеха на перестройката, СССР се разпада и на 1 септември 1991 година Узбекистан провъзгласява своята независимост. От 1990 до 2016 г. страната е управлявана от авторитарния президент Ислам Каримов.

География[редактиране | редактиране на кода]

Узбекистан е суха държава, без излаз на море. Това е една от двете двойни държави в света (т.е. страната, която е изцяло заобиколена от държави без излаз на Световния океан), а другата е Лихтенщайн. Освен това поради местоположението си в редица ендохемични басейни, нито една от нейните реки не води до морето. По-малко от 10% от територията на страната се обработва интензивно с поливни площи в речни долини и оазиси. Останалото е огромната пустиня Къзълкум и планини.

Климатът в Узбекистан е континентален, с минимални годишни валежи (100 – 200 mm). Средната лятна висока температура е 40 °C, докато средната ниска температура през зимата е около −23 °C. Узбекистан има богата и разнообразна природна среда. Въпреки това десетилетията на съмнителна съветска политика за постигане на по-голямо производство на памук са довели до катастрофален сценарий, като селскостопанският отрасъл е основният фактор за замърсяването и опустошаването на въздуха и водата в страната.

Аралско море е било четвъртото по големина вътрешно море на Земята, действайки като фактор, влияещ върху влажността на въздуха и сухата употреба на земя. От 60-те години на ХХ век, десетилетието, в което започва прекалената употреба на Аралско море, то се свива до около 10% от предишната му площ и се разделя на части, като само южната част на тесния западен лоб на Южно Аралско море остава постоянно в Узбекистан. Голяма част от водата е била използвана и продължава да се използва за напояване на памучни полета – култура, изискваща голямо количество вода, за да расте.

Поради проблема с Аралското море, високата соленост и замърсяване на почвите с тежки елементи са особено широко разпространени в Каракалпакстан, регионът на Узбекистан, който е в съседство с Аралското море. По-голямата част от водните ресурси на страната се използват за земеделие, което представлява почти 84% от водоползването и допринася за високата соленост на почвите. Прекаленото използване на пестициди и торове за отглеждане на памук допълнително увеличава замърсяването на почвата.

Узбекистан също е сеизмична зона, за което свидетелства земетресението в Андижан през 1902 г., земетресението във Фергана през 2011 г. и земетресението в Ташкент през 1966 г.

Езерото Чарвак

Политика[редактиране | редактиране на кода]

След като Узбекистан обявява своята независимост от Съветския съюз през 1991 г., са проведени избори, а Ислам Каримов е избран за първи президент на Узбекистан. Изборите на Оли Мажлис (парламент или Върховната асамблея) са проведени с резолюция, приета от Върховния съвет през 1994 г. През същата година Върховният съвет е заменен от Оли Мажлис.

Третите избори за двукамарен (150-членен) Оли Мажлис, Законодателната камара и 100-членния Сенат за петгодишен мандат са проведени на 27 декември 2009 г. Вторите избори са проведени от декември 2004 г. до януари 2005 г. Размерът на Оли Мажлис се е увеличил от 69 депутати (членове) през 1994 г. на 120 през 2004 – 2005 г. и е 150.

Ислам Каримов, Президент на Узбекистан до 2016 г.

През 2002 е проведен референдум, след който мандатът на Ислам Каримов е удължен с акт на парламента до декември 2007 г. Повечето международни наблюдатели отказаха да участват в процеса и не признаха резултатите, като ги отхвърлиха като неотговарящи на основните стандарти. Референдумът от 2002 г. включва и план за двукамарен парламент, състоящ се от по-долна камара (Оли Мажлис) и горна камара (Сенат). Членовете на долната камара трябва да бъдат „пълноправни“ законодатели. Изборите за новия двукамарен парламент се състоят на 26 декември.

Човешки права[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията на Република Узбекистан твърди, че „демокрацията в Република Узбекистан се основава на общи човешки принципи, според които най-високата ценност е човешкото същество, неговият живот, свобода, чест, достойнство и други неотменими права“. Официалната позиция е обобщена в меморандум „Мерките, предприети от правителството на Република Узбекистан в областта на осигуряването и насърчаването на правата на човека“ и се равнява на следното: правителството прави всичко възможно, за да защити и да гарантира човешките права на гражданите на Узбекистан. Узбекистан непрекъснато подобрява своите закони и институции, за да създаде по-хуманно общество. В парламента са приети над 300 закона, регламентиращи правата и основните свободи на хората. Например през 1996 г. е създадена служба на омбудсмана. На 2 август 2005 г. президентът Ислам Каримов подписва указ, който отменя смъртното наказание в Узбекистан от 1 януари 2008 г.

Въпреки това неправителствените организации за правата на човека, като IHF, Human Rights Watch, Amnesty International, както и Държавният департамент на САЩ и Съвета на Европейския съюз, определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“ и изразяват дълбока загриженост относно „широкомащабно нарушение на почти всички основни човешки права“. Според докладите, най-широко разпространените нарушения са мъчения, произволни арести и различни ограничения на свободите: на религията, на словото и печата, на свободата на сдружаване и събрания. Също така е съобщено, че принудителната стерилизация на селските узбекски жени е санкционирана от правителството. Според докладите нарушенията най-често са извършени срещу членове на религиозни организации, независими журналисти, активисти за правата на човека и политически активисти, включително членове на забранените опозиционни партии. Към 2015 г. докладите за нарушения на правата на човека в Узбекистан показват, че нарушенията продължават без никакво подобрение. Freedom House последователно класира Узбекистан близо до дъното на своето класиране за свобода на световно ниво от основаването на страната през 1991 г. В доклада за 2018 г. Узбекистан е една от 11-те най-лоши страни за политически права и граждански свободи.

Гражданските вълнения през 2005 г. в Узбекистан, които доведоха до убиването на няколкостотин души, се възприемат от мнозина като знаменателно събитие в историята на злоупотребата с човешки права в Узбекистан. Изразена е загриженост и е отправено искане за независимо разследване на събитията от страна на САЩ, Европейския съюз, ООН, действащия председател на ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ.

Правителството на Узбекистан е обвинено в незаконно прекратяване на човешкия живот и в отричане на свободата на събранията и свободата на изразяване на гражданите. Правителството категорично отхвърля обвиненията, като твърди, че то само провежда антитерористична операция, упражняваща само необходимата сила. Освен това някои представители твърдят, че „е обявена информационна война срещу Узбекистан“ и нарушенията на правата на човека в Андижан са измислени от враговете на Узбекистан като удобен претекст за намеса във вътрешните работи на страната.

Узбекистан също така поддържа втория по големина в света темп на съвременното робство – 3,97% от населението на страната, работещо като модерни роби. В реално изражение това означава, че в Узбекистан има 1,2 милиона съвременни роби. Повечето работят в памучната индустрия. Твърди се, че правителството принуждава държавните служители да събират памук през есента. Заемите на Световната банка са свързани с проекти, които използват детски труд и практики за принудителен труд в памуковата промишленост.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Узбекистан се присъединява към Общността на независимите държави през декември 1991 г. Въпреки това тя се противопоставя на реинтеграцията и се оттегли от системата за колективна сигурност на ОНД през 1999 г. Оттогава Узбекистан участва в мироопазващите сили на ОНД в Таджикистан и в организирани от ООН групи, за да помогне за разрешаването на конфликтите в Таджикистан и Афганистан, като и двете разглеждат като заплаха за собствената си стабилност.

Среща на високо равнище на лидерите на ШОС, Русия, 2015 г.

Преди близко със САЩ (който предостави на Узбекистан половин милиард долара помощ през 2004 г., около една четвърт от военния ѝ бюджет), правителството на Узбекистан ограничи американската военна употреба на въздушната база в Карши-Ханабад за въздушни операции в съседен Афганистан. Узбекистан е активен поддръжник на усилията на САЩ срещу световния тероризъм и се присъединява към коалициите, които се занимават с Афганистан и Ирак.

Отношенията между Узбекистан и САЩ започнаха да се влошават след т.нар. „Цветни революции“ в Грузия и Украйна (и в по-малка степен в Киргизстан). Когато САЩ се включиха в призив за независимо международно разследване на кървавите събития в Андижан, връзката продължи да намалява и президентът Ислам Каримов промени политическото подреждане на страната, за да я приближи до Русия и Китай.

В края на юли 2005 г. правителството на Узбекистан нареди на САЩ да освободят въздушна база в Кърши-Канабад (близо до границата с Узбекистан с Афганистан) в рамките на 180 дни. Каримов предложи използването на базата за САЩ малко след 11 септември. Някои узбеки смятат също, че протестите в Андижан са предизвикани от влиянията на Великобритания и САЩ в района на Андижан. Това е още една причина за враждебността между Узбекистан и Запада.

Узбекистан е член на Организацията на обединените нации (ООН) (от 2 март 1992 г.), Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП), Партньорство за мир (PfP) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Той принадлежи към Организацията за ислямско сътрудничество (ОИК) и Организацията за икономическо сътрудничество (ECO) (включваща петте централноазиатски държави, Азербайджан, Иран, Турция, Афганистан и Пакистан). През 1999 г. Узбекистан се присъедини към Алианса на ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова), който беше създаден през 1997 г. (превръщайки го в ГУУАМ), но се оттегли от организацията през 2005 г.

Узбекистан е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и е домакин на Регионалната структура за борба с тероризма на ШОС в Ташкент. Узбекистан се присъедини към новата организация за сътрудничество в Централна Азия (CACO) през 2002 г. CACO се състои от Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Той е член-учредител на Централноазиатския съюз, сформиран с Казахстан и Киргизстан, и остава включен в него, и към март 1998 г. присъединен от Таджикистан.

През септември 2006 г. ЮНЕСКО връчи на Ислам Каримов награда за запазването на богатата култура и традиции на Узбекистан. Въпреки критиките, това изглежда е знак за подобряване на отношенията между Узбекистан и Запада.

През октомври 2006 г. се наблюдава и спад в изолацията на Узбекистан от Запада. ЕС обяви, че планира да изпрати делегация в Узбекистан, за да говори за правата на човека и свободите след дълъг период на враждебни отношения между двете страни. Въпреки че е двусмислено дали официалната или неофициалната версия на клането в Андижан е вярна, ЕС очевидно желае да облекчи икономическите си санкции срещу Узбекистан. Въпреки това сред населението на Узбекистан се приема, че правителството ще запази твърдите си връзки с Руската федерация и в своята теория, че протестите в Узбекистан през 2004 – 2005 г. бяха насърчени от САЩ и Великобритания.

През януари 2008 г. Лола Каримова-Тиляева е назначена за посланик на Узбекистан в ЮНЕСКО. Каримова-Тиляева и нейният екип играят важна роля в насърчаването на междукултурния диалог чрез повишаване на осведомеността на европейското общество за културното и историческото наследство на Узбекистан.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Узекистан

Според Конституцията на Узбекистан страната е светска и демократическа държава. Узбекистан е президентска република, при която президентът е държавен глава и стои начело на правителството. Законодателната власт в страната се изпълнява от парламент (на узбекски:Oliy Majlis), който се състои от две камари – Сенат и долна камара.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на административно-териториалното деление на Узбекистан

Узбекистан административно се дели на 12 области (вилояти; на узбекски: viloyatlar, в ед.ч. – viloyat), 1 автономна република* (respublika) и 1 град** (shahar):

  1. град Ташкент**
  2. Андижанска област
  3. Бухарска област
  4. Ферганска област
  5. Джизакска област
  6. Наманганска област
  7. Навойска област
  8. Кашкадаринска област
  9. Самаркандска област
  10. Сърдаринска област
  11. Сурхандаринска област
  12. Ташкентска област
  13. Хорезъмска област
  14. Република Каракалпакстан*

Големи градове[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Узбекистан заема четвърто място по големина на запаси на злато в света. В страната се добива 80 тона злато годишно, седмо място в света. Медните находища на Узбекистан се нареждат на десето място в света и е на дванадесето място по находища на уран. Производството на уран в страната се нарежда на седмо място в световен мащаб. Узбекската национална газова компания „Узбекнефтегаз“ се нарежда на 11-о място в света по производство на природен газ с годишна продукция от 60 до 70 милиарда m³. В страната има значителни неизползвани запаси от петрол и газ: в Узбекистан има 194 находища на въглеводороди, от които 98 кондензатни и природни газови и 96 газокондензатни.

Най-големите корпорации, участващи в енергийния сектор на Узбекистан, са Китайската национална нефтогазова корпорация, Петронас, Корейската национална петролна корпорация, Газпром, Лукойл и Узбекнефтегаз.

Заедно с много държави от независимите държави или икономиките, включени в ОНД, икономиката на Узбекистан намаля през първите години на прехода и след това се възстановява след 1995 г., когато започва да се усеща кумулативният ефект от политическите реформи. Той показва силен растеж, като се увеличи с 4% годишно между 1998 г. и 2003 г. и след това се ускори до 7 – 8% годишно. Според оценките на МВФ, БВП през 2008 г. ще бъде почти двойно по-висок от 1995 г. (в постоянни цени). От 2003 г. годишните темпове на инфлация са средно по-малко от 10%.

Узбекистан има БНД на глава от населението (1900 щ.д. в текущи долари през 2013 г., което дава еквивалент на ПЧП от 3800 щ.д.). Икономическото производство е съсредоточено в стоки. През 2011 г. Узбекистан е седмият по големина производител в света и петият най-голям износител на памук, както и седмият по големина световен производител на злато. Той е и регионално значим производител на природен газ, въглища, мед, нефт, сребро и уран.

В селското стопанство работят 27% от работната сила на Узбекистан и 17,4% от БВП (данни за 2012 г.). Обработваемата земя е 4,4 милиона хектара, или около 10% от общата площ на Узбекистан. Въпреки че официалната безработица е много ниска, непълната заетост – особено в селските райони – се оценява на поне 20%. Узбекският памук дори се използва за производство на банкноти в Южна Корея. Използването на детски труд в Узбекистан довежда няколко компании, включително Tesco, C&A, Marks & Spencer, Gap и H&M, да бойкотират узбекския памук.

Изправени пред множество икономически предизвикателства при придобиването на независимост, правителството приема стратегия за еволюционна реформа с акцент върху държавния контрол, намаляването на вноса и самозадоволяването с енергия. От 1994 г. контролираните от държавата медии многократно провъзгласяват успеха на този „Узбекистан икономически модел“ и предполагат, че това е уникален пример за плавен преход към пазарна икономика, като се избягва шок и стагнация. От 2019 г. икономиката на Узбекистан е една от най-разнообразните в Централна Азия, което прави страната привлекателен икономически партньор за Китай.

Стратегията за постепенна реформа включва отлагане на значителни макроикономически и структурни реформи. Държавата в ръцете на бюрокрацията остава доминиращо влияние в икономиката. Корупцията прониква в обществото и нараства с течение на времето: Узбекистанският индекс за възприемане на корупцията за 2005 г. е 137-и от 159 държави, докато през 2007 г. Узбекистан е 175-о място от 179 страни. Докладът на Международната кризисна група от февруари 2006 г. показва, че приходите от ключовия износ, особено памука, златото, царевицата и газта, се разпределят сред много малък кръг на управляващия елит, с малка или никаква полза за населението като цяло. Неотдавнашните скандали с корупция, включващи държавни договори и големи международни компании, по-специално TeliaSoneria, показват, че бизнесът е особено уязвим за корупция, когато оперира в Узбекистан.

Според Economist Intelligence Unit „правителството е враждебно настроено към развитието на независим частен сектор, над който няма да има контрол“.

Икономическите политики отблъснаха чуждестранните инвестиции, които са най-ниските на глава от населението в ОНД. Години наред най-голямата бариера пред чуждестранните компании, които навлизат на пазара на Узбекистан, е трудността при конвертирането на валутата. През 2003 г. правителството прие задълженията по член VIII съгласно Международния валутен фонд (МВФ), предвиждащ пълна конвертируемост на валутата. Въпреки това стриктният валутен контрол и затягането на границите намаляват ефекта от тази мярка.

Узбекистан преживява необуздана инфлация от около 1000% годишно веднага след независимостта (1992 – 1994 г.). Усилията за стабилизиране, изпълнени с насоки от МВФ, се изплатиха. През 1997 г. темповете на инфлация са намалени до 50%, а след това – до 22%. От 2003 г. годишните темпове на инфлация възлизат средно на по-малко от 10%. Тесните икономически политики през 2004 г. доведоха до драстично намаляване на инфлацията до 3,8% (въпреки че алтернативните оценки, основаващи се на цената на една истинска пазарна кошница, го поставиха на 15%). Темповете на инфлация се повишиха до 6,9% през 2006 г. и 7,6% през 2007 г., но останаха в едноцифрен диапазон.

Правителството на Узбекистан ограничава чуждестранния внос по много начини, включително високи вносни мита. Акцизните данъци се прилагат по силно дискриминационен начин за защита на местно произведените стоки. Официалните тарифи са комбинирани с неофициални, дискриминационни такси, които водят до общите такси в размер до 100 до 150% от действителната стойност на продукта, което прави вносните продукти практически недостъпни. Замяна на вноса е официално декларирана политика и правителството гордо съобщава за намаляване с два пъти на обема на внесените потребителски стоки. Редица страни от ОНД са официално освободени от вносните мита в Узбекистан. Узбекистан има двустранен инвестиционен договор с петдесет други държави.

Републиканската фондова борса (RSE) отвори врати през 1994 г. Акциите на всички узбекски акционерни дружества (около 1250) се търгуват на RSE. Броят на регистрираните на борсата дружества към януари 2013 г. надвишава 110. Обемът на пазара на ценни книжа достигна 2 трилиона през 2012 г., а броят им бързо нараства поради нарастващия интерес на компаниите да привличат необходимите ресурси чрез капиталовия пазар. По данни на Централния депозитар към януари 2013 г. номиналната стойност на акциите на узбекските емитери е над 9 трилиона. Отчасти благодарение на възстановяването на световните пазарни цени на златото и памука (основните експортни стоки на страната), разширения износ на природен газ и някои производства, както и увеличаване на трансферите на трудови мигранти, текущата сметка се превърна в голям излишък (между 9 и 11% от БВП от 2003 до 2005 г.). През 2018 г. валутните резерви, включително златото, възлизат на около 25 млрд. долара. През 2010 г. валутните резерви възлизат на 13 милиарда щатски долара.

Според прогнозите на глобалната банка HSBC, Узбекистан се очаква да бъде една от най-бързо развиващите се икономики в света (топ 26) през следващите десетилетия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Таджиките в Узбекистан

Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Населението ѝ е 27,7 млн. души[1] (преброяване 2007 г.), което се равнява почти на половината население в региона.

В Узбекистан около 34,1% от населението е на възраст под 14 г., което прави страната с преобладаващо младо население.[1]

Етнически състав – узбеки – 71,5%, руснаци – 7,4%, таджики – 4,7%, казахи – 4,1%, татари – 2,4%, каракалпакци – 2,2%, корейци – 1,3%, киргизи – 1,1%, украинци – 1 %, туркмени – 0,9%, евреи – 0,8%, азербайджанци – 0,4%, други – 2,2%.

Официален език е узбекският, но се използват и руски и таджикски.

Религиозен състав: мюсюлмани – 86,2% (от тях сунити – 99,4%, шиити – 0,6%), християни – 10,3% (от тях православни – 91,7%, униати – 4,7%, други – 3,6%), будисти – 1,1%, юдеи – 0,6%, други – 1,8%. Извън страната живеят около 3 млн. узбеки, главно в Таджикистан, Афганистан, Казахстан, Русия и Киргизстан. Във Ферганската долина живеят няколко хиляди българи, в по-голямата си част насилствено преселени след Втората световна война от Крим, Таврия и Бесарабия. Градско население – 42%.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Индустриално-аграрна страна в период на преход към пазарна икономика. Запаси от полезни изкопаеми – природен газ, нефт, въглища, злато, полиметални руди, мед, бисмут, волфрам, уран и др. Работят предприятия на цветната металургия, химическата и нефтопреработвателната промишленост, машиностроене (главно машини и оборудване за аграрния сектор), лека промишленост – преработка на памук, хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство – специализирано в производството на памук. Отглеждат се и пшеница, ечемик, ориз, царевица, зеленчуци, плодове и грозде. Животновъдство – овце (каракул), едър рогат добитък, кози, птици и др. Развито е и бубарство, и отглеждането на животни с ценни кожи – норки, лисици и др.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна узбекска керамика
Узбекско момиче с традиционни дрехи

В Узбекистан има голяма смесица от етноси и култури като узбеките са най-голямата група от населението. Такива са около 71% от населението през 1995 г. Най-големи от малцинствата са руснаците (8%), таджиките (5%), казаците (4%), татарите (2,5%) и каракалпакците (2%). Числеността на тези етнически групи бавно намалява, защото напускат страната, докато узбеки от различни краища на бившия Съветски съюз се завръщат в Узбекистан.

Когато Узбекистан обявява независимост през 1991 г. е имало убеждение, че в региона ще има ислямски фундаментализъм. Според проучване към 1994 г. около половината население на Узбекистан е мюсюлманско, но повечето не са добре запознати с религията си на практика. Към момента обаче ислямското влияние нараства в региона.

Страната има високо ниво на грамотност, като 99,3% от хората над 15-годишна възраст могат да четат и пишат. Узбекистан е посрещнал вече няколко бюджетни дефицита в образователната си система. През 1992 г. законът за образованието търпи теоретична реформа, но училищната база се влошава и темповете на обучение на учениците се забавят.

В Узбекистан завършват около 600 000 ученици годишно.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]