Уикипедия:Дължина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

На тази страница са дадени препоръки по налагане на ограничения на обема на статията. Тяхната необходимост е предизвикана от:

  1. нуждите на читателите (удобство при четене, правилно разположение на информацията, отделяне на най-съществените аспекти и т.н.);
  2. нуждите на редакторите (прекалено разрастване на беседата, ожесточени спорове по повод дори на незначителни редакции и т.н.);
  3. необходимост от създаване на стимули за допълване на информацията (след достигането на определен размер статиите на практика нерядко престават да растат въпреки наличието на допълнителни факти, с които темата би могла да се допълни);
  4. технически причини (технически ограничения на браузърите, ниска скорост на Интернет достъп, необходимост от предоставяне на информацията за мобилни устройства (например, мобилни телефони) и т.н.).

При превишаване на разумния обем на статията се препоръчва тя да бъде съкратена чрез отстраняване на незначителните детайли или отделни нейни части да се пренесат в статии с по-тясна насоченост.

Статията от гледна точка на възприемане от читателя[редактиране | edit source]

Всяка статия преживява еволюция и вероятно ще продължи да расте. След като едни автори са завършили редактирането си, други автори продължават да добавят информация. Това не представлява проблем, защото капацитетът на Уикипедия е практически неизчерпаем. Същевременно, прекалено дългите статии са неудобни за четене, навигация и редактиране.

Средният читател се уморява след прочитането на около 6 до 10 хиляди думи, което съответства примерно на 40—50 хиляди знака (чист) текст. (Трябва да се има предвид, че броят на знаците текст се отличава от броя байтове поради техническите особености на кодиране на символите на различните азбуки.) Ако статията е доста по-дълга, за улесняване на възприятието част от информацията следва да се изнесе в отделни статии като в основната се остави само кратко резюме. При това статии, наситени със специална или друга трудночитаема информация трябва да са по-къси от статии с информация от общ характер. При определянето на размера на статиите не се отчита размера на подстатиите, обособени от основния текст.

Знаци, които не се отчитат като текст[редактиране | edit source]

  • шаблони и раздел «Съдържание»;
  • таблици, изображения, галерии и названията им;
  • справочни раздели: «Бележки», «Вижте също», «Източници», «Литература» и аналогичните им;
  • категории и служебни записи (дата на последното изменение, лиценз и т.н.).

Възможни изключения[редактиране | edit source]

Съществуват два типа статии, към които тази препоръка не се отнася изцяло. Това са списъците и статии, в които в обобщен вид се прави описание на една или друга област на знанието. Подобни статии се ползват като един вид отправна точка при разглеждането на определена тема и там, където тази тема е достатъчно обширна, понякога е приемливо да се остави една голяма статия. Но дори и в тези случаи информацията следва да се представя в колкото се може по-сбит, обобщен вид, с отделяне на подтемите в отделни статии. Основният принцип, който винаги трябва да се следва, е удобството при четене.

Общи препоръки[редактиране | edit source]

Ето някои практически правила за разделянето на прекалено големите или, обратно, при обединяване на прекалено кратките статии:

Видим (чист) текст Какво да се прави
> 100 000 знака Ако статията не е сред изключенията, тя трябва да се раздели на две или повече подстатии.
050 000 знака Вероятно статията трябва да се раздели (от друга страна, може и да е оправдано създаването на голяма статия с оглед пълното обхващане на темата).
030 000 знака На този етап не стои въпросът за разделяне на статията, но е възможно това да се наложи в бъдеще.
020 000 знака Не е необходимо предприемането на някакви действия по отношение на дължината на статията.
001000 знака Ако дължината на статията не се променя с месеци, трябва да се обмисли възможността за обединението ѝ с най-близката статия по темата, като се направи пренасочване или пояснение. А защо да не добавите още информация? (вж. Уикипедия:мъниче).

Разделяне на статия[редактиране | edit source]

Ако се налага разделяне на съдържанието на статията, редакторите трябва да са смели и да извършат разделянето, макар че е добре да е постигнат консенсус преди това на беседата. Друг начин за търсене на съдействие е да се постави задача за разделяне на съответния Уики проект, ако статията е част от такъв проект.

За да се спази изискването за признание на авторството, новата статия трябва да има резюме, което да пояснява: "отделено съдържание от [[име на статия]]". (Не пропускайте тази стъпка!) В резюмето на разделяната статия също трябва да се отрази "преместено съдържание към [[име на статия]]", така че читателите да могат да проследят промените.

Когато в основната статия има раздел, чийто по-разширен вариант е отделен в нова статия, под заглавието на раздела трябва да се постави връзка към новата статия със шаблона {{Основна|новата статия}}

Стъпки по разделянето[редактиране | edit source]

Накратко стъпките по разделяне са следните:

  • Създайте новата статия
  • Отворете я в режим на редактиране и отворете нов прозорец на браузъра
  • В новия прозорец отворете дългата страница и влезте в режим на редактиране
  • Изберете участък от текста на оригиналната статия и го „отрежете“ (Ctrl-X)
  • В прозореца на новата страница, „залепете“ текста (Ctrl-V)
  • Добавете необходимите резюмета към двете статии
  • Съхранете двете страници (редът няма значение)

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Википедия:Размер статей“ в Уикипедия на руски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.