Уикипедия:Кой, защо?

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кой участва в Уикипедия и защо? Явно има множество добри причини, които са поне част от подбудите за повечето участници. Тук се включва привлекателността на това да разпространяваш знание, да помагаш на другите и да участваш в общност. За конкретните възможности, които предлага в това отношение Уикипедия, вижте За Уикипедия. Но за да научите повече за индивидуалната психология на участието в Уикипедия, продължете по-надолу.

Психоанализа на уикипедианците[редактиране | edit source]

В своите беседи на дискусионните страници към потребителските страници или статиите, особено по време на конфликти, уикипедианците разсъждават за мотивите на другите уикипедианци. Макар че езикът на емотиконите може да изясни настроението или намерението при писменото общуване, той едва ли може да бъде идеален, а и никой уикипедианец не го използва при всяка написана фраза. Анализирането и тълкуването на другите, което уикипедианците правят, често се изразява в разпалена размяна на реплики в стила „аз съм прав, а ти не си”. Докато някои се обвиняват в скрити замисли или дори в тайно „дърпане на конци”, други сядат и анализират онези, които отправят обвинения.

По принцип, няма ограничение в това колко да продължават такива анализи и тълкувания или колко хора да могат да участват. Начинът, по който работи софтуерът на Уикипедия е такъв, че щом някой потребител запише коментар или друг текст, той става факт за системата, който винаги се свързва с дадено потребителско име. Друг фактор, който благоприятства или налага разсъжденията е, че достъпът до Уикипедия е през Интернет. Много потребители са анонимни, много се представят с псевдоними, мнозина вероятно не са онези, за които се представят, и почти никой не се е срещал с някого лично (вижте обаче WikiMeet).

Да се прави психоанализа на непознати, разбира се, е несъвършено изкуство. Един почти сигурен капан е явлението, което Фройд е нарекъл проекция – тълкуващият приписва собствените си мотиви или желания на другия или другите, които той тълкува. Проекцията може да накара обидените да възприемат другите като агресори („Тя/той не мисли, че промените ѝ подобряват статията, тя/той просто коварно иска да неутрализира моята идея!”).

Във всеки случай, тъй като има тенденция проекциите да отразяват истинските мотиви на проектора, то тези теории за поведението са верни поне за някои укипедианци. Всеки уикипедианец може да говори с някой специалист за това кой участва в Уикипедия и защо.

Усложнения се получават, когато понякога критикуваме други хора, които имат различен недостатък от нашия. Това е свързано с психологията и понякога тази връзка е сложна.

Второстепенни мотиви или привличане[редактиране | edit source]

- Уикипедианец, който не е удовлетворен от умението, което може да покаже или да приложи в работата си или където и да било в старомодния традиционен свят, може да се изяви в света на Уикипедия, който други със своя опит може още да не са открили. За такива хора, този аспект на участие в Уикипедия е емоционална награда, която допринася за техния ентусиазъм и мотивация да участват. Що се отнася до това, защо го правят, подсъзнанието им може да обясни:

Ставам голяма риба в малко езеро

или

Показвам колко обширни са познанията ми

или

Показвам какви езотерични неща знам

Участието може да бъде отражение на желанието просто да прилагате уменията си, но и като последствие от това – възможност да ги покажете. Това до голяма степен остава вярно, дори когато правите приноси към Уикипедия под псевдоним, както постъпват мнозина.

  • „Чрез моите приноси съм полезен/ се утвърждават ценните ми качества”.
  • „Получавам малко социален престиж или хладнокръвие във връзка с тези джаджи с отворен код от Интернет общностите”.
  • „Получавам малко социален престиж или статус чрез обучаване на другите”.
  • „Поправям грешки или лошо поведение, за да укрепвам морала и за да поучавам”.
  • „Оставям следа/ правя публично достояние”.
  • „Наблюдавам хората, за да забелязвам/ посреднича при/ формирам мнение относно конфликти”.
  • „Ставам омиротворител”.
  • „Карам хората да се ентусиазират”.
  • „Когато Уикипедия нарасне чувствително и завладее света, искам да съм от неговата добра страна”.
  • „Обичам да редактирам”.
  • „Въодушевявам се, когато виждам страхотни нови статии”.
  • „Въодушевявам се, когато виждам как невзрачни мъничета стават на страхотни нови статии”.
  • „Обичам да научавам нови неща, докато следя Последни промени за вандализъм ”.
  • „Обичам да избирам случайна статия и да наблюдавам как уверено намалява броя на мъничетата за малките градове”.
  • „Имам време за губене и искам да прекарвам свободните си часове в нещо, което си струва, а не с друга игра на FreeCell”.
  • „Като пиша тук усъвършенствам писмените си умения”.
  • „Убеден съм, че Уикипедия ще бъде източникът на знания през следващия век (или поне основата, върху която този източник ще израсне) и се въодушевявам от това, че ако пиша/ сътруднича достатъчно добре, моите приноси ще ме надживеят”.
  • „Ако някой ще пише за моята работа/ умения/ хоби/ увлечения, то нека това бъда аз!”
  • „Имам усещането, че важните събития в Уикипедия са важни събития и за мен”.
  • „Разпространявам моите знания и по този начин намалявам броя на незнаещите и на заблудените хора“.

Личности[редактиране | edit source]

  • Каубои
  • Тролове (What_is_a_troll)
  • Педанти
  • Наставници
  • Просто любители на редактирането.

Стилове[редактиране | edit source]

  • Интуитивен
  • Изпипан (като произведение на изкуството)
  • Безразборен
  • Организиран

Добра социална динамика[редактиране | edit source]

  • Отивам на една статия, да речем Лорд Волдемор. Не знам за много от преводите на името му, за да се запази кулминацията на края на втората книга, Хари Потър и Стаята на тайните. Написвам някои любопитни факти в статията, да речем за предсказанието, споменато в петата книга, Хари Потър и Орденът на феникса, и поставям статията в списъка си за наблюдение. Няколко седмици по-късно някой добавя друг интересен факт, аз забелязвам веднага и го прочитам. Поредицата от любопитни факти нараства, докато някой не сяда и не свързва всичко, редактира статията – и, бинго! – нова статия!

Лоша социална динамика[редактиране | edit source]

  • Безразличие към специалистите: „Понеже Уикипедия е открита за всички пришълци, специалистите не са особено добре дошли, освен малцина, които са отворени към критики и уверени в собствените си способности” – уикипедианец, описващ се като разочарован.
  • Развяване знамето на Уикипедия: „Забелязах, че при конфликт обикновено една от страните, а доста често и двете, развяват като свое ‘знамето на Уикипедия’, сякаш личната нападка срещу един потребител е нещо като атака срещу цялата общност. Следващата стъпка е да се декларира, че бъдещето на Уикипедия е заложено на карта. Тази ‘тактика на ескалацията’ е доста изтъркана”.
  • Прогонване

Динамични теории[редактиране | edit source]

За да може някой да изготви статия в Уикипедия, успешно описваща позицията или гледната точка x, са необходими определени черти на характера. Не бива да се прилагат злонамереност и лош скептицизъм, нито пък стремеж да се наложи или развенчае x, като се преувеличават фактите. Добронамереността и обоснованото съмнение правят статиите по-добри. Човек с добри намерения може честно да представи гледната точка x и да опише твърденията, като че наистина им вярва, без да изпада в пристрастие. Истинският скептик, който не залага нито на x, нито на не-x, може честно да опише твърденията на привържениците на x и на не-x.

Кой намира време[редактиране | edit source]

Стереотипи:

  • безработен
  • страдащ от безсъние
  • чиновник с неуплътнено работно време
  • ученик / студент с много свободно време
  • хоноруван преподавател
  • пенсионер
  • отшелник
  • пристрастѐн към любопитни факти
  • свръхпродуктивен самоосигуряващ се в домашен офис.

Вижте също[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:Who, Why?“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.